Политиката в Източното Средиземноморие никога не е проста, но до неотдавна едно партньорство изглеждаше относително стабилно – това между Гърция и Египет. Двете страни, заедно с подкрепяната от Кайро власт на бунтовния маршал Халифа Хафтар в Източна Либия, бяха контрапункт на оста между Турция и официалното либийско правителство в Триполи. Антагонистичните съюзи географски образуваха диагоналите на четириъгълник, а в пресечната им точка, поне от гледната точка на Атина, стоеше спорът за изключителните икономически зони в Средиземно море.

Материален израз както на двата съюза, така и на противопоставянето им, са меморандумите за частично разграничаване на изключителните икономически зони – единият между Турция и Либия от 2019 г., другият – между Гърция и Египет от 2020 г. Двата взаимноизключващи се документа отразяват фактически позициите съответно на Анкара и на Атина по въпроса, който потенциално може да засяга сериозни залежи от природен газ под морското дъно.

И докато за Гърция съюзът с Египет беше част от международните формати, насочени не на последно място към регионално изолиране на Турция, то и за Кайро флиртът с Атина беше част от антагонизма с Анкара след свалянето на ислямисткото египетско правителство на Мохамед Морси през 2013 г.

Почти десетилетие по-късно ледът между Египет и Турция обаче започна да се разтопява. През 2022 г. президентите Абдел Фатах ас Сиси и Реджеп Тайип Ердоган си стиснаха ръцете по време на Световното първенство по футбол в Катар. И докато това беше един символичен жест, който можеше да бъде тълкуван просто като израз на цивилизовано поведение, то през 2024 г. затоплянето стана явно с посещенията на Ердоган в Кайро и на Сиси в Анкара. 

Захлаждането в отношенията между Египет и Гърция не закъсня и стана явно само няколко месеца по-късно. Проблемите започнаха да излизат на повърхността през май, когато египетски съд взе решение по дългогодишно дело, с което обяви недвижимите имоти на древния православен манастир “Св. Екатерина” на Синайския полуостров за държавна собственост. Макар че официално Гърция няма пряк интерес в казуса, Синайският манастир е гръкоезичен и Атина го възприема като част от културното си наследство в Северна Африка. Както коментираха тогава гръцките медии, у гръцкото правителство е съществувало убеждението, че въпросът ще бъде разрешен чрез извънсъдебно споразумение, затова и решението на съда беше възприето като неприятна изненада и поставяне пред свършен факт от страна на приятел. Уверенията на египетските представители, че статутът на манастира няма да бъде засегнат, както и усилията на гръцката дипломация да запази спокоен тон в името на по-широките си интереси, не успяха напълно да заличат горчивината в двустранните контакти.

Следващата неприятност за гръцката политика в Северна Африка дойде от Либия, откъдето се появиха твърдения, че Камарата на представителите обмисля да ратифицира турско-либийския меморандум за изключителните икономически зони от 2019 г. Камарата, която заседава в град Тобрук, контролиран от отцепническите сили на маршал Халифа Хафтар, подкрепян от някои страни, включително от Египет, първоначално отхвърли меморандума, с което изглеждаше, че източнолибийските власти, подобно на Египет, подкрепят гръцките позиции по темата. Сигналът за промяна в тази позиция обаче беше много неприятен, особено с оглед на това, че бреговете на Източна Либия са основен източник за миграционните потоци към Гърция в момента и Атина се стреми да постигне разбирателство с Хафтар и по този въпрос. В същото време Турция явно се стреми да се сближи с властите в Източна Либия и наскоро покани в Анкара сина на Хафтар Саддам, който е командир на сухопътните сили на т.нар. Либийска национална армия. Мълниеносната дипломатическа совалка на гръцкия външен министър в Бенгази, главния град на Източна Либия, и в Триполи, където е международно признатото правителство, доведе до принципен ангажимент за преговори по изключителните икономически зони, но не и до категорични резултати.

От Либия дойде и следващата неприятност за гръцката дипломация. Само два дни след посещението на Герапетритис на 6 юли в Бенгази към същата дестинация се отправи и гръцкият министър на миграцията и убежището Танос Плеврис заедно с колегите си от Малта и от Италия и с европейския комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер. Европейската делегация планираше да обсъди с източнолибийското ръководство проблема с миграцията, но на тримата министри и на еврокомисаря не беше позволено дори да слязат от самолета и бяха обявени за нежелани лица с аргументи за нарушаване на дипломатическия протокол и незачитане на суверенитета на страната домакин. Макар че не само на гръцката страна се наложи да преглътне инцидента, който постави в неудобно положение още две страни и Европейската комисия, отново лостовете за въздействие върху събеседниците в региона се оказаха ненадеждни.

Последното от поредицата главоболия за Атина в Северна Африка дойде по време на посещението на египетския министър на външните работи Бадр Абделати в Атина на 6 август. Същия ден информационният сайт “Еникос” публикува вербална нота на египетското министерство на външните работи, връчена на гръцкото посолство в Кайро още през юли, в която се казва, че “някои райони, определени в гръцкия План за морско пространствено планиране, се припокриват с областта на приложение на изключителната икономическа зона и континенталния шелф на Арабска република Египет в Средиземно море”.

Доколкото с меморандума от 2020 г. Гърция и Египет разграничават морските си пространства само частично, гръцкото министерство на външните работи се опита да омаловажи нотата като “очаквана реакция на съседна държава чрез обичайна дипломатическа кореспонденция”, но практически всички основни опозиционни сили в Гърция обвиниха правителството в бездействие и отсъствие на прозрачност и стратегия.

Трудностите, пред които е изправена гръцката дипломация в Северна Африка, вероятно са свързани колкото със сближаването на Турция и Египет, толкова и с кризата с войната в ивицата Газа – два фактора, които вероятно са поне отчасти свързани, доколкото миналата събота при посещението на турския външен министър Хакан Фидан в Египет той и египетският му колега Бадр Абделати заявиха необходимостта от единство на ислямските държави срещу израелските военни действия и плановете на Израел да окупира град Газа. Същевременно Гърция се опитва да поддържа труден баланс между стратегическите си отношения с Израел, включително в сферата на отбраната, и връзките си с арабския свят чрез участието си в хуманитарните мисии в Газа и призивите за незабавно прекратяване на огъня. Дали балансът ще се окаже постижим ще покаже само времето, но доскорошните константи в политиката на Гърция в региона, включително в Северна Африка, изглеждат все повече като непредсказуеми променливи.

Източник: БТА