Лимитите на болниците, макар и наложени чрез закон, са временна мярка и ще просъществуват няколко месеца – докато Конституционният съд отново ги отмени. Това каза за БТА заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. По-рано днес в Държавен вестник бяха обнародван промени в Закона за здравното осигуряване.

Многократно сме отбелязвали, че би трябвало да има механизъм, по който ограничените средства, които се събират от здравноосигурителни вноски, да бъдат похарчени за здравноосигурителни плащания. Друг е въпросът дали лимитите не са изживели времето си. Това беше доказано и от съда – не може да бъде налагана мярка за ограничение на разходите т.е. управляващите и ръководството на НЗОК, и всички, които сме ангажирани с този процес, трябва да мислим за други варианти, при които да обективизираме процесите, случващи се в болниците, и да се намерят други варианти, през които да има възможност да се регулират харчовете. Не мисля, че механичното налагане на лимити на лечебните заведения е методът и начинът, по който е нормално да се овладяват харчовете в здравеопазването, добави той. 

Предложения на БЛС

Трябва да има участие от страна на пациента в контрола на системата – от момента, в който се случва събитието – преглед в кабинет, отпускане на лекарства или прием в болница, каза още д-р Маджаров. Има такива решения, които се прилагат в банки, например и когато се извърши някаква транзакция, лицето получава код, с който потвърждава събитието. Това може да се направи и в здравеопазването – пациентът да получи код, с който да потвърди дали е прегледан, или хоспитализиран. По думите му е необходимо да има предварително известяване на пациента, а не постфактум.

Друга възможност е пациентът да има електронна здравна карта, с която да верифицира веднага извършен преглед или хоспитализация, посочи още той. Ако въпреки тези мерки за обективизиране се окаже, че наистина има толкова болни хора, ще се стигне до извода, че има недостиг на средства в системата на здравеопазването, допълни д-р Маджаров. 

Надлимитната дейност в болниците

Когато не се опитваш да потърсиш обективизиране на процесите, а просто слагаш лимитите, е най-лесно да се каже, че парите в здравеопазването са много, но това не е вярно, отбеляза д-р Маджаров.  Вероятно има процент от тях, които не са реални, но други са напълно необходими, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос дали отчетената надлимитна дейност в болниците е реална д-р Маджаров.

Има известен страх в определени среди, че ако обективизираме процесите, може да се окаже, че има недостиг на средства, а не надлимитна дейност. Това е категорично ясно и не само за медицинските дейности, а и по отношение на лекарствата, но продължаваме да налагаме лимити, да налагаме някакви ограничителни мерки, които са на гърба на пациента и на лечебните заведения. В крайна сметка, тези средства ще бъдат платени, макар и отложено, каза още той.

Ограничаване на хоспитализациите

Преди време, когато имаше ограничение в плащанията на болниците, можехме да боравим с намаляване на броя на приемите в болниците, а в планувания бюджет да предвидим по-високи цени на медицинските дейности, припомни той. Когато няма лимити, това не може да се случи. Сега обаче отново се наложиха лимитите, допълни лекарят.

Дефицит в бюджета на НЗОК

Дефицитът в бюджета на НЗОК, който засега е около 400 млн. лв.,  д-р Маджаров определи като нормален – болниците лекуват пациентите без записване в листа на чакащи, а и след като няма финансови ограничения, всички болници работят без ограничения и това формира дефицит. Ако не се докаже обективно, че това не са истински хоспитализации или че са истински хоспитализации, всичко друго е спекулация, каза още д-р Маджаров.  

Източник: БТА

/РН/

Източник: БТА

/ТНП/

Източник: БТА