Правителствена техническа комисия е дала днес окончателно зелена светлина за проекта за 13,5 милиарда евро за изграждане на най-дългия висящ мост в света, свързващ остров Сицилия с континентална Италия, заяви говорител, цитиран от Франс прес.

„Това ще бъде най-дългият висящ мост в света. Инфраструктура от този вид е ускорител на развитието“, е заявил по време на заседанието вицепремиерът и министър на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини, цитиран от своя говорител.

Окончателното одобрение за строителството на моста, който ще преминава над Месинския проток и ще е финансиран от държавата, бележи „историческа страница“ след десетилетия на планиране. 

Мостът ще разполага с две железопътни линии в центъра и три ленти за движение от всяка страна и централно осветление, съобщиха италиански медии. Той ще има и две кули с височина 339 метра, разположени една на калабрийския бряг и една на сицилианския. Проектът предвижда също така прокарването на две двойки кабели с диаметър 1,26 метра, всяка от които съставена от 44 323 стоманени жици.

Според правителството мостът, който трябва  да бъде завършен до 2032 г., е техническо постижение, което може да устои на силни ветрове и земетресения в регион, разположен на пресечната точка на две тектонски плочи. 

Властите в Рим се надяват, че той ще доведе до икономически растеж и заетост в два бедни италиански региона, каквито са Сицилия и Калабрия, отбелязва АФП,  като Салвини обещава, че проектът ще създаде десетки хиляди работни места.

Този план обаче предизвика протести на местно ниво заради въздействието си  върху околната среда и цената си, като според критиците тези финансови средства биха могли да бъдат по-добре използвани за други цели.

Някои от тях смятат, че той никога няма да бъде реализиран, като припомнят дългата история на обявени, финансирани и никога недовършени публични строителни проекти в Италия. 

Самото строителство на моста вече претърпя няколко фалстарта, като първите планове бяха изготвени преди повече от 50 години. 

„Юролинк“ (Eurolink), консорциум, ръководен от италианското дружество „Уибилд“ (Webuild) спечели търга през 2006 г., но той беше отменен след дълговата криза в еврозоната. Консорциумът обаче остава изпълнител на подновения проект.

„Уибилд“ има активни строителни проекти по целия свят, включително гигантския проект НЕОМ (NEOM) в Саудитска Арабия. „Сакир“ (Sacyr) участва в разширяването на Панамския канал, а Ай Ейч Ай (IHI)  в строителството на висящия мост „Акаши“ в Япония и висящия мост „Осман Гази“ в Турция, отбелязва Ройтерс.

Този път Рим има допълнителна мотивация да продължи напред: той е класифицирал разходите за моста като разходи за отбрана. 

Италия, която е обременена с дългове, се съгласи, заедно с други съюзници от НАТО, да увеличи значително разходите си за отбрана до 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) по искане на американския президент Доналд Тръмп. 

От тази сума 1,5 на сто могат да бъдат отделени за области, „свързани с отбраната“ като киберсигурност и инфраструктура, и Рим се надява, че мостът над Месинския проток ще отговаря на тези условия, като се има предвид, че в Сицилия има база на НАТО.

Строителството на инженерната структурата с дължина 3,7 км се обсъжда поне от края на 60-те години на миналия век като инструмент за развитие на бедния юг на Италия,  а правителството на Джорджа Мелони го превърна в свой приоритет, припомня Ройтерс.

Източник: БТА

Растежът на икономическата активност в България се забави през първото тримесечие 2025 г. и възлиза на 2,9 на сто на годишна база, като по компоненти е отчетен висок положителен принос на вътрешното търсене и увеличаване на отрицателния принос на нетния износ. Това е посочено в тримесечното издание на Българската народна банка (БНБ) „Икономически преглед“, брой 2 за 2025 г., който е приет от Управителният съвет на банката, съобщи пресцентърът на БНБ. В броя е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на базата на публикуваните към 9 юли 2025 г. макроикономически показатели. 

В него е отчетено, че частното потребление се повишава с 9 на сто на годишна база в реално изражение, като е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата.

В условията на значителен недостиг на работна ръка и увеличение на заплатите в публичния сектор, компенсацията на един нает отбеляза номинален годишен растеж от 10,7 на сто (6,5 процента в реално изражение) през първото тримесечие на годината.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлиза на 2,9 на сто през май 2025 г. спрямо 2,1 на сто в края на 2024 г., като ускорението се определя главно от групите на храните и на услугите. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказват нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което позволи на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители, посочват от БНБ.

През периода януари – май 2025 г. годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата се запази близо до отчетения в края на 2024 г. и през май възлезе на 20,7 на сто. При потребителските кредити бе отчетено забавяне на растежа, докато при жилищните кредити, които продължиха да имат най-висок принос за нарастването на кредита за домакинствата, се наблюдаваше тенденция към задържане на сходни темпове на растеж, е отбелязано в анализа.

Несигурността по отношение на преразглеждането на търговската политика на САЩ спрямо основните им търговски партньори продължава да оказва негативно влияние върху икономическата активност в глобален план. Поради силната интеграция на България в глобалната търговия, тези фактори ще оказват неблагоприятно влияние върху реалния износ на български стоки и услуги.

Конструираният от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност дава сигнали, че през второто тримесечие на 2025 г. растежът на реалния БВП ще се забави леко на верижна база, докато годишният растеж ще се запази близо до този от първото тримесечие, допълват от БНБ.

БТА припомня, че в първото издание за годината на „Икономически преглед“ конструираният от БНБ композитен индикатор за икономическа активност даде сигнали, че през първото тримесечие на 2025 г. растежът на реалния БВП на страната ще се забави спрямо предходното тримесечие както на верижна, така и годишна база.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА