България, в качеството си на външна граница на ЕС, започна да играе ключова роля при приемането на бежанци от Украйна след началото на пълномащабната ескалация на конфликта, пише в публикуван днес доклад на ООН.

Досега България е приела общо над 2,3 милиона бежанци от Украйна. Към края на февруари 2025 г. българското правителство е предоставило временна закрила на повече от 204 000 бежанци от Украйна, по-голямата част от които са жени и деца, пише в доклада на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).

Въпреки че много от украинците, избягали от войната в България, впоследствие се насочват към други страни, към февруари 2025 г. българските власти са предоставили временна закрила на около 75 250 бежанци. Този брой представлява леко увеличение спрямо 2022 г., когато приетите в България украински бежанци са били 67 000 и спрямо февруари 2024 г., когато броят им е бил 72 000.

През 2024 г. българско гражданство са придобили над 2579 украинци, които преди това са получили временна закрила в България. Много украински бежанци избират други форми на легален престой, преместват се в други държави от ЕС или се завръщат в по-безопасни райони на Украйна.

България продължава да бъде основна входна точка за търсещи убежище и от други засегнати от конфликти региони, пише още в доклада на ВКБООН. През 2024 г. българската Държавна агенция за бежанците (ДАБ) е регистрирала 12 250 лица, търсещи убежище, предимно от Сирия и Афганистан. Това представлява значим спад спрямо предходната година, когато са регистрирани около 22 500 души с такъв статут. 

Значителна част от хората, търсещи убежище в България, идват от Сирия, откакто през 2011 г. в близкоизточната страна избухна гражданска война. През последното десетилетие закрила в България са потърсили 55 385 сирийци, 34 260 от които са получили международна закрила.

Данните показват, че броят на сирийските бежанци в България е изменчив, главно поради липсата на перспективи за интеграция, постоянните пречки пред социално-икономическото приобщаване и възможностите за препитание. Продължаващото присъствие на сирийски и афганистански граждани в България обаче подчертава, че страната има неизменна роля в по-широките усилия за закрила на бежанците в Европа, пише още в доклада. 

Източник: БТА

Дясното правителство на Израел гласува решение да освободи от длъжност Гали Бахарав-Миара като главен прокурор. Като причина за уволнението ѝ бе изтъкната липса на доверие в способностите ѝ да изпълнява служебните си задължения, предаде ДПА.

Решението е прието с единодушие, макар че самият премиер Бенямин Нетаняху не е взел участие в гласуването, съобщиха местни медии.

Отстраняването на Бахарав-Миара се очаква да бъде разгледано от Върховния съд. Според мнозина наблюдатели то най-вероятно ще бъде отменено.

Главният прокурор играе решаваща роля в надзора на законосъобразността на правителствените действия. Бахарав-Миара често е влизала в сблъсъци с Нетаняху за мерки, смятани от нея за незаконни. 

Тази година напрежението между двамата се покачи, след като главният прокурор оспори законността на назначаването от министър-председателя на Давид Зини за шеф на Шин Бет, израелската служба за контраразузнаване.

По нейно мнение с това решение Нетаняху е попаднал в конфликт на интереси, тъй като Шин Бет разследва съветниците на премиера като част от следствието за корупция срещу него. В основата на разследването са твърдения, че тези негови сътрудници са получавали пари от Катар, за да лобират в полза на заливната монархия.

В Израел Катар има спорно реноме заради подкрепата си за „Хамас“, ислямистката групировка, която на 7 октомври 2023 г. извърши нападение срещу Израел, предизвикало сегашната война в ивицата Газа.

Нетаняху отрича всякакви закононарушения и определя съдебните дела срещу себе си като „лов на вещици от страна на правосъдната система“.

Нетаняху и обкръжението му отдавна обвиняват съдебната власт в Израел в превишаване на правомощията си и намеса в делата на изпълнителната власт.

През 2023 г. спорните планове на правителството му за съдебна реформа предизвикаха масови протести, продължили с месеци. Тогава критици предупредиха, че ако тя бъде приета в този си вид, ще застраши демократичните механизми за контрол на институциите. След избухването на войната в Газа плановете за прокарване на реформата бяха замразени.

Бахарав-Миара, която е назначение на предишно правителство, се превърна в централна фигура в защитата на независимостта на правосъдната система на фона на усилията на сегашното управление да я ограничи, отбелязва ДПА.

Източник: БТА

Един човек беше убит и четирима – ранени при нов израелски удар с дронове в Южен Ливан, предаде ДПА, като се позова на ливански източници.

Министерството на здравеопазването в Бейрут потвърди броя на ранените, а източник от силите за сигурност съобщи, че убитият е бил член на движението „Хизбула“.

Израелската армия все още не е коментирала удара.

Междувременно в Ливан нарастват страховете от подновяване на войната срещу Израел. Ливанският кабинет трябва да се събере утре, а тема на заседанието се очаква да бъде контрола на държавата върху всички оръжия на територията ѝ, по-специално за разоръжаването на „Хизбула“.  

Подкрепяната от Иран групировка досега отхвърли всякакви обвързващи споразумения, които включват график за разоръжаване.

Въпреки че от ноември миналата година е в сила споразумение за примирие между Израел и „Хизбула“, атаките на израелските сили срещу територията на Ливан продължават почти ежедневно, а израелските сили остават разположени и на пет позиции в Южен Ливан.  

„Хизбула“ заяви, че няма да обмисля разоръжаване, докато тези нападения не спрат.

Ливан е изправен пред нарастващ международен натиск да овладее арсенала на „Хизбула“  – ключово изискване както от Израел, така и от Вашингтон, който действа като посредник в продължаващото напрежение.

Наблюдателите са скептични, че заседанието на кабинета утре ще доведе до пробив. Нарастват опасенията, че ако „Хизбула“, която има места в правителството, реши да се оттегли от коалицията, Ливан може да бъде потопен в нова политическа криза.

Източник: БТА