Балкани
АП: Гроб по гроб, нов проект на разделения остров Кипър се опитва да превъзмогне недоверието

В противоположните страни на етнически разделения Кипър дори местата за покой на мъртвите не са пощадени от последиците от войната.
Разбити гранитни кръстове са разпръснати около задушените от плевели гробища на кипърските гърци в северната част на острова, която е контролирана от кипърските турци. В южната част на Кипър мюсюлманските надгробни плочи в гробищата на кипърските турци също остават скрити сред гъста растителност. До 2003 г. никой нямаше право да пресече контролирана от ООН буферна зона, за да положи цветя на гробовете на своите близки.
През петте десетилетия след турско нашествие вандализмът и опустошенията на времето са превърнали стотици кипърски гробища в доказателство за географския и политически разрив. Но дори когато шансовете за двустранни преговори за прекратяване на разделението изглеждат мрачни, кипърските гърци и турци се обединяват, за да поправят недоверието и да настояват за мир, гроб по гроб.
Към момента е в ход реставрацията на 15 граждански гробища от двете страни на така наречената „Зелена линия“, пресичаща средиземноморския остров, като се разглеждат възможности за разширяването на проекта, който е на стойност около 700 000 евро.
„Поддържането и възстановяването на гробищата представлява едно от най-символичните и морално належащи действия за място, което се стреми към помирение“, каза Сотос Кторис, член на съвместния комитет, който следи работата по проекта.
Последиците от войната
Нахлуването на Турция през 1974 г., предизвикано от подкрепяните от Атина поддръжници на обединението на Кипър с Гърция, доведе до извършването на преврат на острова и до това около 160 000 кипърски гърци да избягат от селата си към сигурно място на юг, където се намира международно признатото правителство. Около 45 000 кипърски турци пък се преместиха на север, където властите обявяват независимост десетилетие след нахлуването. До ден днешен единствено Турция признава властите в северната част на Кипър.
Сред разселените лица са и множество уредници на места за поклонение и гробища – както православни, така и мюсюлмански. Църквите на север са вандализирани и ограбени. Джамиите на юг са занемарени и потъват в разруха.
Като част от усилията за постигане на мирно споразумение, двете страни намират начини чрез комитета да се справят с минали грешки, включително възстановяването на църкви, джамии и други паметници.
По-рано тази година президентът на Кипър Никос Христодулидис и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар разшириха съвместната си работа и до възстановяването на гробища с финансиране от Европейския съюз и подкрепата и помощта на ООН, като работата по този проект започна през май.
В търсене на взаимно уважение
Миналия месец кипърски гърци възстановяваха 100-годишната каменна стена на мюсюлманско гробище в Тохни, село, сгушено в хълмиста местност близо до южното крайбрежие. Кипърските турци са били повече от кипърските гърци тук в съотношение близо три към едно преди да бъдат преместени на север няколко месеца след края на турската инвазия.
Много кипърски турци от северната част сега посещават селото, за да се свържат отново с миналото си, да намерят домовете на семействата си и да почетат предците си, отбелязва лидерът на кипърската гръцка общност в Тохни Харула Ефстратиу.
„Точно както изискваме да уважават нас, нашите мъртви, нашата религия и т.н., вярвам, че ние дължим същото уважение и на тях“, каза Ефстратиу.
На гробището в Тохни, малко петно с пурпурни цветя се появи над изсъхналата почва върху гроба на мъж, починал преди 65 години, засадено наскоро от неговите потомци.
Поставянето на кръстове
В село Палекитро, което кипърските турци са преименували на Балъкесир, счупени кръстове на гръцкото кипърско гробище са поставени отново на място, докато не бъдат напълно поправени.
На практика нищо не е останало непокътнато. Реджеп Гюлер, участник в проекта за възстановяването на гробищата в Кипър, сподели, че най-трудно е било възстановяването на външните стени и портата на гробището.
Мюрюде Ерзен, лидер на кипърската турска общност в Палекитро, каза, че гробището е част от споделеното културно наследство.
„Когато видях това място, бях много разстроена, чудейки се защо е станало такова“, каза Ерзен във видеозапис, споделен с Асошиейтед прес. Кипърските турски власти отказаха на АП достъп до мястото.
Сотирула Мина Иниати, лидерът на кипърската гръцка общност в Палекитро, заяви, че разходите за пълното възстановяване на кръстовете ще бъдат поети от семействата или от общинския съвет. Кипърските гърци продължават да избират свой собствен общински лидер, за да потвърдят претенциите си за загубените си земи и да запазят паметта си.
„За нас това е свещено място“, каза Иниати. „Смятаме, че по този начин душите на нашите мъртви, които са били пренебрегвани в продължение на 51 години, ще могат най-сетне да си починат.“
Неразрешимият спор
Последният голям тласък за мирно споразумение в Кипър се провали през 2017 г.
Днес кипърските турци и Турция отхвърлят одобрената от ООН рамка за обединение на Кипър като федерация. Те настояват за споразумение за две държави, което кипърските гърци отхвърлят, защото смятат, че разделянето обрича острова на влиянието на Турция, с нейната военна техника и войски, разположени там завинаги.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш се е срещал с Христодулидис и Татар два пъти тази година и се очаква да се срещне с тях отново през следващите месеци в опит да поддържа развитието на мирните преговори.
(Превод от английски: Кристиан Стратев)
Източник: БТА
Балкани
Конституционният съд на Република Северна Македония образува дело за протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия с България

