Четирима души получиха званието „Почетен гражданин на Варна“ тази вечер на официална церемония в Летния театър в крайморския град. Отличията връчиха председателят на Общинския съвет Христо Димитров и изпълняващият длъжността кмет Павел Попов. 

Почетен гражданин на Варна стана ректорът на Икономическия университет в града проф. д-р Евгени Станимиров. Той е автор на множество книги. Под неговото ръководство висшето училище се утвърждава като иновативно и предприемачески ориентирано, а над 150 студенти вече са стартирали реален бизнес още по време на следването си.

В обръщението си към присъстващите проф. Станимиров посочи, че ще дари част от паричното изражение на отличието на старинния храм „Успение Богородично“ в града, а друга – за фонда за подпомагане на талантливи студенти към Икономическия университет. „Живеем в интересни времена, в които като че ли много хора искат да променят света, а малцина са тези, които са склонни да променят себе си. Като че ли твърде много отричаме, твърде много се оправдаваме, но не осмисляме достатъчно. Представете си какво би станало, ако повече осмисляме и по-малко отричаме и обвиняваме“, бе посланието на проф. Станимиров.

Почетен гражданин на Варна стана и основателката и художествен ръководител на Клуба за народни танци „Моряците“ Силвия Матева. Тя е отличена за приноса й към културното развитие на Варна, както и за активната й гражданска позиция и изключителна социална ангажираност.

Отличието е признание не само за мен, а за целия екип, за всеки, който някога е бил част от голямото танцово семейство на клуба, посочи Матева. Според нея званието е за всеки човек, който влага в танца не само стъпки, а душа, на когото болката на другия не му е чужда. „Това е признание за огромен труд и за всички добрини и мечти, които сме сбъднали до момента. Приемам званието с обещанието да не спирам да мечтая, да действам и да давам най-доброто от себе си. Докато ги има „Моряците“ фолклорът ще е жив и ще има съпричастност, вяра, любов и бъдеще“, каза още Матева.

За активна дейност в сферата на финансите, индустрията и корпоративното управление званието получи предприемачът Димитър Желев. Той има значителен принос към опазването на духовното и културно наследство на Варна, като активно подкрепя и участва във възстановителните дейности на фасадата и позлатяването на куполите на емблематичния за града Катедрален храм.

Инициативата за храма бе подкрепена от много хора и браншови организации, което доказва, че когато се запали искрата, тя може да се превърне в благодатен огън, посочи Желев. Той уточни, че подготвя ново дарение за Морската гимназия в града. По думите му учениците ще получат учебна работилница. 405 деца може да бъдат вдъхновени и да продължат да работят в родната си страна и във Варна, посочи Желев и допълни, че паричното изражение от наградата си ще даде за стипендия на най-добрите ученици в гимназията.

Почетен гражданин стана и шахматистката Антонина Георгиева Драгашевич. Отличието е за значимите й постижения в спортната история на България. Тя е четирикратна шампионка на страната, както и участничка в четири шахматни олимпиади с националния отбор. Драгашевич благодари за признанието и подчерта, че всички шахматисти по света се считат за едно семейство, но за нея и Варна е такова. 

На церемонията бяха отличени и тазгодишните носители на почетен знак „За заслуги към Варна“ – златен. Наградите са за Варненската търговско-индустриална камара за дългогодишната й дейност в подкрепа на икономическото развитие, международното сътрудничество и обществения диалог, и диригентът кап. II ранг о.з. Димитър Димитров – за приноса му към духовния и културен облик на града.

Източник: БТА

За втори път жители на Брезник излязоха на мирен протест във връзка с обявеното частично бедствено положение в града и влошеното качество на водата от язовир „Красава“ по показател манган. Хората се събраха пред сградата на читалището, за да изразят несъгласието си с предприетите до момента мерки от страна на институциите за справяне с кризата. Гражданите настояха за спешни действия, така че да се гарантира достъпът им до чиста питейна вода.

Организаторът на демонстрацията Стела Панова коментира, че целта на протестиращите не е политическа и посочи, че също е потърпевша от проблема с качеството на водата заради завишените стойности на манган. „Нямам вода, а тогава когато тя идва не мога да я ползвам“, обясни гражданката.

Сред присъстващите на протеста бе и общопрактикуващият лекар от Брезник Валери Величков. Той припомни, че в България множество населени места имат проблеми с безводието, но само община Брезник пие токсична вода. По думите му манганът причинява тежки натрупвания и увреждане на мозъчните структури. Лекарят предложи да бъде отправно предложение към органите на местната власт за закупуване на пречиствателна система, която да гарантира качеството на водата.

Протестът подкрепиха още жители на други села в Брезнишко, които са засегнати от водния режим.

Бистра Борисова от село Слаковци определи положението с водата в селото, в което живее, като бедствено. „Ние бедстваме, а водопроводът ни е най-старият, откакто имаме такъв. Това са едни етернитови тръби, които постоянно аварират. Има знайни аварии, които се поправят и такива, където водата просто изтича. Имахме една дълга седмица без никаква вода“, обясни тя.

Жената каза още, че към селото е изграден нов водопровод, който е трябвало да подсигури допълнителни количества вода, но такива не са осигурени. По думите й в някои къщи от селото вода има, но в други не идва с месеци. Борисова смята, че проблемът вече не е на Общината, а е държавен, защото хората бедстват.

Гергана Пожарска от село Видрица също коментира, че в населеното място няма вода. „Отправяли сме многократно проблема към ВиК, правили сме жалби, но така или иначе в селата около Брезник ситуацията е много тежка и там не се обръща внимание“, каза тя.

Тя заяви, че е дошла на днешния протест и като изразяваща несъгласието си с оповестената от Община Брезник информация, че са установени случаи на неправомерно използване на питейна вода от цистерни, доставени във връзка с бедственото положение в града.

„Режимът в града не започна през лятото, както в другите населени места, които сега също страдат, а през есента на миналата година. Той става все по-тежък и тежък, а водата изобщо не става за пиене. В този момент надеждата е в градската управа – нещо да се промени. Но вместо това да се случи, тя излезе с обвинение спрямо хората, че разхищават водата и те са причината да няма такава във водоноските“, посочи Пожарска.

Протестиращите се обединиха около намерението си да организират пътни блокади, ако проблемът не се вземе под внимание.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА