Икономика
Азиатските пазари са във възход, японският Nikkei с исторически рекорд на фона на облекчението за митата между САЩ и Китай

Азиатските фондови пазари отчетоха ръстове във вторник, като японският Nikkei 225 достигна нов исторически връх, подкрепен от облекчението след удължаването на митническото примирие между САЩ и Китай и силното представяне на технологичните компании, предаде Ройтерс.
Индексът Nikkei 225 се повиши с 2,2 на сто до 42 718,17 пункта, след като в хода на сесията достигна ръст от 2,8 на сто. С това бенчмаркът, заедно с широкия индекс Topix, надмина предишните си върхове от юли 2024 г. Ръстът бе воден от компании, свързани с чипове, като „Майкрон Текнолоджи“ (Micron Technology Inc.), която повиши прогнозата си за продажби, и „Киоксиа Холдингс “ (Kioxia Holdings Corp.), отчела силни резултати.
Оптимизмът на инвеститорите беше подсилен и от очакванията, че японското правителство може да разшири фискалните стимули след слабото представяне на управляващата партия на изборите за горната камара миналия месец.
Според главния анализатор на „Нисай Асет Мениджмънт“ (Nissay Asset Management) Тошия Мацунами „Япония избегна най-лошия сценарий“ след потвърждението от водещия търговски преговарящ на страната, че САЩ ще прекратят наслагването на универсални мита и ще намалят митата върху автомобилите, както е било обещано. Решението бе потвърдено малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп удължи с 90 дни паузата върху високите мита за китайски стоки.
Въпреки позитивния тон пазарът не остана напълно без сътресения – стана ясно, че Китай е призовал местните компании да избягват използването на процесорите „Ейч20“ (H20) на „Енвидиа“ (Nvidia Corp.). Това обаче не попречи на рекордния обем на търговия от 6,86 трилиона йени в понеделник – най-висок за близо три седмици въпреки навлизането в традиционно по-слабия празничен период, свързан с фестивала Обон.
На останалите пазари в региона индексът на китайските „сини чипове“ CSI300 се повиши с 0,5 на сто, докато индексът Hang Seng в Хонконг остана почти без промяна. Широкият бенчмарк MSCI на азиатско-тихоокеанските акции без тези от Япония отчете лек ръст.
Удължаването на търговското примирие между САЩ и Китай бе до голяма степен очаквано от пазарите, но въпреки това оказа положително влияние върху настроенията, особено в технологичния сектор. Преговорите между Вашингтон и Пекин, водени в Женева, Лондон и Стокхолм от май насам, целят сваляне на наказателните мита от трицифрени нива.
Инвеститорите насочиха вниманието си и към ключовия доклад за инфлацията в САЩ, който трябва да покаже дали Управлението за федерален резерв ще се насочи към намаляване на лихвите през септември. Прогнозите на икономистите са, че инфлацията за юли ще се ускори до 0,3 на сто на месечна база спрямо 0,2 на сто през юни. Пазарите залагат поне на две понижения на лихвите през 2025 г., а „Джей Пи Моргън Чейс“ (JPMorgan Chase) очаква четири последователни намаления, започвайки от септември.
Цените на петрола се покачиха умерено в очакване на срещата на 15 август между президента Тръмп и руския президент Владимир Путин, на която ще се обсъжда прекратяването на войната в Украйна. Златото се търгува около 3353 долара за тройунция след спад от 1,6 на сто в понеделник, след като Тръмп обяви, че няма да налага мита върху вноса на златни кюлчета.
Валутните пазари останаха стабилни – доларът запази нивата си спрямо еврото и йената, а на криптопазара биткойнът се понижи леко до 118 680 долара, докато етерът отчете ръст от 1 на сто до 4290 долара.
В понеделник основните щатски борсови индекси приключиха първата сесия за седмицата със спадове. Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се понижи с 0,45 процента до 43 975,09 пункта. Широкият бенчмарк S&P 500 отчете спад от 0,25 на сто до 6373,45 пункта. Технологичният показател Nasdaq Composite се понижи с 0,3 на сто до 21 385,40 пункта.
Източник: БТА
Икономика
Отбранителната индустрия в ЕС се разширява с рекорден темп, според анализ на „Файненшъл таймс“

