Пригожин, който е най-известен извън Русия с финансирането на операциите на основаната от руското военно разузнаване група „Вагнер“ (днес Африкански корпус), изгражда сложна мрежа в Судан. Чрез Meroe Gold и нейната компания майка M-Invest „Вагнер“ – и Пригожин – си осигурява изгодни концесии за добив на полезни изкопаеми в замяна на предоставяне на оръжие, обучение и политическа подкрепа на военното ръководство на Судан. Разследвания на CNN и специализирани екипи документират най-малко 16 военни полета, пренасящи злато от Судан до руска военна база в Сирия, най-вероятно в Латакия, между 2017 и 2022 г., като се оценява, че чрез тези канали от Судан е изнесено злато на стойност до 13.4 млрд. долара.

Механизмът на операцията е разкрит в изтекли документи, получени от разследващи журналисти. M-Invest плаща милиони долари на Aswar, компания, управлявана от суданското военно разузнаване, в замяна на оръжия, разрешения за пребиваване за руски персонал и правото да използва военни сигнални кодове и въздушни бази. Агентите на „Вагнер“ получават на практика държавно разрешение да превозват оръжия към Судан и да изнасят злато от страната, като заобикалят нормалните контролни мерки за износ.

Приблизително 90% от производството на злато в Судан – което се увеличава, след като независимостта на Южен Судан през 2011 г. отнема петролните богатства на Судан – се изнася незаконно в чужбина. Голяма част от това злато преминава през ОАЕ, където Хемедти е създал търговска империя и където се намира най-малкият му брат, Алгони Дагало. Експертна група на ООН установи, че RSF е използвала приходите от предвоенни операции със злато, за да създаде мрежа от 50 компании в различни индустрии, осигурявайки финансовата инфраструктура за поддържане на военните си усилия. Не е случайност, че украинските специални сили проведоха неколкократни операции на територията на Судан в подкрепа на армията и срещу руски екипи, подпомагащи RSF. За украинското военно разузнаване пресичането на руската логистика в Судан е от важно значение за военните усилия.

Търговията със злато служи за няколко цели. За Русия тя осигурява метод за натрупване на богатство, устойчив на санкции, за подкрепа на операциите в Украйна и за укрепване на държавните резерви. За RSF тя превръща минералното богатство в оръжия и международна подкрепа. А за ОАЕ тя позиционира Дубай като търговски център, където суданското злато се изпира в легитимната международна финансова система.

Връзката с ОАЕ: империята на RSF в Дубай и регионалните амбиции

Ако участието на Русия в Судан се фокусира върху добив на злато, ангажиментът на ОАЕ отразява по-широки стратегически амбиции в региона на Африканския рог и Червено море. Мохамед Хамдан Дагало е установил централата на търговската си империя в Дубай, където поддържа тесни връзки с вицепрезидента на ОАЕ шейх Мансур бин Зайед. Преди началото на войната, през февруари и март 2023 г., Хемедти предприе дълго пътуване до Абу Даби, където се срещна с шейх Мансур и президента на ОАЕ Мохамад бин Зайед.

Източник: Капитал

Според New Yorkers United for Child Care програмата за целия щат би струвала 12.7 млрд. долара, или 6% от щатския бюджет. Много експерти смятат, че универсалните детски грижи трябва да се изпълняват на регионално или национално ниво.

Бързи и безплатни автобуси

Мамдани се ангажира да направи градските автобуси бързи и безплатни. Над 1 млн. души пътуват с автобус всеки ден, като системата се използва предимно от работниците. Автобусите са известни като най-бавните в страната. Кампанията посочва, че това ще струва по-малко от 800 млн. долара годишно. Разходите могат да варират според броя на пътуващите. За 2019 г., когато пътуванията бяха по-големи преди пандемията, безплатните автобуси биха стрували 900 млн. долара.

Мамдани иска също така автобусите да се движат по-бързо и да направи повече автобусни ленти, включително пътища, които приоритизират автобусите пред колите. Този план трябва да се одобри от Metropolitan Transportation Authority, агенцията на щата, която управлява автобусната мрежа. Мамдани ще трябва да преговаря с Хочул и законодатели на щата.

Градски супермаркети

Мамдани също така иска да тества идеята за градски супермаркети с цел намаляване на цените на хранителните стоки. Той планира един магазин във всеки квартал като пилотен проект и после ще обмисли разширяване, ако е успешен. Приблизително 60 млн. долара годишно ще струва откриването на пет магазина. Градската управа вероятно ще покрие наема, комуналните услуги и данъците върху имотите, а магазините могат да купуват и продават стоки на едро и да използват централен склад. В Чикаго подобна инициатива установи, че първоначалните разходи за три магазина са около 26 млн. долара.

Този план трябва да бъде одобрен от градската управа. Пилотният проект не е толкова скъп и може да бъде включен в градския бюджет, който кметът договаря с Градския съвет.

Алтернативна оценка от експерти по хранителна политика, публикувана на Civil Eats, посочва, че политиката може да е по-скъпа – около 100 млн. долара, ако се вземат предвид ставки за синдикално работно време и безплатен наем. Ако пилотният проект е успешен, градът може да го разшири. Двадесет магазина с модел на централен склад като този на Costco биха стрували около 400 млн. долара годишно според доклада на Civil Eats.

Замразяване на наемите

Предложението за замразяване на наемите в почти един милион апартамента с регулирани наеми би било най-лесно за постигане, отбелязва в анализа си The New York Times. Тази политика няма да доведе до директни разходи за градския бюджет и трябва да бъде одобрена от Rent Guidelines Board, който има девет членове, назначавани от кмета.

Източник: Капитал

Ню Йорк остава и най-дълготрайният символ на два американски идеала – плурализъм и възможности. Градът е дом на повече имигранти, отколкото който и да е друг в САЩ, които живеят заедно с нюйоркчани в относителна хармония. Той е най-привлекателното място за нови университетски възпитаници, които го възприемат като мястото, където започва истинският живот.

Под напрежение

Въпреки това Ню Йорк е под напрежение. Фискалният модел на града се разпада. Най-богатият 1% от нюйоркчани осигурява над 40% от приходите на града от данъка върху личния доход. Но градът вече не създава толкова много високоплатени работни места и някои от най-богатите му жители напускат.

В същото време животът за обикновените нюйоркчани е трудно достъпен. Средният наем е над два пъти по-висок от средния за 50-те най-големи американски града. Цената за детски градини за бебета и малки деца е 26 хил. долара годишно – нараснала е с над 40% за последните пет години. С нестабилна данъчна основа щатът Ню Йорк ще се бори да поддържа социалните и образователните програми, които са със 72% по-скъпи на човек в сравнение с тези в Тексас.

Последният добър лидер на Ню Йорк беше Майкъл Блумбърг, компетентен кмет с чара на електронна таблица. Но днес нюйоркчани копнеят за друг вид политика. Тръмп спечели необичайно голям дял от гласовете на града на миналогодишните президентски избори, включително 37% в Куинс и 27% в Бронкс. Подобно на него, Мамдани е майстор на комуникацията, с талант да кара обикновените избиратели да се чувстват разбрани. През лятото в демократическите първични избори за кмет той разгроми по-известния Андрю Куомо, който е бивш губернатор. Преди няколко години неговата остра критика към Израел и ционизма би го дисквалифицирала. Днес много избиратели я възприемат като доказателство за автентичността му.

Проблемите на града ще се задълбочат

За съжаление за Ню Йорк, по различен начин Мамдани и Тръмп вероятно ще задълбочат проблемите на града. Мамдани иска безплатни детски градини, безплатни автобуси, минимална работна заплата от 30 долара на час до 2030 г. и четиригодишно замразяване на наемите за 2 млн. жители. Неговата цел за достъпност е похвална, но не и методите. Семействата в града вероятно биха приветствали разширяване на детските грижи, но предложението на Мамдани е разточително. Безплатните автобуси биха се превърнали в лош транспорт. Неговата минимална заплата би изплашила работодателите. Временното замразяване на наемите за част от нюйоркчаните би повишило наема за останалите.

Източник: Капитал