Японският град Нагасаки отбеляза 80 години от атомната бомбардировка над него. На връх годишнината градът предупреди, че заплахата от ядрена война в света става все по-голяма, и призова човечеството да се поучи от историята и Нагасаки да остане последният град, пострадал от подобно унищожение, предаде Киодо.

„Екзистенциалната криза на човечеството стана неизбежна за всеки един от нас, който живее на Земята“, каза кметът Широ Судзуки в Декларация за мир, прочетена по време на ежегодната възпоменателна церемония. Той очерта мрачна картина за бъдещето на света, който е попаднал в „порочен кръг на конфронтация и фрагментация“.

Освен че призова световните лидери да предприемат конкретни действия за премахване на ядрените оръжия, Судзуки отбеляза, че миналата година „Нихон Хинданкьо“, най-голямата японска организация на оцелелите от атомните бомбардировки, е била удостоена с Нобеловата награда за мир. Отличието според кмета е нагледен пример за това колко силно може да бъде гражданското общество, когато е единно.

„Не е ли тъкмо тази перспектива на „глобалния гражданин“ движещата сила за обединяването на нашия фрагментиран свят?“, каза той.

Точно в 11:02 ч. сутринта местно време беше запазена запазена минута мълчание. Това е часът, в който в заключителните дни на Втората световна война плутониевото устройство с кодовото име „Дебеланкото“ е пуснато от американски бомбардировач и се взривява над пристанището на града. До бомбардировката се стига след тази в Хирошима, с което Нагасаки става вторият в световната история град, станал мишена на ядрено нападение, отбелязва Киодо. 

В словото си японският премиер Шигеру Ишиба потвърди дългогодишния ангажимент на страната си да не притежава, произвежда или позволява разполагането на ядрени оръжия.

Японското правителство ще работи неотклонно начело на глобалните усилия за „изграждането на свят без ядрена война и без ядрени оръжия“, посочи министър-председателят, макар че той не засегна въпроса за Договора за забрана ядрените оръжия от 2021 г., подписан от редица страни по света на конференция на ООН – въпреки призивите на Хирошима и Нагасаки Япония да се присъедини към него.

На възпоменателното събитие в Парка на мира в Нагасаки присъстваха представители на 94 страни и региона.

Миналогодишната церемония, в която участваха рекордните 100 държави и региона, беше съпроводена от противоречия, след като градът не покани Израел поради конфликта в ивицата Газа, което накара посланиците на САЩ и други членове на Г-7 да пренебрегнат церемонията. Градът реши да възприеме по-приобщаващ подход тази година, като изпрати покани до всички държави с дипломатически мисии в Япония.

В изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш подчерта, че „мирът и сигурността не могат да бъдат постигнати чрез надпревара във въоръжаването“ и призова държавите да предприемат действия за укрепване на глобалния режим на разоръжаване, като в центъра му бъде поставен Договорът за неразпространение на ядрените оръжия, допълнен от Договора за забрана на ядрените оръжия.

Ядреното нападение срещу Нагасаки е извършено на 9 август 1945 г., три дни след атомната бомбардировка над Хирошима в Западна Япония. Предполага се, че до края на годината вследствие на последствията от атаката в града умират около 74 000 души, а мнозина продължават да страдат от тях и след това.

На 15 август 1945 г. Япония капитулира, с което се слага краят на Втората световна война.

Броят на официално признатите хибакуша, или оцелелите от атомните бомбардировки, е 99 130, по данни към март тази и по този начин за пръв път пада под 100 000 души. Средната им възраст е 86 години.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се срещне с руския си колега Владимир Путин на 15 август в Аляска, за да преговарят за край на войната в Украйна, съобщиха агенциите, като се позоваха на самия на Тръмп и на Кремъл.

Милиардерът републиканец пръв обяви новината в социалните мрежи, след като каза, че воюващите страни са близо до споразумение за спиране на огъня, което може да прекрати продължавщата вече три и половина години война, но то може да изисква Киев да отстъпи значителни територии, отбелязва Ройтерс.

Пред репортери в Белия дом вчера Тръмп посочи, че споразумението вероятно ще включва известна размяна на земи.

„Ще има известна размяна на територии за доброто на двете държави“, каза той.

След това Кремъл потвърди срещата в Аляска чрез съобщение на руския президентски външнополитически съветник Юрий Ушаков.

„САЩ току-що обявиха, че е постигната договореност на 15 август, петък, да бъде организирана среща между лидерите на двете страни“, каза Ушаков и добави, че Русия и САЩ са „близки съседи“, поради което по думите му няма нищо по-естествено от това руската делегация да прелети Беринговия проток и да участва във важната и дългоочаквана среща там.

Той отбеляза, че „в Аляска и в Арктика се пресичат и икономическите интереси на двете страни и се разглеждат перспективите за реализация на мащабни и взаимноизгодни проекти“.

„Но, без съмнение, самите президенти ще се съсредоточат в обсъжданията си върху възможностите за постигане на дългосрочно мирно уреждане на украинската криза“, каза Ушаков.

Официалният представител на Кремъл посочи, че Русия и САЩ ще посветят следващите дни на подготовката на срещата в Аляска, и допълни, че към Тръмп е отправена покана да посети Русия.

В традиционното си вечерно видеообръщение Зеленски каза, че е възможно да бъде постигнато примирие, стига върху Москва да бъде упражнен съответният натиск. По думите му той е имал над десет телефонни разговора с лидерите на различни страни, а екипът му е в постоянна връзка със САЩ.

Путин претендира за четири украински области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска – и за черноморския полуостров Крим, който той анексира през 2014 г. Силите му не контролират напълно територията на четирите области.

По-рано Блумбърг съобщи, че американските и руските официални представители работят по споразумение, което ще затвърди окупацията от страна на Москва на земите, превзети след военната ѝ инвазия.

Представител на Белия дом определи материала на осведомителната агенция като спекулация. Кремъл засега не е коментирал публикацията.

Агенциите засега не потвърждават информацията на Блумбърг.

Украйна преди е давала знак за готовност да прояви гъвкавост в постигането на край на войната, която опустоши редица нейни градове и отне живота на голям брой мирни граждани и войници.

Но приемането на загубата на около една пета от територията на страната си ще бъде болезнено политическо предизвикателство за Зеленски и правителството му, отбелязва Ройтерс.

Тайсън Бейкър, бивш заместник специален представител на Държавния департамент на САЩ за икономическото възстановяване на Украйна, каза, че предложението за мир, така, както е описано в съобщението на Блумбърг, веднага ще бъде отхвърлено от украинците.

„Най-доброто, което украинците могат да направят, е да отстояват твърдо възраженията и условията си за постигане на договорено споразумение, като същевременно показват благодарност за американската подкрепа“, каза Бейкър, който сега е старши сътрудник на Атлантическия съвет.

Според Блумбърг проектоспоразумението предвижда Русия да прекрати настъплението си в Херсонска и Запорожка област и фронтовата линия да бъде замразена по сегашните си очертания. 

ТРЪМП И ПУТИН

Последният път, когато Аляска беше домакин на дипломатическа среща с голям залог, беше през март 2021 г., когато висши официални представители от правителството на бившия президент от демократите Джо Байдън се срещнаха с китайските си колеги в Анкоридж. 

Тогава разговорите между дипломат номер едно на Байдън Антъни Блинкън и китайския му колега Ян Цзечъ бързо прераснаха в зрелищен публичен сблъсък, разиграл се пред камерите, като двете страни си размениха остри упреци за политиката си, което бе отражение на високото напрежение в двустранните връзки.

След като се върна на власт през януари, Тръмп се опита да възстанови отношенията с Русия и да сложи край на войната. В публичните си коментари той се движи между възхищение и остри критики към Путин.

В израз на все по-голямото си недоволство от отказа на руския президент да спре лятното военно настъпление на Русия, президентът републиканец го заплаши, че ще наложи нови санкции и мита на Москва и страните, които купуват износа ѝ, ако руският лидер не се съгласи да прекрати конфликта, който е най-кръвопролитният в Европа от Втората световна война. Ултиматумът към Путин да направи това изтече вчера.

Засега не е ясно дали новите наказателни мерки ще влязат в сила, ще бъдат отложени или ще бъдат отменени.

В сряда правителството във Вашингтон предприе стъпката да накаже потребителите на руски петрол с нови 25-процентни мита, от които пострада Индия. Това бе и първата финансова мярка, насочена срещу Русия, през втория мандат на Тръмп.

Също в сряда специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф имаше тричасови разговори в Москва с Путин, които и двете страни окачествиха като конструктивни.

Полският премиер Доналд Туск, който е близък съюзник на Украйна, каза по-рано през вчерашния ден, че може да сме близо до прекъсване в бойните действия. Той каза това след разговори със Зеленски.

„Има някои сигнали, а имам и такова предчувствие, че може би замразяването на конфликта – не искам да кажа края, но замразяването на конфликта – е по-близо, отколкото по-далеч“, каза Туск на пресконференция. „Има надежди за това.“

Туск добави, че Зеленски остава „доста умерен оптимист, но все пак оптимист“. По думите на полския лидер Киев има силно желание Полша и другите европейски страни да участват в планирането на спирането на огъня и на евентуалното мирно споразумение.

Източник: БТА

Армения и Азербайджан обещаха да спрат „завинаги“ да воюват помежду си, съобщи президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от агенциите. Двете страни десетилетия наред имаха териториален спор, довел до няколко войни между тях.

В присъствието на американския лидер, който има афинитет към наградите и отличията, азербайджанският президент Илхам Алиев и арменският премиер Никол Пашинян казаха, че той заслужава Нобелова награда за мир, отбелязва Франс прес. Двете съветски републики се ангажират „да спрат боевете завинаги, да отворят (границите си) за търговия и пътувания и да развиват дипломатически отношения, като зачитат суверенитета и териториалната цялост на другата страна“, посочи републиканецът.

