Политика
Тагарев: Тръмп легитимира Путин като равен, а той е издирван от МНС за военни престъпления

Нямам големи очаквания към тази среща, заяви бившият министър на отбраната Тодор Тагарев като коментира предстоящата среща между американския президент Доналд Тръмп и руския Владимир Путин по Нова нюз.
По думите му на високо равнище обикновено се срещат лидери, когато повечето въпроси вече са договорени, но в случая има „голям разнобой“ по ключови теми като бъдещето на Запорожие, Херсон и Донецк. „Няма как да бъде постигнато солидно споразумение, дори да приемем, че САЩ действат принципно и отчитат интересите на Украйна — нещо, което не е ясно към момента“, подчерта той.
Тагарев предупреди, че самият факт на срещата ще придаде легитимност на руския президент: „Постигнато или не споразумение, приемливо или не за Украйна и Европа, Тръмп вече ще е признал Путин като равен, въпреки че той е издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления“.
По думите му руската икономика е в „тежко състояние“ заради санкциите. „Едно от обясненията защо Путин се съгласява на среща е именно нуждата от облекчаване на санкциите, за да пълни държавния бюджет и да възстановява армията“, обясни той, като се усъмни в готовността на Москва за реални отстъпки.
Тагарев отбеляза, че Европа е „видимо отсъстваща“ от процеса, което е по вкуса и на Тръмп, и на Путин. „Европейските лидери са ясни, че всяка териториална размяна трябва да е по решение на Украйна, а не на трети страни“, каза той. Въпреки това, според него, целта на САЩ е „спиране на огъня, икономически ползи за Вашингтон, а Европа да поеме гаранциите и цената за сигурността“.
Екипът на президента Доналд Тръмп подхожда абсолютно непрофесионално към този толкова важен въпрос, коментира още Тагарев по бТВ.
Според Тагарев специалният пратеник на САЩ Стив Уткоф, който преди това се среща с Путин, е абсолютно некомпетентен. „Той направи груби грешки в една от предните му срещи, дори преводачът му беше от днешното КГБ“, обясни Тагарев.
Относно предстоящата среща между Тръмп и Путин той припомни срещите между Артър Чембърлейн и Адолф Хитлер и последвалото Мюнхенското споразумение за Чехословакия.
„Да припомня – Хитлер смята, че трябва да получи Судетската област в Чехословакия, близо до германската граница тогава. В Мюнхен се събират делегации на Германия, Франция, Великобритания и Италия, без чехословашката делегация. Те взимат решение да предадат тази област, за да умилостивят Хитлер, за да не започва голяма война в Европа. Той обаче кара по един учебник, който сега и Путин използва. Първо – военни провокации, има създадена една марионетна Словашка република, която обявява независимост от Чехословакия, в интерес на Германия. И около два месеца по-късно завзема цяла Чехословакия“, припомни Тагарев.
Бившият министър на отбраната отбеляза, че все пак има и доста разлики в поведението и във военната и икономическа мощ на държавите, които участват в тези процеси.
Източник: Offnews.bg
Политика
ПП сезира Еврокомисията за нарушения при избора на ръководство на КПК

„Продължаваме Промяната“ изпрати писмо до Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до еврокомисаря по правосъдие и върховенство на закона Майкъл Макграт, в което изразява сериозни притеснения относно избора на политически неутрален и независим ръководен орган на Комисията за противодействие на корупцията.
Въпреки сериозните съмнения за политическа обвързаност и необходимостта да се преразгледа състава на Номинационната комисия за избор на членове на КПК, днес тя се събра и започна работа по избора. Стартиралият процес на подбор за ръководство на КПК се развива в изключително съкратени срокове, които не осигуряват достатъчно време за номинации и за адекватен обществен контрол. Налице са сериозни процедурни и съдържателни опасения относно състава на Номинационната комисия, която играе решаваща роля в предварителния подбор на кандидатите за КПК, посочват от ПП.
В писмото се цитират две становища до парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията, внесени от депутати от ПП-ДБ:
- В първото становище се отбелязва, че двама членове на Номинационната комисия – г-жа Силвия Къдрева и г-жа Венера Милова – не отговарят на изискванията за независимост по чл. 3 от Правилата на Номинационната комисия:
Г-жа Къдрева е поддържала преки йерархични и професионални отношения с двама кандидати за членове на КПК допреди два месеца, което поражда явни съмнения относно нейната безпристрастност.
