Сайтовете на забранени руски медии остават лесно достъпни в „преобладаващото мнозинство“ от случаите в Европейския съюз, заявиха днес експерти, като разкритикуваха, по думите им, неспособността на Брюксел да помогне на държавите членки и доставчиците на интернет услуги да ги блокират, предаде Франс прес.

След началото на инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., властите на европейските държави забраниха на контролираните от Кремъл медии да излъчват в ЕС, включително онлайн, като ги обвиниха в дезинформация.

Повече от три години след тази забрана обаче „санкционираните медии все още са широко активни и достъпни“ в държавите членки, се казва в доклад, публикуван от Института за стратегически диалог (ИСД) – базиран в Лондон мозъчен тръст.

„Руските държавни медии продължават да поддържат силно онлайн присъствие, което представлява постоянно предизвикателство за западните демокрации“, се казва в доклада, като се подчертава, че блокирането, наложено от доставчиците на интернет услуги, е „до голяма степен неефективно“.

Като част от санкциите си ЕС забрани медиите Ар Ти и „Спутник“, както и други канали, новинарски агенции и вестници, контролирани от руската държава и обвинени във водене на „информационна война“. Всяка държава членка е отговорна за осигуряването на блокирането от страна на доставчиците на достъп, посочва АФП.

В доклада на ИСД се критикува „провалът“ на Европейската комисия да изготви „референтен списък на различните версии на домейни“ или интернет адреси, използвани от всяка санкционирана организация.

Според доклада тази липса на списък лишава държавите и доставчиците на достъп от „необходимите насоки за ефективно и целенасочено прилагане“.

ИСД идентифицира 26 санкционирани медийни субекта, които използват 58 различни имена на домейни.

Мозъчният тръст призовава Европейската комисия да предостави „постоянно актуализиран и публично достъпен списък“ на всички засегнати домейни.

Проучването обхваща Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия и Словакия, като са проучени трите най-популярни интернет доставчици във всяка страна.

Според изследователите Русия се опитва да заобиколи санкциите, като използва различни тактики, като например огледални сайтове с различни адреси, както и мрежа от сайтове, представящи се за западни медии, известна като „Правда“ и насочена към чатботове, за да достигне до по-широка аудитория.

В доклада се посочва, че Словакия, чийто премиер Роберт Фицо е известен с близостта си с Кремъл, „има най-лоши резултати в прилагането“: всички сайтове, на които са наложени санкции, са били достъпни по време на тестовете.

Правните задължения на Словакия да блокира проруски сайтове изтекоха през 2022 г., след като депутатите не успяха да ги удължат.

Полша е втората страна с най-лоши резултати, като най-малко 50 домейна са достъпни. Според доклада Франция и Германия са най-ефективни.

Повечето от санкционираните сайтове имат малка аудитория – по-малко от хиляда месечни посещения в рамките на ЕС, но пет от тях имат по над 50 000 месечни посетители в Германия.

Източник: БТА