Опазването на културното наследство изисква да знаем какво имаме и накъде трябва да вървим с него. В случая задачата да представят България в Анкара и да я преоткрият чрез своя проект беше поставена на петима младежи от София, Пловдив, Карлово и Хасково. Публика от 40 техни връстници от 7 държави видя и чу разкази за страната ни, които включваха както прочутото по целия свят розово масло, така и творбите на Кристо и Жан Клод, които промениха представите за заобикалящия ни свят и с това му донесоха малко повече свобода. След това учениците и студентите от България отговориха със същото внимание на другите участници в проекта „Младите за културното наследство“, подкрепен от програма „Еразъм“ на Европейския съюз. 

Ивана Вълчева, Симеон Ангелов, Яна Вутова, Бурчин Садък и Сердар Чалъшкан са били избрани да прекарат една седмица в Анкара измежду стотина кандидати за участие в проекта. Доброто владеене на английски език е бил водещият критерий за изпращането им в турската столица заедно с преподавателя по английски език Мария Ганчева. Сега програмата им преминава в опознаване на културното наследство на Анкара. 

„Знаех сравнително малко за Анкара, но когато дойдох тук, наистина успях да почувствам града. Много ми харесва и ми се иска ние да успеем да направим същото за останалите участници – да им покажем България такава, каквато не са я виждали и да им дадем възможност да я усетят“, разказа пред БТА ученичката от Американския колеж в София Яна Вутова. 

„Това е възможност за хора на моята възраст. Имах интерес да посетя Турция и по-специално Анкара. За първи път съм тук и много ми харесва. Всеки ден виждам нови и нови неща. Чрез този проект успяваме да се опознаем. Разбираме се чудесно. Надяваме се участниците да запомнят нещата, чрез които им представихме България и някой ден да я посетят“, каза ученикът от Софийската математическа гимназия Симеон Ангелов. 

Студентката по компютърни науки в УНИБИТ Ивана Вълчева видя в културното наследство на Анкара прилики с България. 

„Когато отидохме в Стария град ми беше много интересно да видя сградите. Приличаха ми на тези в етнографските комплекси в България“, каза тя. 

За Бурчин Садък от Карлово, която участва в трети проект по програма „Еразъм“, това е възможност да разбере повече за хората през бита им. 

„Когато си в една стая с толкова много хора от толкова много различни държави, без значение дали искаш или не, научаваш толкова много неща за тях и ги опознаваш като хора и народ. Това сближава хората“, смята Бурчин. 

Част от групата беше и председателят на Народно читалище „Кемал Ататюрк“ в Пловдив – Сердар Чалъшкан, който вече има богат опит с проекти по програма „Еразъм“. Този в Анкара е шестнайсетият поред, в който участва. А за ръководителя на групата Мария Ганчева целта е младежите да бъдат мотивирани да учат повече, за да могат да пътуват. 

„Като учител по английски език се опитвам да ги мотивирам да учат чужди езици, свързвайки ги с културата и обществото, както и да ги насърчавам да пътуват“, обясни преподавателката в Центъра за чужди езици в София. 

Турският домакин на младежите от седемте държави е сдружение „Седем континента“. Сътрудничеството с България вече има своята 10-годишна история с общо 100 участници, които през годините са били част от различни техни програми. Сред партньорите на сдружение „Седем континента“ са Софийският университет „Св. Климент Охридски, както и гимназии от София и Пловдив. Доц. д-р Реджеп Йълмаз е един от нейните представители, които придружават младежите им по пътя на опознаването на Анкара. 

„Специално този проект е посветен на опазването на културното наследство. Най-напред започваме с това какво е движимо и какво е недвижимо културно наследство“, каза той. 

„Опитваме се да образоваме младите и да ги ангажираме с това. Първата ни задача беше да направим галерия. Чрез тази задача всеки от тях трябваше да осъзнае какво е ценно в неговата страна и да го пресъздаде. Виждам, че когато представят своята собствена страна, те се вълнуват още повече. Затова търсят още повече информация за нейното културно наследство. По този начин дори самите те научават нови неща“, разказа доц. д-р Реджеп Йълмаз. 

Проектът е също така възможност за преодоляване на предразсъдъци между държави, които имат политически различия или рани, останали от миналото. 

„Тук се срещат и младежи от държави, за които ни е известно, че имат политически различия. Това им помага и да победят предразсъдъците. В началото това се усеща и са студени един към друг, но се опитваме да преодолеем това чрез различни техники и виждаме, че има резултат. Организираме културни вечери, в които децата представяте фолклора и кухнята на техните държави. Тези, които сме от Балканите виждаме, че много често те си приличат. Виждаме и как се смеем на едни и същи неща“, подчерта доц. д-р Реджеп Йълмаз. 

Според него тези проекти са важни и по още една причина – поведението на младежите казва много повече за случващото се в една страна, отколкото политиците. 

„Когато искаш да разбереш причинно-следствените връзки за случващото се в дадена страна, ти не получаваш информацията от високопоставените личности в нея. Получаваш я през разказите на младежите и начина, по който те се държат. И разбираме какво се случва по отношение на политиката и образованието в тези страни“, каза представителят на сдружение „Седем континента“. 

Проектът за опазване на културното наследство ще продължи до 6 август. Всички участници вярват, че ще си тръгнат от Анкара с близо 50 нови приятели от целия свят. А следващият проект, по който сдружение „Седем континента“ ще работи с младежи от България, е посветен на медийната грамотност. 

Източник: БТА