Чешкият президент Петър Павел заяви пред Би Би Си, че временната окупация на някои украински територии може да бъде приемлива цена за запазване на държавността на Украйна и спасяване на човешки животи, предаде Укринформ.

Павел заяви, че Украйна, дори и с всеобхватна подкрепа от западните съюзници, няма да може да освободи окупираните територии в кратък период от време, без да понесе големи загуби.

Той  посочи, че би било несправедливо Западът да оказва натиск върху Украйна да си върне незабавно всички окупирани земи, като обясни, че целта трябва да бъде да се гарантира оцеляването на украинския народ и неговата нация. Според него, ако цената на възстановяването на Украйна като независима и автономна държава включва приемането на временна окупация на част от нейната територия – без правно признаване – тогава може да се наложи да се приеме такъв компромис. Той обаче настоява, че международната общност никога не трябва да признава тези територии юридически за руски.

Павел също така подчерта, че в момента няма практически средства за изтласкване на руските сили от окупираните украински територии, без това да предизвика огромни жертви и разрушения. Той отбеляза, че с огромните си военни и човешки ресурси Русия представлява особено труден противник, особено след като е подкрепена от мощен икономически партньор като Китай.

Въпреки това президентът на Чехия подчерта, че военната подкрепа за Украйна продължава да бъде необходима. Той заяви, че в рамките на чешката инициатива за боеприпаси Украйна е получила около 1,5 милиона големокалибрени снаряди през предходната година. През тази година се очаква това число да нарасне до 1,8 милиона, включително приблизително 800 000 155-милиметрови снаряда. Той заяви, че това ще гарантира на Украйна средномесечна доставка на 80 000 снаряда, което той определи като значително количество за ефективна отбрана и оперативно планиране.

Павел също така добави, че войната не може да бъде спечелена само с военни средства. Той заяви, че икономическите, финансовите и други несмъртоносни инструменти, особено тези, които могат да бъдат използвани съвместно от Европа и САЩ, ще бъдат много по-ефективни. Според него в интерес на двата бряга на Атлантическия океан е да се окаже значително по-голям икономически натиск върху Русия. Той заяви, че при сегашното състояние на руската икономика Москва няма да може да устои на такъв натиск до безкрай и в крайна сметка ще бъде принудена да започне преговори.

Павел подчерта значението на включването на Европа във всякакви бъдещи мирни преговори, като отбеляза, че руският лидер Владимир Путин разглежда президента на САЩ Доналд Тръмп като единствения си легитимен партньор в преговорите и се стреми да изключи европейските участници от процеса. Въпреки това Павел подчерта, че Европа трябва да има място на масата за преговори, тъй като изходът от войната ще има дълбоки последици за колективните интереси на континента.

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА

Австралийското правителство обяви, че е избрало „Мицубиши Хеви индъстрийс“ (Mitsubishi Heavy Industries/МХИ) за строител на новия флот от военни кораби, като японската компания е победила германската „Тисенкруп Марин Системс“ (Thyssenkrupp Marine Systems) в надпреварата за договора на стойност няколко милиарда долара, предаде ДПА.

„След строг и конкурентен тръжен процес фрегатата от клас Mogami на Mitsubishi Heavy Industries беше оценена като най-способна бързо да отговори на изискванията за способности и стратегическите нужди на Австралийските отбранителни сили (ADF)“, се казва в изявление на австралийското правителство.

Министърът на отбраната Ричард Марлс, който е и заместник министър-председател, заяви в Канбера, че новият флот ще замени корабите от клас ANZAC на австралийските военноморски сили, които по думите му са „най-старият флот от надводни бойни кораби, които военноморските сили експлоатират от края на Втората световна война“.

„Фрегатата от клас „Могами“ е най-добрата фрегата за Австралия“, заяви Марлс пред репортери, като подчерта, че изборът на японския модел пред другите варианти е „изцяло основан на възможностите на съответните кораби“.

„Това трябва да каже, след като взехме това решение, че то представлява много важен момент в двустранните отношения между Австралия и Япония“, каза Марлес.

Министърът заяви, че в рамките на сделката ще бъдат построени 11 фрегати „с общо предназначение“ – три в чужбина, а останалите в Австралия. 

Министърът на отбранителната промишленост Пат Конрой заяви, че първата фрегата ще бъде „доставена през 2029 г. за експлоатация през 2030 г.“.

Австралийската телевизия Ей Би Си съобщи, че договорът е на стойност 10 милиарда австралийски долара (6,5 милиарда щатски долара). Правителството в Канбера не уточни цената, но заяви, че той е част от по-широка „инвестиция от 55 млрд. долара през десетилетието за флота от надводни бойни кораби на ВМС“.

Източник: БТА