Отнема милиарди години на Земята да създаде диамант. Фън Канцзюн го прави за седмица. В завод в Джънджоу, столицата на провинция Хънан, много големи машини възпроизвеждат адските условия в земната мантия, под които се раждат диамантите. Резултатът е трикаратов диамант, излязъл от машината за едва седем дни.

„Ние произвеждаме диаманти на конвейер“, казва с гордост Фън Канцзюн – инженер по аерокосмически материали, основател на Jiaruifu и новият архитект на глобалния диамантен пейзаж. „В момента произвеждам около 100 хил. карата месечно“, споделя той пред Financial Times, сочейки към стотици работещи машини.

Амбициите на Китай не започват с романтиката, а с геополитика

Около 70% от лабораторно отгледаните диаманти в света за бижута – включително и годежни пръстени – идват от Китай, основно от провинция Хънан. Корените на тази индустрия се крият в геополитиката: след разрива със СССР през 60-те години, Китай губи достъп до индустриални диаманти, ключови за отбраната. През 1963 г. страната произвежда първия си синтетичен диамант.

До 80-те години в градчета като Джъчен, тогава известно с люти чушки, се заражда идеята за произвеждането на диаманти с индустриална цел – например за инструменти с диамантени върхове, сонди и шлифовъчни прахове. Изработени от чист въглерод, тези материали са едни от най-твърдите в света. А през последното десетилетие се наблюдава огромен интерес към луксозните бижута – с много по-висока добавена стойност.

Веригата на доставки

Днес повечето синтетични диаманти се произвеждат в Китай чрез метода с високо налягане и висока температура (HPHT). Все по-често обаче производителите използват и метод на химическо отлагане от парна фаза (CVD) – особено за по-големи скъпоценни камъни, тъй като той позволява изграждане на диаманта слой по слой в микровълнова камера.

Източник: Капитал

Остава неясно дали Украйна и европейските й съюзници биха се съгласили на подобна сделка, като се има предвид, че Зеленски и Путин остават далеч един от друг по отношение на условията за мир, пише британската ВВС. В изявление в събота Зеленски подчерта: „Отговорът на украинския териториален въпрос вече е в Конституцията на Украйна. Никой няма и не може да се отклони от това. Украинците няма да дадат земята си на окупатора. Всякакви решения, които са срещу нас, всякакви решения, взети без Украйна, са решения срещу мира. Готови сме, заедно с президента Тръмп, заедно с всички партньори, да работим за истински и най-важното – траен мир, който няма да рухне заради желанията на Москва“.

Три кръга на преки преговори между Украйна и Русия в Истанбул не успяха да доведат до край на войната. Предварителните условия на Москва за мир се разглеждат от Киев като де факто капитулация на Украйна.

Исканията на Кремъл включват Украйна да стане неутрална държава, драстично да намали армията си и да се откаже от стремежа си за членство в НАТО. Освен това да се премахнат западните санкции, наложени на Русия, и Киев да изтегли армията си от четирите региона, които Москва частично окупира в югоизточна Украйна, както и да демобилизира войниците си.

В петък обаче Тръмп заяви, че САЩ имат „шанс“ за сключването на тристранно мирно споразумение: „Европейските лидери искат да видят мир, президентът Путин, вярвам, иска да види мир и Зеленски иска да види мир. Президентът Зеленски трябва да получи всичко необходимо, защото ще трябва да се подготви да подпише нещо. И мисля, че той работи усилено, за да го постигне“. Международни анализатори тълкуват изречението „той ще трябва да се подготви да подпише неща“ като директен натиск върху Зеленски.

Източник: Капитал

ЕС прие през юли 18-и пакет от санкции срещу Русия. Но защо руската икономика все още се държи на повърхността, само на приходите от нефта и газа ли се дължи?

– Като историк констатирам, че подценяваме устойчивостта на Русия като държава, както и на нейния икономически потенциал. Ще се повторя, ала прогнози за „задържане на повърхността“ чухме и след санкциите от 2014 г. – също както и твърдения, че ето на, Русия няма да издържи, а икономиката ѝ ще рухне. Съгласете се, че те се оказаха неверни. Освен това от 90-те години насам в Русия има много развита икономическа школа, свързана с името на Егор Гайдар (министър на финансите, вицепремиер и изпълняващ длъжността премиер през 1992 г., един от идеолозите на либералните реформи при Борис Елцин – бел. ред.), а икономическият блок там винаги се е ползвал със специален статут, дори и във времената на Путин. Грамотната икономическа политика също служи и като инструмент за устойчивост.

А кои санкции или ограничения биха били бързи и ефективни?

– Тук отново историята може да ни дойде на помощ. По времето на Кримската война в средата на XIX в. Великобритания блокира изхода на Русия от Балтийско море, а Османската империя – от Черно море. Частично ситуацията се повтаря и през Първата световна. Тоест с унищожителни инструменти срещу Путин сега разполагат Дания и Турция, които могат да блокират или да вземат под контрол енергийния износ на Русия. Въпросът е дали правителствата им ще проявят достатъчно решителност да приложат тези санкции, или страхът от Путин ще надделее.

Виждаме и напрежение между Русия и Азербайджан. Как тълкувате това противопоставяне, как ще се развие то?

– Русия постепенно губи контрол над Южен Кавказ. Причината не са някакви машинации на Запада, а външната политика на Путин. Той можеше да държи в ръцете си Армения и да има сериозно влияние върху Азербайджан само в условията на замразения Карабахски конфликт. Веднага щом азерският лидер Илхам Алиев успя да победи във войната за Нагорни Карабах (през септември 2023 г. – бел. ред.) и да възстанови целостта на страната при бездействието на Путин, руският президент безвъзвратно загуби този лост. По същия начин и самата Армения вече не се нуждае от руска подкрепа, още повече че Ереван има много въпроси към нейната ефективност. Ако Баку и Ереван постигнат споразумение и подпишат мирен договор, това ще нанесе непоправим удар върху геополитическите позиции на Москва в региона.

Проблемът на сегашната азербайджанско-руска конфронтация се крие и в идеологическата плоскост, а именно във възприятието на Кремъл, че постсъветските държави са руски васали и не могат да му бъдат равностойни. Армения, която е слаба и по-силно зависима от Москва, все още не може да си го позволи, но ето Азербайджан – който направи голям скок в развитието си – се превърна в много важен играч в енергетиката и алтернатива на руските суровинни доставки. И може би вече не се страхува да предизвиква Путин. Нека добавим, че Баку действа с подкрепата на Ердоган. И тъй като Путин дори не пожела да се извини и да плати обезщетение за сваления азербайджански самолет през декември 2024 г., а сега започна и да преследва азерската диаспора в Русия, той получи и логичен отпор от Алиев. Нещо, което по-рано никой не предвиждаше.

Източник: Капитал