Шест са отворените оферти в обществената поръчка за избор на изпълнител за „Изработване на идеен проект за цялостно осигуряване на транспортното направление София – Кулата в участъка Симитли – Кресна, извън Кресненското дефиле“, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Предложенията са на: Обединение „Ий Кей Джей – П“ ДЗЗД, в което участват: „Ий Кей Джей България Кънсълтинг Енджиниърс“ ООД и „Юнайтед“ ЕООД; физическо лице – Димитър Георгиев Марков; ДЗЗД „Рет Инженеринг“, с участието на: „Рутекс“ ООД,  „Енергоексперт“ АД и „Трафик Холдинг“ ЕООД; ДЗЗД „Зелена Кресна“, в което са: „Трансконсулт-22“ ЕООД, „Мейсън Мастърс“ ЕООД, „Аква Тера Консулт“ ЕООД, ENVECO S.A.; „Виа-План“ ЕООД; „КАТМАР 13“ ЕООД.

Прогнозната стойност на поръчката е 2,5 млн. лв. без ДДС.

Бъдещият изпълнител ще трябва да проучи и изработи идеен проект за ново трасе, което цялостно да осигурява направлението от София към Кулата в участъка Симитли – Кресна извън Кресненското дефиле. Целта е да се направят проучвания за възможността платното на АМ „Струма“ в посока Кулата да бъде изградено поетапно, непосредствено до платното за София. По този начин напълно ще се изведе транзитният трафик извън дефилето и ще се осигури възможността настоящото трасе на I-1 (Е79) да остане като локален път.

Изпълнителят ще трябва да изготви и документацията по Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценките за съвместимост (ОС) в обем и обхват, необходими за провеждане на процедурите, разписани в Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Той ще трябва да предложи и ефективни интегрирани мерки, които да са в съответствие с екологичните норми за въздействие върху околната среда и да не се увреждат в значителна степен видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитените зони „Кресна“ и „Кресна Илинденци“.

Изграждането на последния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е във вниманието на Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция), като Постоянният комитет на Конвенцията разглежда ежегодно казуса с автомагистралата, напомнят от пътната агенция. На 44-тото заседание на Постоянния комитет със сътрудничеството на Секретариата на Бернската конвенция се постигна сближаване на позициите на българските власти и природозащитните организации.

В изпълнение на препоръките на Постоянния комитет, с Решение №62 от 12 февруари 2025 г. Министерският съвет прие Пътна карта за завършване на АМ „Струма“ и обявената обществена поръчка е част от процеса за цялостното реализиране на проекта. Със заповед от 21 февруари 2025 г. на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията е създадена постоянно действаща експертна група, в която участват и представители на природозащитните организации. С експертите е разгледано и съгласувано заданието към обществената поръчка.

От пътната агенция съобщиха през първата половина на юни, че в изпълнение на пътната карта за завършване на автомагистрала „Струма“ се подготвя документация за обявяване на обществена поръчка по ЗОП за избор на изпълнител на проучване, което да определи трасе извън Кресненското дефиле, осигуряващо направлението София – Кулата в участъка между Симитли и Кресна. Също тогава от АПИ  информираха, че са оттеглени жалбите и са прекратени съответните производства от съда, с които се оспорваше законосъобразността на изграждането на последния незавършен участък на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, след като природозащитните организации и българското правителство са постигнали съгласие във връзка с реализацията на магистралата извън Кресненското дефиле.

Източник: БТА

Съвместно предприятие на „Де Бирс“ (De Beers) в Ангола е открило ново находище на кимберлит, най-разпространеният източник за добив на диаманти, съобщи днес компанията, цитирана от Ройтерс. Това е първото подобно откритие на компанията от три десетилетия.

Международната корпорация проучва за диаманти в Ангола в партньорство с държавната компания „Ендиама“ (Endiama).

„Де Бирс“ съобщи в комюнике, че съвместното предприятие е открило кимберлит при първото пробиване на сондажната машина в клъстер от находища с висок приоритет през юли 2025 г.

Компанията обяви, че през идните няколко месеца ще бъдат проведени допълнителни сондажи, геофизични проучвания и лабораторни анализи, за да се потвърди от какъв вид е кимберлитът и да се оцени диамантния му потенциал.

Кимберлитите са рядък вид скала, която изважда диаманти към повърхността чрез вулканични изригвания.

„Де Бирс“ се завърна в Ангола през 2022 г., след като напусна страната десетилетие преди това след неуспешно проучване. Минният гигант подписа два договора за инвестиции в минерали с правителството на Ангола през април 2022 г., последвани от споразумения за обработка на диаманти и проучване през 2024 г.

