Якопо Вентурини напуска поста на главен изпълнителен директор на „Валентино“ (Valentino), който заема от 2020 г., тъй като е „решил да си вземе почивка по лични причини“. Това съобщиха италиански медии, потвърждавайки ширещите се от юни слухове. Решението е взето по взаимно съгласие между мениджъра и римската модна къща, контролирана от катарския фонд „Мейхула фор инвестмънтс“ (Mayhoola for investments), и вече е в сила, като компанията обяви, че наследникът му ще бъде обявен своевременно.

По време на четиригодишния си мандат като главен изпълнителен директор Вентурини преведе марката през сложен исторически период за сектора на модата и лукса, като се справи с пандемията и последствията от нея,  регистрирайки  добри финансови резултати, за да се изправи пред настоящата фаза на забавяне в сектора, отбелязва „Милано финанца“. Освен това по време на мандата му творческото ръководство на модната къща премина от Пиерпаоло Пичоли в ръцете на Алесандро Микеле.

Напускането на Вентурини идва в решаващ момент за компанията и то не само заради сложния период, през който преминава секторът на модата и лукса, но и заради стратегическите промени, които скоро ще засегнат модната къща. От лятото на 2023 г. 30 на сто от капитала на „Валентино“ премина в ръцете на френския гигант „Керинг“ (Kering) за 1,7 милиарда евро, но споразумението предвижда възможност за пълното изкупуване на акциите на компанията до 2028 г.

Новият главен изпълнителен директор на „Валентино“ ще трябва да се справи с намаляващите продажби, които през 2024 г. спаднаха с 2 на сто до 1,31 млрд. евро.

Европейските фондови пазари закриха днешните сесии с растеж на индексите. Настроенията на инвеститорите станаха по-позитивни на фона на предстоящата среща между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, на която ще обсъдят прекратяването на конфликта в Украйна, предаде Си Ен Би Си.

Във Франкфурт индексът DAX отчете ръст от 191,91 пункта или 0,79 на сто до 24 377,5 пункта.

Парижкият CAC 40 добави 65,37 пункта към стойността си, което отговаря на увеличение от 0,84 на сто до 7870,34 пункта.

Лондонският FTSE 100 се повиши по-скромно – с 12,01 пункта или 0,13 на сто до 9177,24 пункта.

Общият европейски индекс STOXX 600, който обхваща широк кръг от компании от целия континент, завърши нагоре с 0,55 на сто, достигайки ниво 553,87 пункта.

Администрацията на президента Доналд Тръмп вероятно ще наложи мита върху вносните фармацевтични продукти съгласно търговско разследване по „раздел 232“, свързано с въздействието на вноса върху националната сигурност. Това заяви в интервю за Си Ен Би Си търговският съветник на Белия дом Питър Наваро, предаде Ройтерс.

Разследване по „раздел 232“ се провежда съгласно Закона за разширяване на търговията на САЩ от 1962 г. Целта на разследването е да се определи ефектът от вноса върху националната сигурност, посочва на официалната си страница Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) към Министерството на търговията.

Налагането на мита за фармацевтични продукти вероятно ще бъде имено заради разследване по „раздел 232“, тъй като е „ясно, че имаме криза на националната сигурност“ поради зависимостта на САЩ от чуждестранни производители в сектора, обясни Наваро, без да предоставя подробности за периода на разследването.

Съгласно „раздел 232“ министърът на търговията изпраща доклад до президента, изготвен в рамките на 270 дни от започването на разследването. В доклада се разглежда дали вносът на определен артикул е в количества или при обстоятелства, заплашващи да навредят на националната сигурност на САЩ. Президентът може да се съгласи или отхвърли заключенията в доклада и да предприеме действия за „коригиране на вноса на артикул и неговите производни“ или други действия, несвързани с търговията, ако сметне за необходимо.

Според Наваро изпълнителната заповед на президента Доналд Тръмп за укрепване на веригите за доставки ще осигури ценови прагове за местните производители на лекарствени съставки чрез дългосрочни стратегически договори, които ще осигурят достатъчно търсене. В същото време митата ще възпрат вноса на фармацевтични прекурсори от Индия и Китай на дъмпингови цени, добави той.

Миналата седмица Тръмп заяви, че планира мита върху фармацевтичните продукти, внасяни в САЩ, които може да достигнат до 250 процента. „Ще започнем с малка ставка, но след година, година и половина максимум ще стигнем до 150 процента, а после до 250 процента“, каза той.