За поредна година в навечерието на големия християнски празник Успение Богородично в едноименния храм в Казанлък посрещнаха чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница. Това съобщиха от Старозагорската света митрополия. Старозагорският митрополит Киприан, свещенослужители от епархията и миряни се поклониха пред светинята, като всеки от тях получи специално издание на митрополията, в което е разказана историята на иконата, как тя ни защитава, за какво помага и каква е молитвата към Света Богородица Скоропослушница. 

Иконата е светинята на Дохиар, посочват от митрополията. Историята на манастира разказва, че през 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“ . Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново :,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушващ моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи. На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да правят ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти си простен. Нека отсега нататък всички братя и православни християни се обръщат в своите нужди и аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“. След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, като украсили с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година чудотворната икона предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за православните християни. Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос разкрил стенопис датиран от 1563 година, който бил самата чудотворна икона.

Иконата беше поставена в центъра на казанлъшкия храм до чудотворната икона на Света Богородица „Неувяхващ цвят“, която беше пренесена в Града на розите през март м.г. Характерно за това изображение на Божията Майка е, че с Богомладенеца са изобразени изключително тържествено с царски атрибути. Иисус Христос е прав, а Света Богородица държи в дясната си ръка цвете (роза), откъдето идва и името на иконата, която символизира чистота и непорочност.

Старозагорският митрополит Киприан утре ще възглави празничното богослужение в храм „Успение Богородично“ в Казанлък, посочват още от Старозагорската света митрополия.

Източник: БТА

Във всички 11 общини от област Монтана има създадени доброволни формирования, които могат да се включват в гасенето на пожари в региона, каза за БТА директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН)  – Монтана комисар Венцислав Райков.

Той допълни, че доброволните формирования са действащи и при нужда веднага се отзовават. Към момента са участвали в над 50 произшествия. Част от тях разполагат с пожарни автомобили или водоноски и активно съдействат на екипите на пожарната.

„Формированията в 11 – те общини са преминали обучение при нас, така че са готови и действат. Те имат три модула на обучение, като последният е за самостоятелни действия. Помагат ни, активни са и работят“, заяви комисар Райков.

Той поясни, че по наредба за доброволците държавата отпуска средства на всяка община, за да бъдат оборудвани хората от формированията с необходимото – защитно облекло, каски, маски, апарати и т.н. Средно на територията на Монтана регистрираните доброволци са около 150, а за по-малките общини бройките са по-малко, като на места дори е по-трудно да се намерят доброволци. За да е доброволец, човек трябва да е психически и физически устойчив, посочи директорът на пожарната.

От понеделник в РДПБЗН – Монтана ще бъдат назначени 18 нови пожарникари. Това е в резултат на проведен конкурс, при който е пуснат допълнителен щат от 202 бройки за цялата страна, за да може в участъците да станат по трима души в екип. Новите попълнения изкарват шестмесечен курс в учебните центрове във Варна и Монтана. След това ежегодно има професионална, строева подготовка и изпити в края на годината. „Те трябва всичко да са пипнали и да знаят как се работи с него. Смятам, че пожарникарите и спасителите са добре обучени за действие. Виждате в критични ситуации, трябва някой път да рискуват и живота си“, каза комисар Венцислав Райков.

В област Монтана има три районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Лом, Берковица и Монтана и четири участъка във Вършец, Гаврил Геново, Брусарци и Вълчедръм, както и сектор „Специализирани оперативни дейности“. Средно в Монтана се поддържат 10 екипа на дежурство с 10 специализирани автомобила.

