Нишкото студио за компютърни игри „Алконост Тийм“ (Alkonost Team) представи първата сръбска хорър игра: „Code Alkonost: Awakening of Evil“, вдъхновена от богатата славянска митология и народните приказки от Балканите, предаде регионалната телевизия Ен1. Играта е достъпна на платформата „Стийм“ (Steam) и съчетава атмосферно приключение с елементи на ужас, като предлага уникален поглед върху легенди, герои и символи от региона.

Главната героиня Вера тръгва на мисия да спаси сестра си от подземния свят, но постепенно разбира, че зад ситуацията стои древен конфликт, преплитащ митология, история и човешки съдби, обясняват създателите на играта. По пътя тя среща Челик – воин, вдъхновен от епичните образи от Косовската битка (Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. – бел. ред.), но носещ черти на съвременен човек, чиято роля е ключова за развитието на сюжета.

Играта залага на изследване и откриване на митологични елементи чрез околната среда и различни символи. Сред съществата, с които играчът се среща, са русалка, зловещият Дрекавац (митично същество в южнославянската митология – бел. ред.) и могъщата Морана (срещаща се в българската митология и като Морена – бел. ред.) – символ на зимата и смъртта в славянския фолклор.

Един от отличителните елементи на играта е използването на старославянски език в диалози, пъзели и надписи, които играчът трябва да дешифрира, за да продължи напред, посочват създателите на играта.

Нивата са вдъхновени от реални локации в Сърбия като природния феномен Дяволският град (Джяволя варош) в близост до южния град Куршумлия, Кулата с черепите (Челе-кула) край Ниш и различни средновековни крепости, които са творчески трансформирани. Екипът е почерпил вдъхновение и от класически балкански филми на ужасите.

Проектът е разработен за около седем месеца с бюджет от 50 000 евро, осигурен основно от Иновационния фонд на Сърбия чрез програмата “Смарт старт“ (Smart Start), пояснява Ен1.

Източник: БТА

Докладчикът на Европейския парламент (ЕП) за Сърбия Тонино Пицула отхвърли твърденията, че е компрометирал позицията си заради снимка отпреди 30 години, на която е облечен в хърватска униформа.

Пицула, който е хърватин, заяви пред портала „Юропиън уестърн болканс“ (European Western Balkans – EWB), че е публична информация, че преди 30 години е бил член на хърватската армия, която е възвърнала територии, поставени под контрола на Република Сръбска Краина (непризната от международната общност сръбска република, просъществувала между 1991 и 1995 година на територията на Хърватия – бел. ред). Според Пицула този факт може да бъде оспорен само от „тези, които и днес релативизират или маскират политиката, която от началото на 90-те години на миналия век е причинила огромни човешки страдания и материални разрушения в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово“.

„Моят житейски опит и политическа кариера само ми помагат, като постоянен докладчик на Европейския парламент за Сърбия, да разбера по-добре процесите, които продължават да блокират Сърбия по европейския ѝ път“, каза Пицула пред EWB.

По повод тридесетата годишнина от военно-полицейската операция „Буря“, по време на която над 200 000 сърби бяха прогонени от Хърватия, той публикува в социалната мрежа Екс своя снимка в камуфлажна военна униформа с пушка в ръка от периода 1991-1995 г. 

Това предизвика остри реакции от страна на властите в Сърбия, но и критики от страна на опозиционни политици, които оцениха, че с тази публикация Пицула е уронил доверието в заеманата от него длъжност.

„Възнамерявам да продължа с работата си, а нейното качество се доказва най-добре от успешните преговори по доклада за Сърбия, както и от убедителната подкрепа на пленарната сесия на Европейския парламент (410 гласа „за“ от общо 720)“ по документа, каза Пицула.

С операция „Буря“ Хърватия си върна териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласиха своя държава под името Република Сръбска Краина, противопоставяйки се на отделянето на Хърватия от някогашната Съюзна федеративна република Югославия. Ключовата офанзива започва на 4 август 1995 г. и до 7 август Хърватия си връща 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията. 

Тази година в Хърватия бе проведен грандиозен военен парад по повод 30-годишнината от операция „Буря“.

Източник: БТА

Цените на плодовете местно производство в Сърбия са се увеличили с 81,4 процента от юни миналата година до юни тази година, сочи доклад на сръбския Статистически институт, цитиран от регионалната телевизия Ен1.

В общ план цените на селскостопанските и рибните продукти са се увеличили с 13,4 процента през юни 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г., се казва още в доклада.

„Разглеждайки основните продуктови групи, в сравнение със същия месец на миналата година, най-голям ръст на цените е регистриран в групите зърно (3,9 процента) и плодове (81,4 процента)“, заявиха от института.

Докладът включва компании и предприемачи, които купуват селскостопански и рибни продукти директно от семейни ферми с цел продажба или преработка на закупените продукти, както и компании, които продават селскостопански и рибни продукти от собственото си производство.

Що се отнася до увеличенията на цените на месечна база, цените на производител на селскостопански и рибни продукти през юни 2025 г., в сравнение с май 2025 г., са се увеличили средно с 1,5 процента.

Най-голямото увеличение на цените на месечна база също е регистрирано при плодовете – с 22 процента.

Наблюдавано по основни продуктови групи, в сравнение с предходния месец, най-голямо увеличение на цените е регистрирано в групата „животински и птичи продукти“ (6,7 процента).

Цените на производител на селскостопански и рибни продукти в периода януари-юни 2025 г., в сравнение със същия период на 2024 г., са се увеличили средно с 4,8 процента.

При наблюдението на основни продуктови групи в периода януари-юни 2025 г. в сравнение със същия период на 2024 г., най-голямо увеличение на цените е регистрирано в групите зърнени храни (15,9 процента), плодове (32,6 процента) и технически култури (4,9 процента), се посочва още в доклада.

Източник: БТА