Икономика
Трудностите пред европейските влакове, според нидерландски информационен сайт

Международните пътувания с влак са във възход, но за пътниците те все още не са по-лесни, показва обзор на нидерландския информационен сайт „Ню“. Резервирането на билети често е сложно за разлика от покупката на самолетен билет, а цената на влаковия билет обикновено е значително по-висока.
„Европейските железопътни връзки са се подобрили значително в сравнение с преди петдесет години, но развитието е твърде бавно“, казва Берт ван Вее, професор по транспортна политика в Техническия университет в Делфт.
Пътуването с влак през няколко европейски държави остава трудно заради несъгласувани разписания, различни системи за резервации и инфраструктура. Докато самолетни билети могат да се закупят с едно кликване, за влак често се налага посещение на няколко уебсайта и справяне с неясна или непълна информация. При закъснения или пропуснати връзки авиокомпаниите по закон компенсират пътниците си, но в международния железопътен транспорт това не винаги е така.
По думите на Ван Вее в много страни международните връзки не са приоритет – националният железопътен транспорт е с предимство, което забавя развитието на трансграничните маршрути.
Въпреки това броят на пътуващите нараства. През 2019 г. около 4 милиона нидерландци са пътували с влак в чужбина – с 13 на сто повече спрямо предходната година. През 2024 г. броят на международните билети е достигнал около 6 милиона. Най-популярни са директните линии до Антверпен, Брюксел, Лондон и Париж.
На пазара се появяват нови играчи, включително оператори на по-евтини нощни влакове. Ако такива инициативи успеят, предлагането може да се разшири, а цените – да спаднат, смята Ван Вее.
Неравнопоставеност между самолет и влак
Самолетният транспорт остава значително по-популярен – през 2024 г. от и до нидерландските летища са пътували 76,2 млн. души, над 12 пъти повече от международните пътници с влак. Въпреки поскъпването на самолетните билети, те остават относително евтини, докато влаковите трудно могат да се конкурират по цена.
Според Ван Вее проблемът не е, че влаковите билети са прекалено скъпи, а че самолетните са твърде евтини, поради структурни предимства за авиацията – международните билети са освободени от ДДС, а керосинът – от акциз. Железопътните компании, напротив, плащат данъци върху електроенергията и билетите. При тази неравнопоставеност ценовата конкуренция е почти невъзможна.
Перспективи и европейски мерки
Въпреки предизвикателствата, професорът смята, че влакът има „попътен вятър“ благодарение на климатичните цели и нарастващата му популярност като екологичен транспорт. ЕС вече работи за по-добро информиране на пътниците. По инициатива на бившия европейски комисар по въпросите на климата Франс Тимерманс бяха въведени по-строги правила, а до 2026 г. трябва да бъде създадена централизирана платформа за резервации, позволяваща планиране и закупуване на билети за няколко държави наведнъж.
Според обзора това може най-накрая да улесни планирането и резервирането на международни пътувания с влак.
Източник: БТА
Икономика
България е първа в ЕС по ръст на емисиите парникови газове през първото тримесечие на 2025 г., сочат данни на Евростат
България е страната от Европейския съюз с най-съществено увеличение на емисиите от парникови газове през първото тримесечие на 2025 г. – ръст от близо 17,39 на сто спрямо същия период на 2024 г., сочат най-новите оценки на Евростат, публикувани днес на сайта на европейската статистическа агенция.
Сред останалите държави с най-голямо годишно увеличение на вредните емисии са Чехия (близо 10,66 на сто), Кипър (8,39 на сто), Полша (6,05 на сто), Унгария (5,92 на сто) и Гърция (5,9 на сто).
Общо в ЕС емисиите от парникови газове през първото тримесечие на 2025 г. възлизат на 900 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид – с 3,4 на сто повече спрямо 871 млн. тона за същия период на 2024 г. Ръстът е в голяма степен свързан с повишението на брутния вътрешен продукт на страните от съюза, който за периода януари–март се е увеличил с 1,2 на сто на годишна база.
Увеличение на емисиите е отчетено в 20 държави членки, докато в 7 е регистрирано намаление. Най-съществен спад има в Малта (–6,2 на сто), Финландия (–4,4 на сто) и Дания (–4,3 на сто).
Сред страните със спад в емисиите три – Естония, Латвия и Люксембург – отчитат и намаление на БВП, а останалите четири – Дания, Финландия, Малта и Швеция – са съчетали по-ниски емисии с растеж на икономиката.
Секторите с най-голям принос за отделянето на парникови газове през разглеждания период са „производство и доставка на електрическа и топлинна енергия и на природен газ“ (+13,6 на сто) и „домакинства“ (+5,6 на сто). Най-голямо намаление на емисиите е отчетено в секторите „производство“ (–0,2 на сто), „транспорт и съхранение“ (–2,9 на сто) и „селско, горско стопанство и риболов“ (–1,4 на сто).
Източник: БТА
Икономика
„Шнайдер Електрик“ отчете напредък за второто тримесечие на 2025 г. по програмата си за устойчивото развитие

„Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric) представи нефинансовите си резултати за второто тримесечие на 2025 г., като част от напредъка по петгодишната програма за устойчиво развитие Schneider Sustainability Impact (SSI) 2021-2025. Шест месеца преди края ѝ индексът SSI – показател за реализирането на устойчивите цели – е достигнал 8,06 от максимални 10 точки, съобщиха от компанията.
Според компанията сред основните постижения за отчетения период е обучението на над 1 милион души в областта на енергийното управление. Това е реализирано чрез глобална образователна инициатива, насочена към младежи и уязвими общности в над 60 страни, съвпадаща със Световния ден на младежките умения 2025 г.
По данни от доклада други постижения са: 734 милиона тона спестени или избегнати въглеродни емисии за клиентите от 2018 г. досега; 48 процента намаление на емисиите при 1000 от най-големите доставчици на компанията в рамките на инициативата Zero Carbon Project; 79 процента обхват на програмата Decent Work, която цели подобряване на условията на труд в глобален мащаб, като най-значителен ръст е отчетен в Близкия изток, Източна Азия и Япония.
Докладът включва и примери от терен – в Бангладеш се използват дигитални технологии за обучение на разселени общности в рециклиране и ремонт на соларни системи; в Индия, Кения, Виетнам и Тайланд ученици участват в устойчиви проекти; в Бразилия мобилни учебни станции обучават младежи, лишени от свобода по теми, свързани с възобновяема енергия.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
България с най-голям годишен спад на промишлената продукция през юни сред страните от ЕС, отчита Евростат

България е с най-голям годишен спад на промишленото производство през юни 2025 г. сред държавите в Европейския съюз, показват първоначалните данни на Евростат, публикувани днес на сайта на статистическата агенция.
Спрямо същия месец на 2024 г. продукцията на промишлените предприятия у нас се е понижила с 8,2 на сто – най-голямото намаление сред страните членки, следвано от Унгария (-4,9 на сто) и Словения (-4,3 на сто). На месечна база, спрямо май 2025 г., промишленото производство в България е намаляло с 1,7 на сто, след като през предходния месец бе отчетен ръст от 0,8 на сто.
В целия ЕС сезонно коригираното промишлено производство е отбелязало спад от 1 на сто през юни спрямо май, а в еврозоната понижението е 1,3 на сто. През май обемът на промишленото производство се бе увеличил с 0,8 на сто в ЕС и с 1,1 на сто в еврозоната.
На годишна база през юни 2025 г. промишленото производство в ЕС е нараснало с 0,5 на сто, а в еврозоната – с 0,2 на сто. В рамките на ЕС най-голямо повишение на промишлената продукция на месечна база е отчетено в Белгия (+5,1 на сто), Франция и Швеция (по +3,8 на сто) и Гърция (+3,3 на сто), докато най-значителен спад е регистриран в Ирландия (-11,3 на сто), Португалия (-3,6 на сто) и Литва (-2,8 на сто).
По сектори в ЕС през юни спрямо май е отчетено понижение от 0,2 на сто при междинните стоки, ръст от 2,7 на сто при производството на енергия, спад от 1,7 на сто при капиталовите стоки, от 0,4 на сто при дълготрайните потребителски стоки и от 3,7 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната по същото време производството е намаляло с 0,2 на сто при междинните стоки, нараснало с 2,9 на сто при енергията, понижило се с 2,2 на сто при капиталовите стоки, с 0,6 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 4,7 на сто при недълготрайните потребителски стоки.
На годишна база в ЕС промишленото производство е намаляло с 1,6 на сто за междинни стоки, увеличило се е с 3,5 на сто при производството на енергия, понижило се е с 1,3 на сто за капиталовите стоки и с 3,5 на сто при дълготрайните потребителски стоки, а при недълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 5,3 на сто. В еврозоната по същото време се наблюдава спад от 1,8 на сто при междинните стоки, ръст от 4,6 на сто при енергията, намаление от 2,1 на сто при капиталовите стоки, спад от 4 на сто при дълготрайните потребителски стоки и повишение от 5,8 на сто при недълготрайните потребителски стоки.
Сред страните членки с най-голям годишен ръст на промишленото производство през юни са Швеция (+13,4 на сто), Ирландия (+10,5 на сто) и Латвия (+7,3 на сто).
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 2 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 седмица
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“