160 одитни доклада прие Сметната палата от началото на годината до края на юли 2025 г., съобщиха от институцията. 

За открити нарушения, сред които при процедури за обществени поръчки и управление на имоти общинска собственост, са сезирани Агенцията за обществени поръчки (АОП), Комисията за противодействие на корупцията (КПК), Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Националната агенция за приходите (НАП). 

Сметната палата изпраща одитни доклади или извлечения от тях на компетентните органи за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност при наличие на данни за вреди и нарушения при изпълнението на бюджети, на сметки за средства от Европейския съюз или при управлението на имущество, за които изрично се подчертава, че не съставляват престъпление, гласи член 57 от Закона за Сметната палата. Сред нарушенията може да са и неспазване  на бюджетната дисциплина, несъобразяване със закони и други нормативни разпоредби, некоригирани неправилни отчитания и др. Съответният орган е длъжен в 14-дневен срок от получаването на материалите от одита да възложи извършване на необходимите действия за търсене на отговорност и в срок до два месеца да уведоми председателя на Сметната палата за предприетите мерки.  

На това основание 13 доклада са изпратени на Агенцията за обществени поръчки. Несъответствия при процедурите са установени при одити в Комисията за регулиране на съобщенията, в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР“, във Върховния административен съд, Българския институт по метрология, Националния осигурителен институт, в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, в общините Главиница, Макреш, Ихтиман, Тетевен, Две могили, Садово и Плевен.  

Заради нарушения при провеждане на търгове и конкурси и изпълнение на договори, отнасящи се за общински имоти, извлечения от един доклад са изпратени на Комисията за противодействие на корупцията. Констатираните несъответствия са установени при Одит за съответствие при управлението и разпореждането с имоти общинска собственост на общините Мадан, Поморие и Чирпан за периода от 01.01.2021 до 31.12. 2022 г., посочват от Сметната палата. 

Извлечения от 22 доклада са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). 

Одитите са на Държавното предприятие „Научно-производствен център“ (2023) , Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Български институт по метрология (за 2022-2023 г.), МРРБ, НОИ, общините Батак, Хаджидимово, Челопеч, Мъглиж, Якоруда, Бургас, Мадан, Трън, Кочериново, Хасково, Малко Търново, Кресна, Брезник, публичните средства и общинските дейности на община Главиница, както и на общините Плевен, Макреш и Две могили (за 2022-2023 г.).

Четири доклада са изпратени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Това са части от одитните доклади на годишнините финансови отчети (ГФО) на Якоруда за 2023 г., за който одитният екип е дал оценка „квалифицирано мнение“ (открити са съществени неточности с приложимата обща рамка за финансово отчитане); на Челопеч за 2023 г. с „отрицателно мнение“(изцяло негативна оценка за отчета на общината). На директора на НАП за „несъобразяване със закони и други нормативни разпоредби“ и за „некоригирани неправилни отчитания“ са изпратени и одитните доклади на ГФО на общините Раднево и Перущица за 2024 г., на които одитният екип е дал изцяло положителна оценка –  „немодифицирано мнение“. 

Сметната палата може да изпраща доклади и на други органи, които имат отношение към извършения одит, за сведение или за предприемане на съответни действия (чл. 49, ал. 3 от Закона за Сметната палата).

На това основание общо 59 доклада са изпратени на министъра на финансите и на ресорните министри. Министърът на финансите е уведомяван в установени при одитите случаи на „несъобразяване със закона и други нормативни документи“.

Два доклада са предадени на комисии в Народното събрание. Одитният доклад за одита за изпълнение „Постигане на енергийна ефективност чрез обновяване на многофамилните жилищни сгради“ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2022 г. е изпратен на председателя на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, а докладът за одита „Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите“ за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. – на председателя на парламентарната комисия по земеделието и храните към НС. 

107 доклада са изпратени на председатели на общински съвети.    

18 доклада са предадени на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). От тях 11 са ГФО на общини, чиято оценка за отчетите не е изцяло позитивна: „квалифицирано мнение“ са получили Белица, Елин Пелин, Батак, Пещера, Драгоман, Якоруда, Сунгурларе, Брацигово и Ардино, а „„отрицателно мнение“ е дадено на Челопеч и Кочериново. На НСОРБ са изпратени и седем  доклада за съответствие на финансовото управление – четири от тях касаят публичните средства и общинските дейности в Главиница (област Силистра), Макреш (област Видин), Плевен и Тетевен, а три са за управление на общински имоти и обществени поръчки (Мадан, Поморие и Чирпан за периода 2021-2022, Две могили, област Русе, за 2022-2023 г. и Рудозем – 2021-2022). 

От 160-те приети доклади за първите седем месеца на годината 138 са финансови: на годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации – първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, както и на общини, чийто бюджет надхвърля 10 млн. лева. В това число влизат и приети през първите два месеца на 2025 г. ГФО за 2023г. – 22 броя.

От всички ГФО 122 отчета са с изцяло позитивна оценка („немодифицирано мнение“), 13 са получили „квалифицирано мнение“ заради установени неточности, а три отчета са с изцяло негативна оценка („отрицателно мнение“) – Челопеч, Кочериново и Държавно предприятие „Научно-производствен център“. 

Останалите приети доклади са за одити за съответствие на финансовото управление – ОСФУ (16), за изпълнение (2) и специфични (4).

При ОСФУ се проверява законосъобразността на управлението – спазването на законите и вътрешните актове, обществените поръчки и др.

При одитите на изпълнение в обществено значими области се проверява дали ефективно и ефикасно се управляват публичните средства и дейности. 

Специфичните одити, които са приети през първите 7 месеца на 2025 г., са на финансите на политическите партии и на предизборните кампании за изборите за Народно събрание и за Европейски парламент през юни 2024 г., както и на държавно предприятие.

БТА припомня, че през изминалата година одитната институция е приела общо 369 одитни доклада в планираните срокове. Сметната палата е изпратила през 2024 г. на прокуратурата части от 7 одитни доклада.

Източник: БТА

Цените на петрола се повишиха с около 1 на сто в азиатската търговия, прекъсвайки петдневен спад, след като данни за по-силно от очакваното търсене в САЩ подкрепиха пазара. Въпреки това, несигурността около въздействието на нови американски мита върху глобалната икономика ограничи ръста.

Фючърсите на сорта Брент поскъпнаха с 62 цента, или 0,9 на сто, до 67,51 долара за барел.

Котировките на американският лек суров петрол достигнаха ниво от 65,03 долара за барел – ръст от 68 цента, или 1,1 на сто.

Вчера двата основни сорта петрол поевтиняха с около 1 на сто до най-ниските си нива от осем седмици, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че има напредък в преговорите с Русия. По думите на представител на Белия дом, възможна е среща между Тръмп и руския президент Владимир Путин още следващата седмица, въпреки че Вашингтон продължава подготовката за въвеждане на вторични санкции, включително и срещу Китай, с цел натиск върху Москва за прекратяване на войната в Украйна.

Подкрепа за цените на суровината оказаха и данни на Управлението за енергийна информация, според които запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 3 милиона барела до 423,7 милиона барела за седмицата до 1 август. Това надхвърли прогнозите на анализаторите, анкетирани от Ройтерс, за спад от 591 000 барела.

Намалението на запасите се дължи на повишен износ и увеличена преработка в рафинериите, особено в регионите на Мексиканския залив и Западното крайбрежие, където натовареността на преработвателните съоражрния е достигнала най-високи нива от 2023 г. насам.

Анализатори от (JPMorgan) „Джей Пи Морган“ отбелязват, че глобалното търсене на петрол е достигнало средно 104,7 милиона барела дневно към 5 август, което е с 90 000 барела под прогнозата им, но все пак бележи годишен ръст от 300 000 барела дневно. Според тях се очаква последователно подобрение в потреблението през идните седмици, като основни двигатели ще бъдат керосинът и суровините за нефтохимията.

В същото време обаче новите мита, наложени от САЩ върху индийски стоки заради вноса на руски петрол, оказаха натиск върху пазара. Новата тарифа от 25 на сто ще влезе в сила 21 дни след 7 август. Президентът Тръмп заяви също, че е възможно да наложи подобни мерки и срещу Китай.

„Новите мита вероятно ще навредят на глобалната икономика, което в крайна сметка ще се отрази негативно върху търсенето на горива“, коментира анализаторът от „Филип Нова“ Приянка Сачдева, като добави, че въздействието ще е особено силно върху самите Съединени щати и инфлацията.

Източник: БТА

Повишават се очакванията Комитетът по парична политика (MPC) на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) да намали основната лихва с 25 базисни пункта до 4 на сто днес – петото ѝ намаление в текущия цикъл, въпреки че някои членове на на комитета може да гласуват за запазване на водещата лихва, като се има предвид, че инфлацията е доста над целевата стойност на банката от 2 на сто, пише Ройтерс.

Британската икономика се бори с висока инфлация, бавен икономически растеж и крехка фискална позиция, посочва Ройтерс.

Икономистите от „Дойче банк“ (Deutsche Bank) Санджай Раджа и Шреяс Гопал смятат, че е много вероятно централната банка да намали лихвения си процент с 25 базисни пункта до 4 на сто – петото подобно намаление от 1 август 2024 г., съобщава „Маркет уоч“.

Инфлацията в страната се повиши през юни до 3,6 на сто, но остава над целевата стойност от 2 на сто на „Банк ъв Ингланд“, въпреки че е спаднала рязко от нивата си отпреди няколко години. 

През миналия месец Служба за национална статистика (ONS) обяви, че безработицата през второто тримесечие в страната е нараснала до 4,7 на сто, достигайки най-високото ниво от юни 2021 година.

Също през миналия месец управителят на финансовата институция Андрю Бейли обяви, че банката може да намали водещите си лихви, ако пазарът на труда продължава да се забавя.

Според Бейли „Банк ъв Ингланд“ в бъдеще ще намали основната си лихва, след като през юни я остави без промяна.

На този фон проучване на „Стандарт енд Пуърс Глоубъл“ (S&P Global) отчита, че активността в строителния сектор във Великобритания се е свила през юли.

Индексът на мениджърите по покупките в строителството (PMI) за британския строителен сектор се понижава до 44,3 пункта през юли спрямо 48,8 пункта през юни – най-ниското равнище от май 2020 г. и е под прогнозата на икономисти в анкета на Ройтерс.

Източник: БТА