Обвързващият характер на постигнатото споразумение обаче остава неясен.

„Ще имате много добри отношения“, каза Тръмп пред двамата си гости и добави: „Ако ли не, обадете ми се и аз ще ги поправя“.

„Приветстваме постигнатия успех по пътя в установяването на траен мир между Армения и Азербайджан“, посочи турското Министерство на външните работи в коментар на вашингтонските договорености.

Франция, в която живеят стотици хиляди хора от арменски произход, определи споразумението като „решителна стъпка към нормализирането на отношенията“ между Баку и Ереван.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР

Определяйки събитието като „исторически ден“, Алиев предложи заедно с Пашинян да номинират официално Тръмп за Нобелова награда за мир.

„Кой ако не президентът Тръмп я заслужава?“, попита силният човек в Баку. Той благодари на американския си колега и за обявеното вчера решение САЩ да отменят ограниченията във военното сътрудничество с Азербайджан.

Арменският лидер също изрази подкрепата си за номинирането на републиканеца за нобел за мир. „Ще отстояваме (кандидатурата му)“, каза Пашинян.

Срокът за представяне на номинации за тази година приключи на 31 януари и все още не е публикуван.

Израел, Пакистан и Камбоджа наскоро обявиха, че също номинират Тръмп, който искрено вярва, че заслужава отличието поради усилията си като посредник в редица конфликти.

СИЛЕН И УМЕН

Алиев и Пашинян си стиснаха ръцете в присъствието на Тръмп и подписаха съвместна декларация.

„Днес установяваме мир в Кавказ“, каза азербайджанският президент. Арменският премиер определи подписването на документа като стъпка, „проправяща пътя за прекратяване на дългогодишния конфликт“.

Сключеното снощи споразумение предвижда създаването на транзитен коридор през територията на Армения, свързващ Азербайджан с анклава му Нахичеван, който е отделен от него от 30-километрова ивица арменска земя.

Обособяването на подобен коридор е старо искане на Баку. Той ще носи името „Пътят на Тръмп към световен мир и благоденствие“. Президентът на САЩ каза, че за него е голяма чест, че коридорът е наречен на него, но подчерта, че не е настоявал за това. Според американски офциални представители името е идея на Армения.

САЩ ще имат права да участват в изграждането на тази зона, която ще включва жп трасе, тръбопроводи за нефт и газ и фиброоптични кабели. Американски официален представител подчерта, че Армения не губи нищо, защото със споразумението всъщност печели задълбочаване на сътрудничеството с Вашингтон.

Американският президент, чието увлечение по авторитарните режими е добре известно, попита Илхам Алиев от колко време е на власт, отбелязва Франс прес. „22 години“, отговори азербайджанският президент.

„Това означава, че е силен и умен“, коментира Тръмп.

АФП допълва, че през февруари миналата година Алиев е бил преизбран за пети мандат с 90% от гласовете, на избори, на които според международни наблюдатели не е имало реална опозиция.

Вашингтонската правозащитна организация Freedom Now, от своя страна, обяви, че е призовала Тръмп да използва срещата с Алиев, за да поиска освобождаването на около 375 политически затворници, задържани в Азербайджан, посочва Ройтерс.

КАРАБАХ

Все още силно деликатният въпрос за Карабах почти не беше засегнат на вчерашната среща в Белия дом. 

Спорният регион е международно призната част от Азербайджан, но в продължение на три десетилетия беше контролиран от арменски сепаратисти. Баку частично си върна анклава през 2020 г. при поредната война между двете страни, а през септември 2023 г. възстанови контрола си над него изцяло в резултат на мълниеносна офанзива.

Баку и Ереван се договориха за текста на мирното споразумение през март. Но победоносният Азербайджан поиска Армения да измени конституцията си така, че официално да се откаже от териториалните си претенции към Карабах.

Пашинян изрази готовност да приеме искането и обяви, че възнамерява да свика конституционен референдум през 2027 г. Но травмата от загубата на Карабах, наричан на арменски Арцах, все още разделя неговата страна, отбелязва Франс перс.

УДАР ПО ВЛИЯНИЕТО НА РУСИЯ

Сключването на споразумението между Армения и Азербайджан – и двете държави са бивши съветски републики – нанася геополитически удар на бившия им имперски господар Русия, отбелязва Асошиейтед прес. През целия 40-годишен конфликт между тях Москва играеше ролята на посредник, за да разшири влиянието си в стратегическия регион на Южен Кавказ, но то бързо отслабна, след като през февруари 2022 г. предприе пълномащабната инвазия в Украйна. Уреденото от  Тръмп споразумение ще позволи на САЩ да укрепят позициите си в региона на фона на отстъплението на Русия, казаха високопоставени американски официални представители.

Източник: БТА