Конституционният съд в Скопие образува дело за установяване на конституционността и законността на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Република Северна Македония и България, съобщава местната новинарска агенция Максфакс.
Протоколът беше подписан в София на 17 юли 2022 година от тогавашните министри на външните работи на Република България и Република Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи. Съгласно чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни съвместната междуправителствена комисия провежда редовни срещи един път годишно с цел преглед на ефективното му прилагане, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси.
Конституционният съд съобщи вчера, че е образувано дело по инициатива на бившия депутат и бивш председател на партията ДОМ в Северна Македония Лиляна Поповска, в което се оспорва протоколът и се иска оценка на неговата конституционността и законност.
В инициативата се посочва, че протоколът е в противоречие с член на Конституцията, както и с няколко разпоредби от Закона за сключване, ратифициране и изпълнение на международни договори, тъй като не е ратифициран от парламента, нито публикуван в „Държавен вестник“ в рамките на конституционно определения срок. Освен това се посочва, че документът е с неподходяща форма и съдържание, излиза извън рамките на правен акт и „поражда вредни последици по въпросите на идентичността на македонския народ, език и държава“.
Вносителката на инициативата иска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
Общо 29 горски пожара остават активни в Албания

За последното денонощие в Албания са регистрирани 57 горски пожара, като от тях 29 остават активни, предаде Албанското радио и телевизия, като се позова на Министерството на отбраната на Албания.
От Министерството съобщиха, че за гасенето на пламъците са ангажирани 65 пожарни автомобила и 1143 души оперативни сили, подпомогнати от 409 военнослужещи от албанските въоръжени сили, 23 пожарни автомобила и три хеликоптера на албанската армия. В потушаването на пожарите участват и 7 хеликоптера и един самолет „Канадеър“ (Canadair) от Италия.
Към момента продължава работата по гасенето на пожара при Национален парк „Синьото око“ (Сюри и калтър/Syri i Kaltër) в окръг Вльора, както и на другите огнища в окръзите Дибра (Дебър), Берат, Тирана, Гирокастра, Елбасан, Шкодра, Корча.
По официални данни до момента щетите от пожарите в страната включват 42 жилища в село Скъндербегас до Грамш, Централна Албания и други села.
Албанската Национална служба по ветеринарна медицина и защита на растенията (AKVMB) информира, че в общините Грамш (Централна Албания), Делвина и Финич (Югозападна Албания), където ситуацията с пожарите в последните дни беше най-сериозна, са изгорели 133 глави добитък и над 600 кошера.
Местните власти са започнали загробване на загиналите животни с цел предотвратяване разпространението на болести.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
В Истанбул започва реставрацията на историческата гара „Сиркеджи“ – последната спирка на Ориент експрес

От днес историческата гара „Сиркеджи“, която се намира в центъра на Истанбул и е била последната спирка по маршрута на Ориент експрес, е затворена за посетители заради извършването на цялостна реставрация, предаде Анадолската агенция.
По информация на турското министерство на културата и туризма в рамките на реставрационните дейности се предвижда връщането на оригиналния вид на залите в комплекса, реставрирането на всички елементи по покрива, фасадата и интериора, както и обновяването на всички витражи, които красят историческото здание.
В рамките на проекта се предвижда и създаването Музей на миграцията, който да се помещава в сградата на гарата наред със съществуващия Музей на истанбулските железници. По информация на министерството идеята за създаването на такъв музей точно на това място е свързана с ролята на „Сиркеджи“ като отправна точка за турците, които са заминавали към Западна Европа през 60-те години на ХХ в.
Според плана на Министерството залите, в които не се помещават двата музея, ще бъдат използвани за различни изложби и културни мероприятия.
Основите на гарата „Сиркеджи“, която е възприемана като „вратата на Истанбул към Европа“, са положени с церемония на 11 февруари 1888 г., а гарата е пусната в експлоатация на 3 ноември 1890 г., припомня Анадолската агенция.
С откриването на подземната железница „Мармарай“ през 2013 г. железопътният транспорт на гарата е спрян, но през 2024 г. тя отново влиза в експлоатация, тъй като е включена в маршрута на трамвайна линия Т6.
/МИД/
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 2 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 седмица
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“