Велико Търново и Габрово да се обединят с обща кандидатура за Европейска столица на културата през 2032 година, предложи кметът на Велико Търново Даниел Панов.

Идеята беше представена в рамките на фестивала „48 часа – Варуша Юг“. На откритата сцена пред крепостта „Царевец“ артистичният директор на фестивала Галин Попов благодари на всички участници и гости, които за четвърта година споделят културните и артистичните пространства на Велико Търново и посочи, че отдавнашна негова мечта е двата града да обединят усилия и да покажат своя потенциал в обща кандидатура за престижното отличие. Темата на фестивала е „Нагоре – надолу: далеч по-близо“,  в която съществена част е добросъседството. През тази и следващата година предстои кандидатстването на България за Европейска столица на културата, и ако двата града обединят усилията си, ще имат всички шансове за успех, каза Попов.

Кметът Даниел Панов подчерта, че иска да подаде ръка от старопрестолния град към Габрово и призова всички артисти, които подкрепят тази идея да работят заедно за нея, защото двата града споделят един общ регион и имат богати исторически връзки от Възраждането насам.

Партньор на фестивала във Велико Търново през тази година е Гьоте институт. Директорът на института и ръководител на на отдел Културна програма Кирстен Хакенброх посочи, че е впечатлена от богатата му програма и обмена на различните култури, езици и общуване в различните над 50 локации във Велико Търново, което е добра предпоставка за развитие.

Фестивалната програма тази вечер включваше няколко различни открити сцени, където музиканти от различни стилове, представяха пред стотици гости своето изкуство. След спектакъла „Звук и светлина“, който тази година навършва 40 години от основаването си, публиката се потопи в хармонията на женския хор с диригент Ваня Монева, като преди това на сцената се изявиха хористите от „Плетеница“.  

Във вечерните часове близо десет музикални формации свириха на откритите сцени, десетки бяха изложбите, творческите срещи и арт работилниците. В неделния ден фестивалната програма започва с неделна литургия в църквата „Свети Николай“, с беседа и дискусия  за делото на майстор Колю Фичето, подготвена от Историческия музей в Дряново. В Художествената галерия „Борис Денев“ ще се състои философска закуска, посветена на темата за машините и хората със Зорница Христова. Предстоят атрактивни забавления с камера обскура, концерти, йога упражнения, творчески работилници и срещи с творци в различни жанрове.

Източник: БТА

Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си при отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.

Преди 122 години през горещото лято на 1903 г. по Илинден, на Преображение и на Кръстовден, в Македония и в Тракия са сформирани чети, не просто да се борят по революционен път за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия. На тези светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите за свобода и за присъединяване към родината, за национално обединение, посочи Киселова.

След решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация тук в местността Петрова нива, на който след бурни дискусии с единодушие е приет план за въстание и въстанически щаб, отбеляза тя. 

Масовият характер на въстанието е причината малко след първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, коментира председателят на парламента. На освободените територии е обявена т.нар. Странджанска република, като това е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, каза още Киселова. 

Макар тази република да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на българската история. Въстанието е разгромено, а територията – разорена, но дори и след това въстаниците не изоставят населението на милостта на турската армия, а с оръжие защитават населението, което се изтегля към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на самородната Странджанска република, завърши словото си тя.

Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици.

Източник: БТА

/БИ/

Източник: БТА