Цените на петрола нараснаха в азиатската търговия, оттласквайки се от петседмичното дъно, отбелязано вчера, заради опасения за прекъсване на доставките след заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на мита на Индия заради покупките ѝ на руски суров петрол, информира Ройтерс.

Най-активно търгуваните фючърси на петрола сорт Brent прибавиха 43 цента или 0,6 на сто до 68,07 долара за барел към 06:30 часа българско време.

Американският лек суров петрол West Texas Intermediate поскъпна с 40 цента или също 0,6 на сто до 66,56 долара за барел. 

Цените и на двата сорта спаднаха с повече от 1 долар вчера до най-ниско ниво от пет седмици, отбелязвайки четвърта сесия на поевтиняване, поради опасения от свръхпредлагане след обявеното увеличение на производството от ОПЕК+ през септември.

„Все още има голяма несигурност относно налагането от САЩ на вторични мита за купувачите на руски петрол… на пазара се засилват слуховете, че покупките на руски петрол от Китай може да са следващите на прицел“, посочиха пазарни стратези на Ай Ен Джи (ING).

„Ако Индия спре да купува руски петрол на фона на заплахите от мита, вярваме, че пазарът ще може да се справи със загубата на тези доставки“, посочиха те, добавяйки, че по-големият риск представлява, ако други купувачи също започнат да избягват руския петрол.

„Инвеститорите оценяват дали Индия ще намали покупките си на руски суров петрол в отговор на заплахите на Тръмп, което би могло да затегне предлагането, но предстои да видим дали това действително ще се случи“, обясни Юки Такашима, икономист в „Номура секюритис“ (Nomura Securities).

Според него „ако вносът на Индия остане стабилен, цената на Американския лек суров петрол вероятно ще остане в диапазона от 60 до 70 долара до края на месеца“.

Президентът Тръмп вчера отново заплаши Индия с налагането на по-високи мита за индийските стоки заради покупките на руски петрол. Тръмп също така заяви, че намаляващите цени на енергията биха могли да окажат натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна. 

Източник: БТА

Украинските бежанци предпочитат страни с по-добри възможности за работа пред държави, които отпускат по-високи социални помощи. Това са част от констатациите от проучване на мюнхенския институт „Ифо“(ifo), изпратени до БТА. В проучването са анкетирани над 3300 украински бежанци в Европа.

„Перспективата за работа, която съответства на тяхната квалификация и по-високото ниво на заплащане има много по-силен ефект върху бежанците, отколкото социалното подпомагане или детските надбавки“, казва Пану Путваара, директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. „Виждаме, че разликите в заплащането играят почти четири пъти по-голяма роля при избора на украинските бежанци на страна, към която да се отправят, отколкото разликите в социалните помощи. Това, разбира се, не означава, че социалните помощи изобщо нямат значение“, добавя той.

В хипотетичен сценарий респондентите са били помолени да избират между две страни с различни характеристики. Решаващият фактор е дали страната осигурява по-добри възможности за работа или по-високи заплати. Респондентите са с 15 процентни пункта по-склонни да изберат страната с по-добри възможности за работа. Те са с 9 процентни пункта по-склонни да изберат страна със средна заплата, която е с 500 евро по-висока.

Възможностите за работа и по-високите заплати са решаващи фактори и за бежанците, които в момента са безработни. Те очевидно планират да навлязат на пазара на труда в бъдеще. Освен това, приятелите или семейството в страната на местоназначение са с 8,5 процентни пункта по-важни от непосредствената географска близост до Украйна.

Намеренията за завръщане в родината също играят роля. Бежанците, които планират да се установят извън Украйна в дългосрочен план, предпочитат по-далечни страни с икономически предимства пред държави, в които се намират семейството и приятелите им.

„Разбирането защо бежанците избират определени страни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики на национално и международно ниво“, казва Ивон Гизинг, заместник-директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. Пример за това е дебатът за намаляване на социалните помощи, за да се направи миграцията към определени страни по-малко привлекателна.

Проучването обаче показва, че по-високите заплати и по-лесният достъп до подходящи работни места са по-голям стимул за бежанците, отколкото социалните помощи. Следователно, намаляването на социалните помощи вероятно ще има малък ефект. „Намаляването на правителствената помощ би могло да има и отрицателно въздействие върху интеграцията в дългосрочен план“, казва Гизинг.

Източник: БТА

Езиковите модели „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT) на компанията „ОупънЕйАй“ (OpenAI), „Джемини“ (Gemini) на „Гугъл“ (Google) и „Клод“ (Claude) на „Антропик“ (Anthropic) са добавени към списък с одобрени доставчици на изкуствен интелект (ИИ) за американската администрация. Това съобщи днес Администрацията за общи услуги на САЩ, която управлява множество федерални поръчки, предаде Ройтерс.

Администрацията на президента Доналд Тръмп се стреми да увеличи използването на ИИ от федералните агенции, посочва агенцията.

Одобрените днес модели са част от новия американски план за изкуствения интелект, публикуван от Белия дом на 23 юли, който има за цел да разхлаби екологичните правила и значително да разшири износа на подобни технологии към съюзници, в опит да запази водещата роля на САЩ в областта пред тази на Китай.

Решението на Администрацията за общи услуги означава, че одобрените инструменти за ИИ ще бъдат достъпни за използване от правителствените агенции на платформа с договорни условия.

Американските федерални агенции ще проучат „широка гама от решения за ИИ, от прости изследователски асистенти, генерирани чрез големи езикови модели, до силно персонализирани, специфични за конкретната задача приложения“, посочиха от службата.

Фокусът попада над модели на изкуствен интелект, „които дават приоритет на истинността, точността, прозрачността и свободата от идеологически пристрастия“, обясняват от Администрацията за общи услуги.

В същото време група от седем сенатори от Републиканската партия поиска днес от Министерството на търговията на САЩ да оцени потенциална уязвимост по отношение на сигурността на данните, породена от китайски модели за изкуствен интелект, като този на компанията „ДийпСийк“ (DeepSeek).

Сенаторите настояват Министерството на търговията да опише подробно всички заплахи, свързани със събирането на данни от приложения, които се пазят на китайски сървъри, или дали моделите с изкуствен интелект предоставят американски лични или корпоративни данни на китайската армия или на компании, свързани с китайски военни.

Източник: БТА