Кредитният рейтинг на Босна и Херцеговина остава на равнище B+ със стабилна перспектива, но ако политическите и институционалните рискове се повишат и застрашат функционирането на държавата, оценката може да бъде понижена, посочва международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P Global Ratings) в най-новия си годишен доклад, цитиран от Централната банка на Босна и Херцеговина.

„Стандард енд Пуърс“, която оценява Босна и Херцеговина от 2008 г., прогнозира, че средният бюджетен дефицит ще бъде средно под един процент от БВП в периода 2025 – 2028 г.

Това ще помогне за стабилизиране на нетния държавен дълг на равнище 21 процента от БВП до 2028 г.

Спорен анализаторите на кредитната агенция разходите за обслужване на дълга ще останат ограничени, като средно ще бъдат само 2,6 на сто от държавните приходи – процент, който се смята за нисък по световните стандарти.

Анализаторите на „Стандард енд Пуърс“ смятат, че икономическият растеж на Босна и Херцеговина остава бавен поради слабото търсене от страна на основните ѝ търговски партньори в ЕС и очакват умерен реален темп на растеж от 2,5 процента тази година, последван от леко възстановяване след 2026 г. 

Очаква се дефицитите по текущата сметка да останат ниски през следващите четири години, средно малко над 3 на сто от БВП.

Валутният борд, т.е. фиксираният валутен курс на местната валута – конвертируема марка – към еврото, все още се счита за изключително важен за местната икономика.

„Стандард енд Пуърс“ може да понижи кредитния рейтинг на Босна и Херцеговина, ако се засилят политическите и институционалните рискове, което може за застраши основното функциониране на държавата или да отслаби способността на правителството да обслужва дълга си.

От друга страна, кредитният рейтинг може да бъде повишен, ако консенсусното приемане на политики ускори структурните реформи, включително тези, свързани с процеса на присъединяване на страната към ЕС.

От 2004 г. насам кредитният рейтинг на Босна и Херцеговина също се оценява редовно от агенцията Мудис (Moody’s), която понастоящем дава рейтинг B3 на Босна, също със стабилна перспектива, въз основа на своята методология, отбелязва новинарската агенция ХИНА.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) одобри заем на стойност 30 милиона евро за реконструкцията и електрифицирането на железопътната линия Дуръс (Северозападна Албания) – Рогожина (Централна Албания), съобщи албанският информационен портал „Шчиптаря“.

Заемът се отпуска на държавната компания „Албански железници“ (HSH) и има за цел възстановяването на 34-километровата линия между двата града, включително чрез повторно изграждане на сградите на гарите по трасето.

Тази инвестиция е ключова стъпка в усилията на Албания за модернизиране на железопътната мрежа, подобряване на регионалната свързаност и доближаването до европейските стандарти по отношение на транспорта.

Албанският финансов министър Петрит Маляй заяви, че възстановяването на жп линията Дуръс – Рогожина ще допринесе за по-нататъшното укрепване на свързаността не само вътре в държавата, но и в региона. Според него проектът за жп линията ще изиграе и важна роля в дългосрочното развитие на Албания и интеграцията ѝ в по-широката европейска транспортна мрежа.

„Признателни сме за подкрепата и продължаващото сътрудничество от страна на нашите международни приятели, за да превърнем тази визия в действителност“, заяви Маляй, цитиран от „Шчиптаря“.

Регионалният директор на ЕБВР за инфраструктурата на Западните Балкани, Румъния и България Доналд Мишаджиу заяви, че одобряването на заема на стойност 30 милиона евро е показателен за подкрепата за модернизирането на албанската железопътна мрежа. Според Мишаджиу изграждането на модерна, устойчива и свързана транспортна мрежа ще бъде принос за цели поколения.

Железопътната линия Дуръс – Рогожина е част от Коридор 8 – 1500-километров път, който свързва южната част на Италия с пристанищата на Черно море в България, припомня „Шчиптаря“. В рамките на този коридор ще бъде изградена и първата жп линия между Албания и Република Северна Македония.

ЕБВР е финансирала също жп линиите Тирана – Дуръс и Вора (Централна Албания) – Хани и Хотит (Северозападна Албания, по границата с Черна гора).

Източник: БТА