Г-жа Милова е заемала последователни ръководни административни длъжности в институции, управлявани от ГЕРБ, както на местно, така и на национално ниво, което показва силно политическо обвързване с партията, чиито кандидати сега тя трябва обективно да оценява.
Становището заключава, че и двамата членове следва да бъдат незабавно заменени по чл. 3, ал. 5 от Правилата, а работата на Номинационната комисия да бъде прекратена до назначаването на нови и независими членове.
- Второто становище се отнася до процедурни нарушения при назначаването на член на Номинационната комисия от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Според официалния протокол от заседанието на ВАдвС от 23 юли 2025 г., назначаването на г-жа Нина Седефова като член на Номинационната комисия е взето по време на извънредно заседание, на което част от членовете на ВАдвС са изразили сериозни опасения относно спазването на действащите процедурни правила. Поради кратките срокове, поставени от Парламента, не е спазен чл. 120 от Закона за адвокатурата, който изисква извънредните заседания да се провеждат присъствено, с най-малко 14-дневно писмено предизвестие и при физическото присъствие на две трети от членовете на Съвета.
„Допълнително в медийни публикации са отправени твърдения за близки професионални връзки с политически обвързани лица за г-жа Седефова, включително и факта, че синът ѝ е адвокат на депутат от ДПС-Ново Начало в дело тип SLAPP срещу разследващи журналисти. В становището се призовава парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията официално да изиска разяснения от ВАдвС и г-жа Седефова, преди тя да продължи да изпълнява ролята си в Номинационната комисия“.
Всички тези проблеми, разгледани заедно, показват, че настоящият процес не може да осигури политически независим избор на ръководство на КПК, посочват от ПП.
Източник: Offnews.bg
Политика
Трима от кандидатите за Антикорупционната комисия са допуснати за изслушване
Снимка Лекс бг
Номинационната комися
Номинационната комисия, която трябва да прегледа документите и да оцени кандидатите за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), допусна трима от четиримата от тях до изслушване. Четвъртият кандидат – адвокат Аделина Натина трябва да отстрани непълноти в документите си в срок от три дни.
Останалите трима кандидати са юристът Мария Даскалова, Петър Коев и Стоян Петков, които са служители в Комисията за противодействие на корупцията.
Днес на своето второ заседание номинационната комисия не се произнесе по допустимостта на кандидата Аделина Натина – Зиколова поради непълнота във внесените от нея документи, като ѝ даде тридневен срок за предоставянето им. Става въпрос за втора част от декларацията ѝ за имущество и интереси, както и декларация-съгласие за проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Следващото заседание на номинационната комисия ще бъде на 15 август, като тогава трябва да се разгледа отново допустимостта на кандидата Аделина Натина-Зиколова.
Членове на Номинационната комисия са Венера Милова (главен секретар на Министерството на правосъдието), адв. Нина Седефова (член на Висшия адвокатски съвет), Калин Калпакчиев (член на Върховния касационен съд), Айсун Акджиев (главен секретар на омбудсмана), Силвия Къдрева (заместник-председател на Сметната палата).
Първото си заседание Номинационната комисия проведе на 1 август. Председателят на комисията Силвия Къдрева тогава заяви, че се надява до края на август процедурата по избор на членове и ръководство на Комисията за противодействие на корупцията да е приключила.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
Радев наложи вето на промените, с които отпадна втората инстанция за екооценки
Снимка БГНЕС/архив
Президентът Румен Радев наложи вето на приетите в последния работен ден на депутатите промени в Закона за държавната собственост, с които управляващите и „ДПС-Ново начало“ решиха да отпадне втората инстанция за екооценки, съобщиха от Дондуков 2.
Радев връща текстовете за ново обсъждане в парламента.
Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.
По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда, Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „обект със стратегическа важност“ в ЗООС, законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели.
Източник: Offnews.bg
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 4 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 седмица
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 1 седмица
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Спортпреди 1 седмица
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 седмица
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“