Политиката в Източното Средиземноморие никога не е проста, но до неотдавна едно партньорство изглеждаше относително стабилно – това между Гърция и Египет. Двете страни, заедно с подкрепяната от Кайро власт на бунтовния маршал Халифа Хафтар в Източна Либия, бяха контрапункт на оста между Турция и официалното либийско правителство в Триполи. Антагонистичните съюзи географски образуваха диагоналите на четириъгълник, а в пресечната им точка, поне от гледната точка на Атина, стоеше спорът за изключителните икономически зони в Средиземно море.

Материален израз както на двата съюза, така и на противопоставянето им, са меморандумите за частично разграничаване на изключителните икономически зони – единият между Турция и Либия от 2019 г., другият – между Гърция и Египет от 2020 г. Двата взаимноизключващи се документа отразяват фактически позициите съответно на Анкара и на Атина по въпроса, който потенциално може да засяга сериозни залежи от природен газ под морското дъно.

И докато за Гърция съюзът с Египет беше част от международните формати, насочени не на последно място към регионално изолиране на Турция, то и за Кайро флиртът с Атина беше част от антагонизма с Анкара след свалянето на ислямисткото египетско правителство на Мохамед Морси през 2013 г.

Почти десетилетие по-късно ледът между Египет и Турция обаче започна да се разтопява. През 2022 г. президентите Абдел Фатах ас Сиси и Реджеп Тайип Ердоган си стиснаха ръцете по време на Световното първенство по футбол в Катар. И докато това беше един символичен жест, който можеше да бъде тълкуван просто като израз на цивилизовано поведение, то през 2024 г. затоплянето стана явно с посещенията на Ердоган в Кайро и на Сиси в Анкара. 

Захлаждането в отношенията между Египет и Гърция не закъсня и стана явно само няколко месеца по-късно. Проблемите започнаха да излизат на повърхността през май, когато египетски съд взе решение по дългогодишно дело, с което обяви недвижимите имоти на древния православен манастир “Св. Екатерина” на Синайския полуостров за държавна собственост. Макар че официално Гърция няма пряк интерес в казуса, Синайският манастир е гръкоезичен и Атина го възприема като част от културното си наследство в Северна Африка. Както коментираха тогава гръцките медии, у гръцкото правителство е съществувало убеждението, че въпросът ще бъде разрешен чрез извънсъдебно споразумение, затова и решението на съда беше възприето като неприятна изненада и поставяне пред свършен факт от страна на приятел. Уверенията на египетските представители, че статутът на манастира няма да бъде засегнат, както и усилията на гръцката дипломация да запази спокоен тон в името на по-широките си интереси, не успяха напълно да заличат горчивината в двустранните контакти.

Следващата неприятност за гръцката политика в Северна Африка дойде от Либия, откъдето се появиха твърдения, че Камарата на представителите обмисля да ратифицира турско-либийския меморандум за изключителните икономически зони от 2019 г. Камарата, която заседава в град Тобрук, контролиран от отцепническите сили на маршал Халифа Хафтар, подкрепян от някои страни, включително от Египет, първоначално отхвърли меморандума, с което изглеждаше, че източнолибийските власти, подобно на Египет, подкрепят гръцките позиции по темата. Сигналът за промяна в тази позиция обаче беше много неприятен, особено с оглед на това, че бреговете на Източна Либия са основен източник за миграционните потоци към Гърция в момента и Атина се стреми да постигне разбирателство с Хафтар и по този въпрос. В същото време Турция явно се стреми да се сближи с властите в Източна Либия и наскоро покани в Анкара сина на Хафтар Саддам, който е командир на сухопътните сили на т.нар. Либийска национална армия. Мълниеносната дипломатическа совалка на гръцкия външен министър в Бенгази, главния град на Източна Либия, и в Триполи, където е международно признатото правителство, доведе до принципен ангажимент за преговори по изключителните икономически зони, но не и до категорични резултати.

От Либия дойде и следващата неприятност за гръцката дипломация. Само два дни след посещението на Герапетритис на 6 юли в Бенгази към същата дестинация се отправи и гръцкият министър на миграцията и убежището Танос Плеврис заедно с колегите си от Малта и от Италия и с европейския комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер. Европейската делегация планираше да обсъди с източнолибийското ръководство проблема с миграцията, но на тримата министри и на еврокомисаря не беше позволено дори да слязат от самолета и бяха обявени за нежелани лица с аргументи за нарушаване на дипломатическия протокол и незачитане на суверенитета на страната домакин. Макар че не само на гръцката страна се наложи да преглътне инцидента, който постави в неудобно положение още две страни и Европейската комисия, отново лостовете за въздействие върху събеседниците в региона се оказаха ненадеждни.

Последното от поредицата главоболия за Атина в Северна Африка дойде по време на посещението на египетския министър на външните работи Бадр Абделати в Атина на 6 август. Същия ден информационният сайт “Еникос” публикува вербална нота на египетското министерство на външните работи, връчена на гръцкото посолство в Кайро още през юли, в която се казва, че “някои райони, определени в гръцкия План за морско пространствено планиране, се припокриват с областта на приложение на изключителната икономическа зона и континенталния шелф на Арабска република Египет в Средиземно море”.

Доколкото с меморандума от 2020 г. Гърция и Египет разграничават морските си пространства само частично, гръцкото министерство на външните работи се опита да омаловажи нотата като “очаквана реакция на съседна държава чрез обичайна дипломатическа кореспонденция”, но практически всички основни опозиционни сили в Гърция обвиниха правителството в бездействие и отсъствие на прозрачност и стратегия.

Трудностите, пред които е изправена гръцката дипломация в Северна Африка, вероятно са свързани колкото със сближаването на Турция и Египет, толкова и с кризата с войната в ивицата Газа – два фактора, които вероятно са поне отчасти свързани, доколкото миналата събота при посещението на турския външен министър Хакан Фидан в Египет той и египетският му колега Бадр Абделати заявиха необходимостта от единство на ислямските държави срещу израелските военни действия и плановете на Израел да окупира град Газа. Същевременно Гърция се опитва да поддържа труден баланс между стратегическите си отношения с Израел, включително в сферата на отбраната, и връзките си с арабския свят чрез участието си в хуманитарните мисии в Газа и призивите за незабавно прекратяване на огъня. Дали балансът ще се окаже постижим ще покаже само времето, но доскорошните константи в политиката на Гърция в региона, включително в Северна Африка, изглеждат все повече като непредсказуеми променливи.

Източник: БТА

Един човек е загинал, а 29 души са били ранени в резултат на земетресението с магнитуд 6,1, разтърсило района на Балъкесир и  усетено силно и в Истанбул и много други градове..

Възрастен мъж на 81 години е починал, след като беше изваден жив изпод развалините на срутен при земетресението блок в Съндърга, съобщи турският министър на вътрешните работи Али Йерликая.  Положени бяха всички усилия, за да бъде спасен, след като бе изваден жив изпод развалините, но за съжаление те се оказаха безуспешни, каза министърът, цитиран от вестник „Миллиет“.

Той каза, че състоянието на 29-те ранени не е тежко и няма опасност за живота им. Разрушени са били 16 сгради, които се намирали в селски махали

От Агенцията за управление на бедствия и извънредни ситуации съобщиха, че през нощта са били прекратени  издирвателно-спасителните дейности. Утре сутринта се предвижда да започне оглед за установяване на щетите по сградите.  Изпратени са подкрепления от съседните окръзи. Предупреждават се гражданите да не влизат в повредени сгради.

Междувременно известният турски сеизмолог, проф.Наджи Гьорюр в акаунта си в социалните медии написа: „Не мисля, че ще има по-силно земетресение. Но стойте далеч от домовете си известно време“, каза той.

Турски медии съобщават, че хиляди хора са излезли да нощуват навън.

От обсерваторията „Кандилли“ съобщиха, че след основния трус в района на Балъкесир са последвали три вторични труса с магнитуд  4.6, 4.1 и 4.0 и около 15 с магнитуд над 3.

Източник: БТА

Четирима души  бяха ранени, а най-малко 10 сгради се срутиха при земетресението с магнитуд 6.1, което разтърси района на Балъкесир, усети се осезаемо и в Истанбул.

Четирима души са били ранени в земетресението с магнитуд 6.1 с епицентър Съндърга, в окръг Балъкесир, което разтърси Турция в 19.53 часа, съобщи министърът на здравеопазването  Кемал Мемишоглу пред турските медии. Пострадалите са настанени в болници, няма опасност за живота им, добави той.

Един човек е бил изваден жив изпод развалините на срутила се сграда в Съндърга, съобщи кметът Серкан Сак. Продължават спасителните действия за спасяването на още един човек, който е в неизвестност. Няма жертви, допълни той.

Най-малко 10  сгради са били разрушени в района на Балъкесир при снощното земетресение, информира тв канал НТВ.

Но според други медии разрушенията са много повече.

 В Съндърга, епицентърът на земетресението, което е станало на  дълбочина 11 км, е разрушена една сграда, съобщи  кметът Серкан Сак.

 В района са пристигнали екипи на Дирекцията за бедствия и кризи Афад.

Земетресението с магнитуд 6.1,което сеизмолозите определят като силно  разтърси голяма част от Турция, усети се осезаемо в Истанбул, Бурса, Ердемит, Ялова, Чанаккале и предизвика паника сред милиони хора в  Бурса, Балъкесир и Чанаккале.

Телевизионните камери показаха хиляди хора, които в момента на труса тичаха уплашени. В Истанбул няма данни земетресението да е предизвикало  паника, заяви валията на града Давут Гюл.

От обсерваторията Кандилли съобщиха, че след основния трус в района на Балъкесир са последвали три вторични трусове с магнитуд 4.6,4.1 и 4.0.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че” се предприемат необходимите действия“, съобщи „ТРТ Хабер“. 

Министърът на транспорта и съобщенията Абдулкадир Уралъоглу  заяви пред турските телевизии, че засега няма проблеми в транспортните и съобщителните връзки.

Но в района на Балъкесир, Бурса, Чанаккале тревогата остава и се очаква много хора да прекарат нощта навън. Местните власти предупредиха да не се влиза в сгради, които са повредени от трута.

Турски медии съобщиха, че Системата за предупреждение за земетресения на Google за Android e предоставила на потребителите 30-секундно предварително предупреждение за земетресението с магнитуд 6,1 в Балъкесир, осигурявайки им критично време за бягство. Този успех демонстрира въздействието на подобренията, направени след земетресенията в Кахраманмараш, посочи ТВ5

Междувременно, един от известните турски сеизмолози, проф.д-р Шенер Юшюмезсой в телевизионно предаване, за което информира вестник Карар бе предупредил неотдавна за натрупване на енергия в посока на разлома Демирджи-Съндъргъ и че очаква разрив по този разлом.

 Друг сеизмолог, проф. Саваш Карабулут заяви пред канал „Сьозджю“, че очакванията са били за трус  магнитуд 6.9 по разлома Демирджи-Съндъргъ.

Източник: БТА