Икономика
Възможностите за работа са по-важни за украинските бежанци от социалните придобивки, сочи проучване на „Ифо“

Украинските бежанци предпочитат страни с по-добри възможности за работа пред държави, които отпускат по-високи социални помощи. Това са част от констатациите от проучване на мюнхенския институт „Ифо“(ifo), изпратени до БТА. В проучването са анкетирани над 3300 украински бежанци в Европа.
„Перспективата за работа, която съответства на тяхната квалификация и по-високото ниво на заплащане има много по-силен ефект върху бежанците, отколкото социалното подпомагане или детските надбавки“, казва Пану Путваара, директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. „Виждаме, че разликите в заплащането играят почти четири пъти по-голяма роля при избора на украинските бежанци на страна, към която да се отправят, отколкото разликите в социалните помощи. Това, разбира се, не означава, че социалните помощи изобщо нямат значение“, добавя той.
В хипотетичен сценарий респондентите са били помолени да избират между две страни с различни характеристики. Решаващият фактор е дали страната осигурява по-добри възможности за работа или по-високи заплати. Респондентите са с 15 процентни пункта по-склонни да изберат страната с по-добри възможности за работа. Те са с 9 процентни пункта по-склонни да изберат страна със средна заплата, която е с 500 евро по-висока.
Възможностите за работа и по-високите заплати са решаващи фактори и за бежанците, които в момента са безработни. Те очевидно планират да навлязат на пазара на труда в бъдеще. Освен това, приятелите или семейството в страната на местоназначение са с 8,5 процентни пункта по-важни от непосредствената географска близост до Украйна.
Намеренията за завръщане в родината също играят роля. Бежанците, които планират да се установят извън Украйна в дългосрочен план, предпочитат по-далечни страни с икономически предимства пред държави, в които се намират семейството и приятелите им.
„Разбирането защо бежанците избират определени страни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики на национално и международно ниво“, казва Ивон Гизинг, заместник-директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. Пример за това е дебатът за намаляване на социалните помощи, за да се направи миграцията към определени страни по-малко привлекателна.
Проучването обаче показва, че по-високите заплати и по-лесният достъп до подходящи работни места са по-голям стимул за бежанците, отколкото социалните помощи. Следователно, намаляването на социалните помощи вероятно ще има малък ефект. „Намаляването на правителствената помощ би могло да има и отрицателно въздействие върху интеграцията в дългосрочен план“, казва Гизинг.
Източник: БТА
Икономика
Европейските борси приключиха днешните търговски сесии предимно с ръстове на индексите

Водещите борсови индекси в Европа закриха търговията днес предимно с повишения, предаде Ройтерс.
Във Франкфурт DAX се повиши със 78,29 пункта или 0,33 на сто до 23 924,36 пункта.
Парижкият CAC 40 нарасна с 13,99 пункта или 0,18 на сто до 7635,03 пункта.
Лондоският FTSE 100 се увеличи с 21,58 пункта или 0,24 на сто до 9164,31 пункта, а швейцарският индекс SMI приключи сесията с понижение от 103,01 пункта или 0,87 на сто до 11 755,32 пункта, след като акциите на швейцарските фармацевтични компания „Новартис“ (Novartis) и „Рош“ (Roche) поевтиняха съответно с 3,3 и 2,6 на сто.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 също е надолу с 0,33 пункта или 0,06 на сто до 5451,07 пункта, след като акциите на компаниите в сектора на здравеопазването понесоха основната тежест от последната заплаха на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи по-високи мита върху вноса на фармацевтични продукти.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Сирия подписа инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара, включително проекти за изграждане на летища и метро

Сирия подписа днес 12 инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара на церемония, на която присъства временният президент Ахмед Аш Шараа, предаде Ройтерс. Споразуменията включват проекти в областта на инфраструктурата, транспорта и недвижимите имоти, насочени към съживяване на пострадалата от войната икономика.
Споразуменията включват сделка за 4 милиарда долара за изграждане на ново летище в Дамаск, подписана с катарска международна компания за енергетика, концесии и строителство “Ю Си Си Холдинг“ (UCC Holding), както и сделка за 2 милиарда долара за изграждане на метро в сирийската столица с Националната инвестиционна корпорация на Обединените арабски емирства (National Investment Corporation – NIC).
Други важни проекти включват построяването на набостъргача „Дамаск Тауърс“ (Damascus Towers) на стойност 2 милиарда долара, подписан с италианската инженерна компания УБАКО (UBAKO). През юли Сирия подписа инвестиции на стойност 6,4 милиарда долара със Саудитска Арабия, в опит да се възстанови след 14-годишна гражданска война.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
САЩ удвояват митата върху индийски стоки заради внос на руски петрол, Ню Делхи определи решението като „несправедливо“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни 25 на сто мита върху вносни стоки от Индия, с което общото облагане на индийския износ към американския пазар достига 50 на сто. Мярката е мотивирана с твърдението, че Индия „пряко или косвено“ продължава да внася руски петрол, въпреки западните санкции срещу Москва.
„Установих, че правителството на Индия директно или индиректно внася петрол от Руската федерация. Съответно, и в съответствие със закона, вносът на индийски стоки ще бъде обложен с допълнителна ставка от 25 на сто“, се казва в заповедта на президента Тръмп, публикувана от Белия дом.
Новата тарифа ще влезе в сила след 21 дни, което според някои анализатори оставя отворена врата за преговори. Въвеждането на санкцията съвпадна по време с края на среща между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин относно евентуално споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна.
В бърза ответна реакция външното министерство на Индия определи решението като „несправедливо, неоправдано и неразумно“, и подчерта, че страната ще предприеме „всички необходими мерки за защита на националните си интереси“. Индийските власти заявиха, че позицията им по отношение на вноса на руски петрол е била изяснена многократно, а обвиненията на САЩ не отразяват реалното състояние на енергийната им политика.
Икономисти в Индия, цитирани от Ройтерс, предупреждават, че мярката може да нанесе удар върху някои от ключовите износни сектори, особено в сферата на бижутерията и текстила. Според търговски анализатори, повишението на митата ще постави Индия в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти като Виетнам и Бангладеш, които поддържат по-добри търговски отношения със САЩ.
Според данни на правителството в Ню Делхи, износът на индийски стоки към САЩ възлиза на около 87 милиарда долара годишно, което е приблизително 2 на сто от БВП на страната. Макар и ударът да не е катастрофален за цялата икономика, той се оценява като значителен риск за растежа на износа и БВП през 2025–2026 г.
Индийските експерти посочиха още, че ако новите мита останат в сила до март 2026 г., негативният ефект върху растежа може да достигне 0,3 – 0,5 процентни пункта, допълва Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Бизнеспреди 3 месеца
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Бизнеспреди 3 месеца
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия