Свържете се с нас

Бизнес

Бизнес глобус: Бордът на Tesla одобри Мъск да получи акции за 30 млрд. долара; Австралия избира Mitsubishi пред Thyssenkrupp за отбранителна сделка за 6.5 млрд. долара

Съветът на директорите на Tesla даде на Мъск акции за 30 млрд. долара

Съветът на директорите на Tesla се съгласи да предостави 96 млн. акции на стойност около 30 млрд. долара на Илън Мъск като част от ново споразумение за заплащане, след като главният изпълнителен директор заплаши да напусне производителя на електрически превозни средства, ако не получи по-голям контрол. В подадени документи Tesla заяви, че решението е препоръчано от специална комисия, включваща само председателя на съвета Робин Денхолм и колежката ѝ Катлийн Уилсън-Томпсън, след което то е било одобрено от борда на директорите. Мъск неведнъж е заплашвал, че ще напусне Tesla и ще даде приоритет на други свои предприятия, ако не му бъде предоставен по-голям контрол върху производителя. „Смятам, че контролът ми върху Tesla трябва да е достатъчен, за да се гарантира, че тя върви в добра посока, но не толкова голям, че да не мога да бъда изхвърлен, ако полудея“, заяви Мъск, цитиран от Financial Times. С допълнителните 96 млн. акции делът на Мъск ще се увеличи от близо 13% на около 16%. Той ще трябва да „изпълнява непрекъснато висша ръководна роля“ в продължение на две години и ще бъде обект на петгодишен период на задържане от датата на предоставяне.

Белият дом подготвя изпълнителна заповед, за да накаже банки, които дискриминират консерваторите

Белият дом се готви да засили натиска върху големите банки заради предполагаема дискриминация срещу консерватори и криптокомпании с изпълнителна заповед, която заплашва с глоби кредиторите, които отказват клиенти по политически причини, съобщава The Wall Street Journal. Проектът, видян от WSJ, нарежда на банковите регулатори да разследват дали финансови институции са нарушили Закона за равни възможности за кредитиране, антитръстовите закони или законите за финансова защита на потребителите. Според проекта нарушителите могат да бъдат подложени на парични санкции, декрети за съгласие или други дисциплинарни мерки. Според запознати с въпроса, заповедта може да бъде подписана още тази седмица, но е възможно тя да бъде отложена или плановете на администрацията да се променят. В проекта не се посочват конкретни банки, но изглежда, че се отнася до случай, в който Bank of America е била обвинена, че е закрила сметките на християнска организация, действаща в Уганда, въз основа на религиозните убеждения на организацията, както и критикува и ролята, която някои банки са изиграли в разследването на бунтовете в Капитолия на 6 януари 2021 г.

Източник: Капитал

Бизнес

ОПЕК+ ще замрази увеличаването на добива на петрол догодина заради риск от свръхпредлагане

Цените на петрола, които бяха спаднали до петмесечно дъно от около 60 долара за барел преди санкциите, се повишиха над 65 долара след обявяването им. Изследователската компания Energy Aspects изчислява, че между 1.4 и 2.6 млн. барела дневно руски суров петрол могат да бъдат засегнати от санкциите, като вносът на Индия ще понесе най-силен удар.

Рано е за оценка на американските санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“

Въпреки това пазарът остава скептичен, че санкциите сериозно ще затруднят потока от руски петрол, предвид сложните механизми, които Москва изгради след 2022 г., за да заобиколи опитите за ограничаване на износа си.

Според Хорхе Леон, ръководител на отдела за геополитически анализи в Rystad Energy, все още е рано да се прецени колко сериозно ще бъде въздействието на санкциите. „Данните за износа на суров петрол изглеждат стабилни, но това е така, защото този петрол е произведен преди около месец. В действителност ще видим първите сигнали след три до четири седмици“, посочи той пред британското издание. „Да, ОПЕК+ реагира, но това е премерен ход Санкциите срещу руските производители внесоха нов пласт несигурност в прогнозите за предлагането, а групата е наясно, че свръхпроизводството сега може да се обърне срещу нея по-късно.“

Източник: Капитал

Виж цялата статия

Бизнес

ОПЕК+ ще замрази увеличаването на добива на петрол догодина заради риск от свръхпредлагане

Цените на петрола, които бяха спаднали до петмесечно дъно от около 60 долара за барел преди санкциите, се повишиха над 65 долара след обявяването им. Изследователската компания Energy Aspects изчислява, че между 1.4 и 2.6 млн. барела дневно руски суров петрол могат да бъдат засегнати от санкциите, като вносът на Индия ще понесе най-силен удар.

Рано е за оценка на американските санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“

Въпреки това пазарът остава скептичен, че санкциите сериозно ще затруднят потока от руски петрол, предвид сложните механизми, които Москва изгради след 2022 г., за да заобиколи опитите за ограничаване на износа си.

Според Хорхе Леон, ръководител на отдела за геополитически анализи в Rystad Energy, все още е рано да се прецени колко сериозно ще бъде въздействието на санкциите. „Данните за износа на суров петрол изглеждат стабилни, но това е така, защото този петрол е произведен преди около месец. В действителност ще видим първите сигнали след три до четири седмици“, посочи той пред британското издание. „Да, ОПЕК+ реагира, но това е премерен ход Санкциите срещу руските производители внесоха нов пласт несигурност в прогнозите за предлагането, а групата е наясно, че свръхпроизводството сега може да се обърне срещу нея по-късно.“

Източник: Капитал

Виж цялата статия

Бизнес

Как Украйна планира да спечели войната, като преобразува самата Русия

Икономическите последици се простират отвъд преките разходи за правоприлагане. Неруските региони са били винаги от решаващо значение за руската икономика, основана на добив на суровини. Далечният изток, където украинците някога са съставлявали мнозинството от заселническото население, остава жизненоважен за достъпа до пазарите и природните ресурси на Тихоокеанския регион. Регионите на Северен Кавказ и Средна Волга са ключови транспортни коридори. Всяка нестабилност в тези райони заплашва и без това крехката икономическа интеграция на Русия.

Международното измерение: ПАСЕ и загрижеността на Запада

Стратегията на Украйна получи международна платформа чрез Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). През октомври 2024 г. ПАСЕ прие резолюция за създаване на платформа за диалог с руските демократични сили в изгнание, като Украйна успешно лобира за клауза, според която най-малко 30% от участниците трябва да представляват неруски национални движения. Тази квота предизвика ожесточени спорове, като руските либерални опозиционни фигури – много от които подкрепят запазването на настоящите граници на Русия – се противопоставиха на това, което считат за неоправдано влияние на сепаратистките движения.

Напрежението разкрива фундаментално разделение в антиправителствения лагер. Много руски либерали считат деколонизацията за опасно отклонение, което може да отблъсне потенциални руски съюзници. Неруските активисти, от друга страна, твърдят, че истинската руска демократизация е невъзможна без разпадането на империята. Украйна ясно се е присъединила към второто мнение, като е преценила, че отслабена, фрагментирана Русия представлява по-малка дългосрочна заплаха, отколкото евентуална демократична руска държава с имперски амбиции.

Западните правителства наблюдават тези събития с противоречиви чувства. Макар да подкрепят правото на Украйна на самоотбрана, някои официални лица се притесняват от последствията от разпадането на руската държава, особено по отношение на контрола над ядрените оръжия и бежанските потоци. Това колебание е успокоило, но не е спряло натиска на Украйна, като Киев твърди, че западните страхове от фрагментирането на Русия парадоксално позволяват продължаването на руския империализъм.

Източник: Капитал

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 30 минути

Победителят в чешките избори Бабиш подписа коалиционно споразумение с евроскептици

Европапреди 34 минути

Европа отново напомни: Македония цикли, защото не включва българите в конституцията

Европапреди 34 минути

Европа отново напомни: Македония цикли, защото не включва българите в конституцията

Спортпреди 37 минути

Гарет Саутгейт не планира завръщане в треньорската професия

Българияпреди 39 минути

В Силистра обсъдиха възможностите за европейска подкрепа за по-качествено образование

Спортпреди 41 минути

Алекс Окслейд-Чембърлейн тренира с Арсенал в търсене на нов отбор

Спортпреди 42 минути

За да разберем кой е най-добрият отбор в Европа, трябва да изчакаме края на сезона, смята треньорът на ПСЖ Луис Енрике

Святпреди 46 минути

МТИ: ПП „Тиса“ ще завърши номинациите за изборите догодина, заяви председателят ѝ Мадяр

Балканипреди 48 минути

Как се стигна до отмяната на санкциите срещу Милорад Додик

Святпреди 48 минути

Сътрудничеството със САЩ е невъзможно, докато Вашингтон продължава да подкрепя Израел, заяви върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей

Българияпреди 49 минути

Народно читалище „Просвета – 1937“ в село Марикостиново започва благотворителна инициатива под надслов „За по-добра и светла Коледа“

Темидапреди 51 минути

КС образува дело за последните промени в Закона за ДАНС

Обществопреди 5 дни

Община Варна купи три нови шкоди за полицията

Българияпреди 3 дни

Надежда Дюлгерова, Марина Козарева и Тодор Билчев спечелиха първите места в двете възрастови групи в конкурса „Горчиво вино“

Здравепреди 5 дни

Един на всеки петима белгийци страда от психично заболяване

Политикапреди 19 часа

Атанас Зафиров: Бюджетът за 2026 г. обединява най-доброто от лявото и дясното

Обществопреди 5 дни

Нов закон: Атракционите ще бъдат проверявани всеки ден

Балканипреди 5 дни

Шествие по случай Националния празник на Турция премина през улиците на Анкара

Спортпреди 4 дни

„Катастрофално първо полувреме, но положителното е играта на младите ни баскетболистки“, каза треньорът на женския Берое Тодор Тенев

Балканипреди 4 дни

МИНА: Президентът на Черна гора поиска подкрепа от Интерпол в борбата с престъпността и за разследването на произхода на финансови активи

Спортпреди 3 дни

Холанд и Родри са готови за игра за Манчестър Сити срещу Борнемут

Святпреди 3 дни

Тунис спря временно дейността на независима медийна група; адвокат бе осъден на пет години затвор

Святпреди 3 дни

Тунис спира дейността на независима медийна група

Политикапреди 3 дни

Боршош атакува Столичната община за липсата на работещи лифтове

Новини