„Крайно неподходящи“, „неудобни“ и „нефелни“ – така софиянци определят цветните контейнери, които се управляват от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки в Столична община. Изводите са от проведена от администрацията на Васил Терзиев анкета сред столичани в периода май-юли тази година, в която са взели участие 6128 души.

“Такова е и нашето мнение. Затова искаме да завишим изискванията към организациите, а те не само че не подобряват услугата си години наред, но сега ни съдят, че ние искаме да я подобрим,” коментира кметът на София.

До края на тази година предстои да бъдат подписани нови договори с организациите по оползотворяване на опаковки и екипът на Столична община ще продължи да отстоява позицията, че системата трябва да се подобри драстично, за да отговори на нуждите на хората. За това е категоричен Васил Терзиев.

Столичани са на мнение, че броят на контейнерите е крайно недостатъчен, особено в новите и гъсто населени квартали като „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“ и „Гоце Делчев“. В някои райони, като „Драгалевци“ и „Панчарево“, напълно липсват. Повече от една трета хората нямат удобен достъп до цветни контейнери (37%), а 60% твърдят, че там, където има, те не се обслужват редовно.

Малките отвори са основна причина за недоволство, тъй като правят изхвърлянето на по-обемни отпадъци като кашони изключително трудно и времеемко. Това кара хората да оставят отпадъците до контейнерите, което води до замърсяване и неестетичен вид на градската среда.

Гражданите сигнализират и за системна липса на поддръжка – контейнери биват запалени и унищожени, а месеци по-късно все още не са подменени. Това според тях е очевиден провал в контрола и реакцията на отговорните организации.

Анкетата на Столична община потвърждава изводите на администрацията, че една от най-сериозните пречки за успеха на системата с цветните контейнери е широко разпространеното недоверие, че разделно събраният боклук наистина се рециклира. 94% от респондените смятат, че трябват повече информационни кампании.

Цветните контейнери за разделно събиране на рециклируеми опаковки в София се управляват от три организации – “Екобулкпак” АД, “Булекопак” АД и “Екопак” АД. Те са лицензирани от МОСВ с цел да гарантират, че тези опаковки няма да бъдат депонирани в земята, а ще се върнат обратно в икономиката под формата на рециклируем материал.

Изводите от проведената анкета напълно потвърждават решението на Столична община от миналата година за:

– Увеличаване на броя на цветните контейнери;

– Преминаване към единна, трицветна система в цялата община;

– Край на практиката да се “връща” на Общината отпадък, събран в цветните контейнери, който определят като „негоден за рециклиране“;
– Централизиране и оптимизиране на информационно-образователните кампании.
– По-големи отвори/капаци на контейнерите за хартиени и картонени опаковки;
– Уеднаквяване на районирането и завишаване на неустойките за неспазване на задълженията.

“Нашата задача е да защитаваме интереса на хората, а той е ясен – по-малко разходи, по-чисти улици, по-добра грижа за околната среда. Само с 10% да подобрим разделното събиране – това ще спести милиони на столичани и ние нямаме право да се отказваме от тази битка,” категоричен е Терзиев. 

Резултатите от анкетата – тук

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Дългогодишният директор на 51‑во СУ „Елисавета Багряна“ – Асен Александров, официално обяви, че предава поста на досегашния заместник‑директор — Веселин Стефанов. Това се случва след проведен конкурс за нов директор на училището. Асен Александров заемаше поста от 2004 г. — общо 21 години.

„На проведения конкурс за нов директор на училището победи най-достойният — Веселин Стефанов — зам.- директор в 51 СУ и инициатор и двигател на най- интересните събития в училището през последните години“, пише във Фейсбук Александров. „Той се подготвя за този пост вече десет години. Сега е моментът, в който мечтата му срещна доверието на колегите, придобитите умения и любовта към училището“.

Вече бившият директор споделя, че за него 51-во не е просто училище — то е дом, семейство, кауза, смисъл, съдба.

„Сърцето ми е разделено на две — малко тъга и много радост. Малко тъга, защото, както казват французите, ‘Chaque séparation est comme une petite mort’ — всяка раздяла е като малка смърт. Много радост, защото знам, че 51-во остава в ръцете на един вдъхновен, способен и сърдечен млад човек, който носи в себе си духа на нашето училище и ще го пази с обич и отдаденост“, казва той.

Асен Александров е роден в Годеч. Завършва Софийската математическа гимназия, след което и Пловдивския университет. От 1992 г. до 1998 г. е директор на 15-то училище „Адам Мицкевич“ в кв. „Надежда“. От 2002 до 2004 г. е зам.- директор на 133-то училище „А.С. Пушкин“, а от 2004 г. — директор на 51-во училище „Е. Багряна“. Бил е съветник на министрите Сергей Игнатов и Меглена Кунева, както и на служебния министър Стефан Воденичаров. Зам.-председател е на комисията по иновации в МОН, както и съпредседател на Сдружението на директорите в системата на образованието в България. Създател и ръководител на европейски проект „Успех“ на МОН за извънкласни дейности на стойност 100 милиона лева.

Според сайта на училището сред заслугите на Александров са откриването на паралелка с профил ,,Информационни технологии”, модернизиране на учебната база, построяването на параклис „Св. Пимен Зографски” в двора ѝ чрез дарения на родители и издигане на училището в топ класациите на столичните гимназии. 

Източник: Offnews.bg

Бащата на 12-годишната Сияна, загинала в тежка катастрофа край Луковит – Николай Попов, заяви, че ще се опита да помогне на колкото се може повече деца с обезщетенията, които застрахователите би трябвало да му изплатят след инцидента.

Пред БНР той заяви, че животът му е изцяло променен – много по-труден и нещастен. Българските застрахователи оценяват смъртта на Сияна между 200 000 и 300 000 лв. на наследник. Тя има шестима наследници, обясни Николай Попов:

„Това е цената на живота в България. Тези обезщетения се получават много трудно. Срокът, в който застрахователят трябваше да се произнесе по нашата претенция, изтече. Ние нямаме дори елементарен отговор на писмо от 2 реда. На застрахователния пазар върлуват едни компании, които мога да нарека пирамиди. Те събират пари и в момента, в който трябва да плащат, започват всякакви номера това да не се случи. На пазара има доста такива компании. Това е ролята на държавата – да се намеси и да въведе ред“. 

Ще ги получа тези пари, въпросът е кога и дали трябва да водим дела, категоричен е Николай Попов и декларира, че е готов на всичко, включително да води дела:

„Това са пари на българските деца. Тези пари, до стотинка, ще отидат за болни деца. Това е моята воля и на моите близки, наследници на Сияна. Не бих се чувствал щастлив да взема тези пари и да ги похарча. Ако тези пари излекуват няколко болни деца и направим едно дете и неговите близки щастливи, това за мен е щастието и успехът. Ще ми донесе щастие, само когато помогна на някой. Сумите, които ще постъпят от застраховката на Сияна, ще влязат в сметките на Фондация „Сияна Попова“ и ще бъдат разпределени на деца, които се нуждаят. Ще се опитам на колкото се може повече деца да помогна“.

Бащата на загиналата на пътя Сияна посочи, че делото за инцидента е в съдебна фаза:

„Обвиняемият отказва да се признае за виновен. Има доста нагло поведение в съдебната зала. Появиха се едни мастити адвокати, за които не ми е ясно кой ги плаща. Цялата негова стратегия ще бъде да прехвърли вината си на някой друг, най-вероятно на пътя, и да се измъкне, независимо от това, че е карал с превишена скорост в пороен дъжд. 13 км. превишение за лек автомобил не са нищо, но 13 км. превишение и 83 км./ч за ТИР с обща маса 33-34 тона са страшно много. Този автомобил там е трябвало да се движи с не повече от 50-60 км./ч и тогава катастрофата нямаше да се случи изобщо“.

Източник: Offnews.bg