Днес се навършват 80 години от бомбардировка на САЩ над японския град Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945 г.), посочва отдел „Справочна“ на БТА. Бомбата, останала в историята като „Дебелака“, е имала мощност, оценявана на 21 000 тона тротилов еквивалент. Бомбардировката над Нагасаки е три дни след първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днес е Денят на Нагасаки.

Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. 

В бюлетин от 11 август 1945 г. БТА информира, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, съобщава в комюнике, че 30 % от Нагасаки е разрушен, включително всички индустриални квартали.

Хората, които са преживяли тази трагедия, вече са изключително малко и расте поколение японци, което няма пряк опит от събитията, каза за БТА гл.ас. д-р Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За цялата японска нация споменът е много болезнен и влияе в няколко направления на обществените тенденции. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развитие – своя успешен икономически модел на базата на мирната Конституция. Също така, като народ, който е пострадал от ядреното оръжие, японците се стремят и да проповядват идеите на ядреното неразпространение по света. Има и трета тенденция – равносметка за действията на собствената страна във Втората световна война, обясни Димитров.

„Завинаги се отказва от войната“

Стремящи се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове, гласи чл. 9 на Конституцията на Япония. За да се постигне целта на предходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава, се посочва още в основния закон.

В следвоенната японска Конституция е записано, че страната завинаги се отказва от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв военен потенциал, отбеляза и Мартин Димитров. Все пак Япония създава въоръжени сили, които и до днес съществуват и се наричат сили за самоотбрана. Има много спорове в Япония дали това противоречи на Конституцията, или не, посочи Димитров. В днешно време се приема, че това послание на мирната Конституция може би трябва да се преразгледа предвид сложната геополитическа обстановка в Източна Азия, но има и немалка част японци, които считат, че именно в такава ситуация трябва още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана отново в конфликт между други велики сили, коментира японистът. 

Спомен за бомбардировките

И Хирошима, и Нагасаки са напълно възстановени и предлагат много добри условия за туризъм, но пазят и спомена за трагедията. Една от сградите в центъра на Хирошима, която е силно пострадала от бомбардировката, нарочно е оставена в този ѝ вид, за да напомня за случилото се, каза Мартин Димитров.

Трябва да се стремим като човечество да живеем в мирно съжителство, но не бива да забравяме, че това са не само държавите и политиците, а трябва да тръгне и от самите нас като отделни хора, каза още Мартин Димитров.

Промяна на целта

Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е изравнен със земята, загиват 39 000 души и 25 000 са ранени, пише в бюлетините на БТА. В тях са съхранени и коментарите, и реакциите след първата атомна бомба, използвана срещу Япония – между надеждата за мир, удивлението от потенциала на новото научно откритие и безпокойството от разрушителните му възможности.

Източник: БТА

146 години от създаването на Военноморските сили (ВМС) на България ще бъдат отбелязани във Варна, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.

От 18:00 ч. днес в зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна ще започне тържествено събрание-концерт, посветено на празника на ВМС. Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят личния състав и ще наградят отличили се през годината военнослужещи и цивилни служители.

По-рано през деня дипломи ще получат 395 студенти-випускници на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“.  Първенец на студентите е Ванина Стефанова, специалност „Мениджмънт на пасажерските кораби“ с успех 5,97. 45 са чуждестранните студенти, които ще получат своите дипломи на церемонията. Поздрав към завършващите ще отправи заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев.

В неделя сутринта президентът Румен Радев ще бъде посрещнат с почетен караул на Морската гара. По случай празника на Военноморските сили тържествено ще бъдат издигнати флаговете на корабите от ВМС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

По-късно през деня ще започне тържественият акт по присвояване на първо офицерско звание на курсантите от випуск „Сливнишко-Драгомански“ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Първи офицерски пагони и дипломите си ще получат 44 випускници. Първенец сред курсантите е мичман Николай Марианов Тенчев, специализация „Военноморска логистика“, с успех 5,88. В рамките на церемонията президентът Румен Радев ще връчи дипломата и пагоните на курсанта първенец. Държавният глава ще отправи приветствие към младите офицери и присъстващите на тържествения ритуал.  Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят младите офицери и ще връчат дипломите и пагоните на отличниците на специализации.

По случай празника на 9 август от 09:00 ч. до 17:00 ч. и на 10 август от 10:30 ч. до 17:00 ч. на Морска гара Варна жителите и гостите на града ще могат да разгледат кораби, техника и въоръжение от състава на Военноморските сили.

146 години Военноморските сили

Празникът се отбелязва през втората неделя на август съгласно указ на Президиума на Народното събрание от 9 август 1956 г. и заповед на министъра на отбраната от 9 август 1956 г. за Празник на българския военноморски флот, посочва отдел „Справочна“ на БТА. На 12 август 1879 г. в Русе е основана Дунавската флотилия, с което се поставят основите на Военния флот на България.

Флотилията включва общо 11 плавателни съда, подарени от Русия. На 12 август 1879 г. в 12:00 ч. на четирите военни кораба: „Взрив“, „Опит“, „Горний студен“, „Пордим“, и седемте парни катера: „Ракета“, „Бавария“, „Фардинг“, „Мотала“, „Олафчик“, „Варна“ и „Птичката“ са издигнати български знамена и е изпълнен маршът „Шуми Марица“.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА