/РИ/

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА

Какъв ще е размерът на минималната работна заплата (МРЗ) и какви са ефектите от запазването на сегашния механизъм за нейното определяне, коментираха експерти пред БТА във връзка с очакваното публикуване на проекта на Постановление на Министерския съвет (ПМС), което се очаква да стане през този месец.

Размерът на МРЗ за тази година е 1077 г. Според Кодекса на труда МРЗ за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Преди да излезе проектът на ПМС за минималната заплата синдикати и работодатели, заедно с експерти на социалното министерство, водиха разговори за механизма за нейното определение, като синдикатите настояваха МРЗ да отчита издръжката на живот. Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че ако остане сегашният механизъм, МРЗ за следващата година ще бъде около 1200 лв.

Имаше разговори в работната група в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, но в крайна сметка не успяхме да се разберем с бизнеса, заяви за БТА Любослав Костов, главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО). Така най-малкото, което българският работник заслужава, е да се приложи действащото законодателство – формулата за размера на МРЗ, посочена в чл. 244 на Кодекса на труда, коментира той. По думите му при запазването на сегашния механизъм, МРЗ догодина ще бъде 1213 лв. Тъй като формулата дава 1212, 87 лв., съответно трябва да се закръгли към по-високото, уточни Костов.

МРЗ не е адекватна, тъй като не отчита издръжката за живот, посочи той. Според икономиста обаче се отчита като положителна тенденция нарастването на минималната заплата през последните три години. „1213 лв. спрямо 1077 лв. е 12% ръст, и дай Боже така да се запазят тези ръстове“, заяви Костов. Най-вероятно на никого няма да стигне това увеличение, но бих казал, че скъсяваме времето, за което достигаме определен ръст на минималните доходи, посочи той.

Главният икономист на КНСБ каза, че се очаква социалният министър да спази закона и да предложи размер на МРЗ за 2026 г. според сегашната разпоредба. През септември трябва да се състои и заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където социалните партньори да обсъдят новия размер.

По всичко личи, че ще бъде изпуснат срокът за каквато и да е промяна в Кодекса на труда, коментира за БТА д-р Теодор Дечев, директор „Икономически политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще се задейства сегашният текст и минималната работна заплата ще бъде задействана по сегашната формула, която според нас е вредна, дори противоречаща на Конвенцията на Международната организация на труда за минималната работна заплата, каза той. По думите му работодателите са положили усилия да се договорят със синдикатите, за да се създаде механизъм за договаряне за МРЗ.

Години наред социалните партньори не могат да стигнат до консенсус относно МРЗ, коментира за БТА бившият социален министър Христина Христова. Според нея синдикатите наблягат на това, че МРЗ е социална категория и с нея един работещ трябва да може да посрещне основни си жизнени потребности и да си закупи основни стоки и услуги, а работодателите акцентират върху това, че МРЗ е икономическа категория, отразяваща приноса на човека в трудовия процес. Христова счита, че основополагащо трябва да е това, че МРЗ не е социално плащане, а е доход, свързан с определено количество и качество на труд. 

Последните три – четири години размерът на минималната заплата се повишава, заяви Христова. Според нея обаче се е оказало проблем това, че минималната заплата се доближава до средната такава в някои региони. Въведеният в Кодекса на труда „автоматизъм“ за определяне размера на МРЗ няма логично обяснение и обезсмисля социалния диалог, смята бившият социален министър.

Източник: БТА