Компанията майка „Англо-Американ“ (Anglo American) обяви миналата година, че иска да продаде „Де Бирс“ като част от стратегията си да се фокусира върху медната и желязна руда.

„Де Бирс“ е привлякла интереса на поне шест консорциума, включително на милиардера Анил Агарвал, индийски фирми за диаманти и катарски инвестиционни фондове, съобщиха близки до компаниите източници пред Ройтерс през юни.

Източник: БТА

Европейските оръжейни фабрики се разширяват трикратно по-бързо спрямо характерните за мирно време темпове. Новите индустриални площи се простират на повече от 7 млн. кв. м, с което превъоръжаването придобива исторически мащаб, според анализ на в. „Файненшъл таймс“ на сателитни данни за 150 обекта на 37 отбранителни компании.

Строителната активност в европейската отбранителна индустрия се мобилизира след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година.

Според данните, анализирани от британското издание, политическото говорене и обещанията за мащабни разходи за съживяване на отбранителните производствени мощности в Европа са отстъпили място на наливането на бетон и стомана. 

Това се случва в момент, когато правителствата на страните от ЕС спорят над това как едновременно с продължаващите доставки за Киев да натрупат собствени запаси предвид съмненията към САЩ и техния ангажимент.

Въз основата на повече от 1000 радарни сателитни изображения, от „Файненшъл таймс“ проследяват промените в заводите за боеприпаси и ракети, две от слабите места в западната подкрепа към Украйна. 

Изображенията от сателитите „Сентинел – 1“, управлявани от Европейската космическа агенция, сочат за разширяване или строителни дейности при една трета от обектите.

Мащабът и разрастването на дейността предполага коренна промяна в процеса на превъоръжаване на Европа, измествайки се от характерния за мирно време модел „точно на време“ към изграждане на индустриална база за много по-устойчива на война основа. 

Повечето от отбранителните предприятия са отказали коментар във връзка с анализа заради съображения за сигурност. 

Производствените площи растат от 790 000 кв. м през 2020-2021 до 2,8 млн. кв. м през 2024-2025, показва анализа на данните. Изображения на тези обекти потвърждават промени в резултат на подготвителни строителни дейности, на появата на нови сгради и на нова инфраструктура. 

Сред най-мащабното разрастване е съвместният проект между германския отбранителен гигант „Райнметал“ (Rheinmetall) и унгарската държавно контролирана оръжейна компания „Ен7 Холдинг“ (N7 Holding), в мащабна производствена база за боеприпаси и експлозиви във Варпалота, Западна Унгария. Строителните работи на територията на комплекса продължават, защото там се предвижда и производството на други по вид боеприпаси, както и завод за експлозиви.

Анализ е направен и за 88 обекта, които са свързани с програмата на ЕС по линия на Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). По нея са инвестирани вече 500 млн. евро за справяне със специфични пречки при производството на боеприпаси и ракети. Както обектите на „Райнметал“, така и тези на „Роксел“ (Roxel) са подкрепени по ASAP.

Очевидно е физическото разширение при 20 обекта, финансирани по ASAP. Сред тях има такива, които са изцяло новопоявили се фабрики и отвеждащи към тях пътища. При други 14 са видими малки промени, като например появата на нови паркинги за автомобили. При останалите наблюдавани обекти или няма разширения, или са били офиси и изследователски здания. 

Наред с компаниите, които вече са получили финансиране по ASAP от „Файненшъл таймс“ анализират и онези без получено финансиране от ЕС. Сред тях са 12 съоръжения, които са в списъка на чакащите за средства по ASAP и други 50 обекта в ЕС и Обедненото кралство, които са част от производствената верига за ракети. Анализът сочи, че компаниите с финансиране по ASAP се разрастват много по-бързо от останалите. 

Комисарят по отбрана на ЕС Андрюс Кубилюс каза за британския всекидневник, че откакто Русия нахлу в Украйна годишният капацитет на Европа в производството на боеприпаси се е увеличил от 300 000 до прогнозираните в края на тази година 2 милиона броя. 

Това се дължи най-вече на разширението при заводите на „Райнметал“. Съгласно официалната им прогноза производственият капацитет за 150 мм снаряди е заложен да нарасне от 70 000 бройки през 2022 година на 1,1 млн. до 2027 година. 

В рамките на ЕС текат нови преговори за друга отбранителна програма в размер на 1,5 млрд. евро, която да „репликира логиката на ASAP“ чрез грантове, а също така и да осигурява финансиране за общи поръчки, съгласно информация на ЕК. 

Еврокомисар Кубилюс обяви, че Комисията проучва дали подобни методи са приложими за „стимулиране и на други индустрии за разширяване на своето производство в други области“. Сред приоритетните сфери са ракети и въздушна отбрана, артилерия и дронове. 

Източник: БТА