Европейските оръжейни фабрики се разширяват трикратно по-бързо спрямо характерните за мирно време темпове. Новите индустриални площи се простират на повече от 7 млн. кв. м, с което превъоръжаването придобива исторически мащаб, според анализ на в. „Файненшъл таймс“ на сателитни данни за 150 обекта на 37 отбранителни компании.
Строителната активност в европейската отбранителна индустрия се мобилизира след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година.
Според данните, анализирани от британското издание, политическото говорене и обещанията за мащабни разходи за съживяване на отбранителните производствени мощности в Европа са отстъпили място на наливането на бетон и стомана.
Това се случва в момент, когато правителствата на страните от ЕС спорят над това как едновременно с продължаващите доставки за Киев да натрупат собствени запаси предвид съмненията към САЩ и техния ангажимент.
Въз основата на повече от 1000 радарни сателитни изображения, от „Файненшъл таймс“ проследяват промените в заводите за боеприпаси и ракети, две от слабите места в западната подкрепа към Украйна.
Изображенията от сателитите „Сентинел – 1“, управлявани от Европейската космическа агенция, сочат за разширяване или строителни дейности при една трета от обектите.
Мащабът и разрастването на дейността предполага коренна промяна в процеса на превъоръжаване на Европа, измествайки се от характерния за мирно време модел „точно на време“ към изграждане на индустриална база за много по-устойчива на война основа.
Повечето от отбранителните предприятия са отказали коментар във връзка с анализа заради съображения за сигурност.
Производствените площи растат от 790 000 кв. м през 2020-2021 до 2,8 млн. кв. м през 2024-2025, показва анализа на данните. Изображения на тези обекти потвърждават промени в резултат на подготвителни строителни дейности, на появата на нови сгради и на нова инфраструктура.
Сред най-мащабното разрастване е съвместният проект между германския отбранителен гигант „Райнметал“ (Rheinmetall) и унгарската държавно контролирана оръжейна компания „Ен7 Холдинг“ (N7 Holding), в мащабна производствена база за боеприпаси и експлозиви във Варпалота, Западна Унгария. Строителните работи на територията на комплекса продължават, защото там се предвижда и производството на други по вид боеприпаси, както и завод за експлозиви.
Анализ е направен и за 88 обекта, които са свързани с програмата на ЕС по линия на Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). По нея са инвестирани вече 500 млн. евро за справяне със специфични пречки при производството на боеприпаси и ракети. Както обектите на „Райнметал“, така и тези на „Роксел“ (Roxel) са подкрепени по ASAP.
Очевидно е физическото разширение при 20 обекта, финансирани по ASAP. Сред тях има такива, които са изцяло новопоявили се фабрики и отвеждащи към тях пътища. При други 14 са видими малки промени, като например появата на нови паркинги за автомобили. При останалите наблюдавани обекти или няма разширения, или са били офиси и изследователски здания.
Наред с компаниите, които вече са получили финансиране по ASAP от „Файненшъл таймс“ анализират и онези без получено финансиране от ЕС. Сред тях са 12 съоръжения, които са в списъка на чакащите за средства по ASAP и други 50 обекта в ЕС и Обедненото кралство, които са част от производствената верига за ракети. Анализът сочи, че компаниите с финансиране по ASAP се разрастват много по-бързо от останалите.
Комисарят по отбрана на ЕС Андрюс Кубилюс каза за британския всекидневник, че откакто Русия нахлу в Украйна годишният капацитет на Европа в производството на боеприпаси се е увеличил от 300 000 до прогнозираните в края на тази година 2 милиона броя.
Това се дължи най-вече на разширението при заводите на „Райнметал“. Съгласно официалната им прогноза производственият капацитет за 150 мм снаряди е заложен да нарасне от 70 000 бройки през 2022 година на 1,1 млн. до 2027 година.
В рамките на ЕС текат нови преговори за друга отбранителна програма в размер на 1,5 млрд. евро, която да „репликира логиката на ASAP“ чрез грантове, а също така и да осигурява финансиране за общи поръчки, съгласно информация на ЕК.
Еврокомисар Кубилюс обяви, че Комисията проучва дали подобни методи са приложими за „стимулиране и на други индустрии за разширяване на своето производство в други области“. Сред приоритетните сфери са ракети и въздушна отбрана, артилерия и дронове.
Източник: БТА
Икономика
Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 12.08.2025
Икономика
ЕС не може да даде срок за публикуването на съвместно изявление със САЩ относно митата, каза говорител на ЕК

ЕС не може да каже кога ще бъде изготвено съвместното изявление със САЩ относно митата, нито кога очаква Белият дом да издаде изпълнителна заповед за митата върху вноса на европейски автомобили, обясни днес говорител на Европейската комисия, цитиран от Ройтерс.
„Смятаме, че това споразумение е най-доброто, което можехме да постигнем. Разбира се, очакваме САЩ да предприемат по-нататъшни стъпки, които са част от това споразумение, но не вярвам на този етап да можем да дадем срокове за тези ангажименти“, каза говорителят.
След среща между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и президента Доналд Тръмп миналия месец Брюксел постигна споразумение с Вашингтон за базова митническа ставка от 15 процента върху стоките от ЕС – ниво, по-ниско от предварително обявените 30 процента от страна на Тръмп.
/ИЦ/
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 4 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 1 седмица
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 седмица
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“