Гръцкият парламент гласува в петък закон, с който общността на бекташите (алевии) се признава за самостоятелна религиозна общност в Гърция, съобщиха гръцките медии.

Както припомня държавната телевизия ЕРТ, бекташите в Гърция са около 3500-4000 души, съсредоточени в гръцката част на Тракия. Те говорят на помашки (както е определен от медията местният български диалект), както и турски и гръцки.

Ахмет Карахюсеин, председател на алевиите в гръцка Тракия, заяви, че решението ще промени живота на общността, която ще излезе от състоянието на невидимост. Това ще узакони техните молитвени домове, където богослуженията вече ще се извършват не от сунитския мюфтия или имам, а от техните религиозни служители, каза той.

След решението на парламента гръцката министърка на образованието, вероизповеданията и спорта Мария Захараки посети селището Руса в област Родопи – един от центровете на бекташизма в Гърция. Там тя заяви, че това е „голям ден за Гърция, за демокрацията и за човешките права“, съобщи АНА-МПА.

Заедно с бившия зам.-министър на образованието и един от вносителите на законопроекта Ангелос Сирингос Захараки посети текето в Руса, място за поклонение на алевиите от много страни, където се намира гробът на Сеит Али Султан, който заедно с мнозина бекташи се установява в района през XIV век.

В изказването в парламента по време на дебатите по законопроекта депутатът от управляващата в Гърция партия Нова демокрация Максимос Харакопулос отправи и критики към Турция, която „в (гръцка) Тракия от десетилетия се стреми към езиковото, религиозното, народностното и културното хомогенизиране на (мюсюлманското) малцинство“, съобщи гръцката православна информационна агенция „Ортодоксия“.

Правата на мюсюлманите в гръцка Тракия като общност в голяма степен се регулират от Лозанския договор от 1923 г. между Гърция и Турция. В резултат на това, както и на политиката на гръцките правителства през 50-те и 60-те години на миналия век, мюсюлманското малцинство е преминало през процес на турцизиране, въпреки че е хетерогенно и се състои от турци, помаци (българи-мохамедани) и роми.

Орденът на бекташите възниква в Анатолия през XIII век и се смята за толерантно и мистично разклонение на исляма, отворено към други религии и философии. След забраната на ордена в Турция при Ататюрк центърът на общността е в Албания.

Миналата година албанският премиер Еди Рама обяви планове за създаване на суверенна мюсюлманска микродържава на бекташите в рамките на границите на Албания.

Със същия закон гръцкият парламент призна за юридическо лице и присъствието на Синайския манастир „Св. Екатерина“ в страната, съобщи порталът orthodoxtimes.gr. Православният манастир на египетския Синайски полуостров преминава през криза, след като египетски съд обяви имотите му за собственост на египетската държава, а наскоро част от братството взе решение да отстрани от поста игумена архиепископ Дамян, който от своя страна обяви решението за противоканонично.

Източник: БТА