В летния пожароопасен сезон е забранено паленето на открит огън, с оглед на това, че при силен вятър и изсъхнала тревна растителност може да прерасне в масов пожар, посочи комисар Райков. Той допълни, че целогодишно се правят проверки и информационни кампании по медиите и чрез брошури, които се разпространяват през общинските кметове и кметски наместници. Проверяват се горските територии съвместно със служителите на горските стопанства. В момента вървят проверки по сметищата заедно с Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Правят се проверки на жътвената кампания съвместно с полицията – за изправна техника и обезопасяване. За обектите има графици и се проверяват ежегодно. „Мисля, че в област Монтана се работи добре, както с областния управител на областно ниво, така с кметове на общини, по населени места, с полиция, жандармерия, спешна помощ, координацията е добра“, заяви комисар Райков. 

Пожарите в област Монтана от началото на годината са 766, в сравнение с миналата година са се увеличили с 20 процента. От тях 149 са с преки материални загуби – в селскостопански постройки, къщи, леки коли, а 442 пожара са в сухи треви, храсти и стърнища. Горските пожари са 12, огънят е унищожил 150 дка иглолистна гора, 50 дка широколистна и 250 дка лесонепригодни площи. Полските пожари са 11, при тях са изгорели два комбайна, 455 дка пшеница, 410 дка ечемик и 166 дка лозя. Повечето пожари са предизвикани от човешка небрежност, посочи още директорът на РДПБЗН – Монтана комисар Венцислав Райков.

„Най-критичният пожар в област Монтана беше в края на юли в село Дъбова махала, община Брусарци. Там огънят навлезе в дворовете на 18 къщи, имаше засегната кравеферма и училище с обрасъл двор. Наложи се да повикаме помощ и две пожарни – една от Видин и една от Белоградчик. Но нямаше пострадали хора“, каза комисар Райков. Той уточни, че пожарът е тръгнал от нерегламентирано сметище и висока тревна растителност, заради силен вятър се е развил много бързо. Един от основните проблеми е и изоставянето на селата, неподдържането на дворовете, обрасналите къщи, в резултат на което от една дребна ситуация може да стане доста сложно, посочи още директорът на пожарната в Монтана.

Източник: БТА

Около 40 до 50 години ще са нужни, за да се възобнови екоразнообразието след пожарите, каза пред журналисти д-р Руско Петров от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“. 

Той обясни, че при пожарите са пострадали много животни, но най-вече насекоми и бавноподвижни животни. Успяхме да обходим около 80–85% от опожарените територии в последния месец заедно със студенти от Тракийския университет и ученици от Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина, каза Петров. По думите му при обхождане на териториите са открили много умрели животински видове, както и живи такива, на които са оказали първа долекарска помощ.

„Събирахме ги с шепи. Най-вече насекоми – скакалци, богомолки, попови прасета, охлюви“, каза Петров. Той обясни, че това нарушава цялата хранителна верига. „Дребните животинки са храната на по-големите. Ако ги няма, и другите няма с какво да се хранят“, подчерта той.

Руско Петров обясни, че са открити още множество умрели лалугери, а голяма част от техните колонии са унищожени. Натъкнахме се на много умрели, както и живи костенурки и таралежи с наранявания по крайниците, добави той.

По думите му само в един от дните в района на Сакар са намерили 32 щъркела, които се нуждаят от спешна помощ. Вчера намерихме и два умрели бели щъркела в района на Раднево. Още два щъркела в критично състояние, с обгорен от димове дихателен тракт и кръвоизливи в белите дробове, се намират в Спасителния център на „Зелени Балкани“, обясни д-р Петров. Той допълни, че в центъра са приели и един малък осояд, както и няколко обгорени нощни грабливи птици.

Петров обясни, че голяма част от големите диви животни и бозайници са се спасили от пожарите, защото техният размножителен сезон е малко по-рано и малките им са били достатъчно големи, за да се спасят по време на огнените стихии. През други години, когато сме имали по-ранни пожари – през април и май, сме намирали много обгорени диви зайчета и сърнета, отбеляза той. 

По-рано днес се състоя традиционното освобождаване на дневни грабливи птици край Кремиковския манастир, в което участва и д-р Петров. В дивата природа бяха върнати пет керкенеза, един обикновен и един белоопашат мишелов, както и един голям ястреб. 

Източник: БТА