Около 180 млн. евро се очаква да вложи „Интернешънъл Пауър Съплай“ АД в три проекта за производство на батерии за съхранение на енергия, съобщи в интервю за БТА Александър Рангелов, изпълнителен директор на компанията. Проектът й BG EXERON X-BESS, заедно с други пет европейски проекта, получи стратегически статут по Регламента за развитие на технологии с нетно нулеви емисии (NZIA) на Европейската комисия. Българските cиcтeми зa cъxpaнeниe нa eнepгия могат да гарантират по-ниски сметки за ток за домакинствата при реална либерализация на пазара и постоянното му подаване, те са от полза за бизнеса и за сектора като цяло.

Производството в Челопечене ще бъде официално открито на 17 септември. Инвестицията до момента в проекта е около 4,5 млн. евро и е от средства на акционерите на компанията.

Компанията паралелно на същото място строи втора сграда, която ще бъде въведена в експлоатация през първото тримесечие на 2026 г., като с обекта ще се постигне разширение от 3 ГВтч на 4 ГВтч годишен капацитет.

Проектирането по третия обект на компанията – роботизирана фабрика за производство на такива батерии, трябва да завърши до края на годината, а строителството ще е в продължение поне на година и половина, каза Рангелов. Фирмата кандидатства за финансиране от Брюксел, а надеждите са то да бъде одобрено предвид включването на проекта в регистъра на стратегически проекти на ЕК. Проектът за тази фабрика е на стойност 155 млн. евро, като грантът от Брюксел е до 95 млн. евро, а за останалите средства вече е заявен обвързващ интерес от банки, частни инвеститори.

За роботизираната фабрика все още е под въпрос локацията, която ще бъде съгласувана и с ЕК. Имаме подготовка за три терена, а изборът е определен от сериозната логистика на завода, свързана с достъпа до железопътна връзка, налична сериозна като капацитет електрическа мощност, големина на терена. Сред потенциалните места, където бъдещата фабрика може да бъде ситуирана, са в област Кюстендил, около Варна или Бургас, каза Рангелов.

Работните места

Сумарно в трите производствени бази се очаква да бъдат разкрити около 350 работни места. От тях делът на специалистите с висока квалификация е до 10 процента. За фабриката в Челопечене вече са осигурени кадри и предприятието е в тестови режим. Трудно се намират хора, в София този проблем е доста сериозен, но разчитаме и на региона около Челопечене, Кремиковци, коментира Рангелов, като посочи, че средното възнаграждение във фабриката в Челопечете е над равнището за София-град.

Европейският път на семейната компания

Компанията е семейна и е създадена от бащата на Рангелов в началото на прехода през 1989 г. Баща му завършва МЕИ – сега Технически университет, и при работата по дисертацията му по специалността „Радиоелектроника“ в една от лабораториите на Института е основана фирмата. Тя започва с разработването и създаването на първите UPS системи и технологии за банковия сектор за защита от прекъсванията в електрическата мрежа. „Това е първата българска разработка, свързана с електрифициране и съхранение на енергия, и за 36 години са разработвани различни технологии, основно микрогрид технологии за електрифициране и системи за съхранение на енергията, които са намерили приложение в отбраната, нефто- и газодобива, енергетиката, телекомуникациите, железопътния транспорт“, разказа Рангелов историята на компанията. Основният патент на модулната структура на тази система е регистриран първо в САЩ, след това в ЕС и в Близкия изток. Последват и доста други патенти, които надграждат тази първа технология, допълни той.

Батерийните системи, които ще се произвеждат, ще намерят своето приложение в електрическата мрежа – за балансирането й, както и предоставянето на различни услуги като честотна регулация, инерция, за подпомагане на ВЕИ производителите, за собствена консумация в индустриалните предприятия, резервиране на дейта центрове, за изграждане на децентрализирани мрежи и микрогрид архитектура и други, обясни изпълнителният директор на „Интернешънъл Пауър Съплай“. Основните потребители на продуктите на компанията са системните мрежовите оператори, електроразпределителните дружества, големи индустриални клиенти, дейта центрове, отбраната, а ВЕИ производителите биха могли да ги приложат, за да си балансират производството на електроенергия от възобновяеми източници. Евродирективи позволяват да се дава бонус при публични процедури за покупката на такива системи за съхранение на енергия, когато те се произвеждат в ЕС, което би било стимул за активното им навлизане в държавите от Общността, коментира Рангелов.

Цените на тока, прекъсването му и сигурността

Главният проблем в Европа в момента се поражда от дисбалансите, които се получават от множеството, инсталирани през последните години ВЕИ системи, посочи Рангелов и допълни, че той се решава именно чрез използването на такива батерийни системи, които съхраняват енергията при излишък и я отдават при недостиг, което няма да позволи да има повторение на срива на електроенергията в Испания и Португалия.

Тези системи също гарантират и киберсигуроността, друг сериозен за ЕС проблем, породен от доминиращия от Китай внос на такива системи.

От гледна точка на потребителя използването на тези батерийни системи ще гарантира постоянното наличие на електричество в домовете. Другата пряка полза е осигуряваното на балансирани цени, когато домакинствата реално излязат на свободния пазар. При инсталирането на такива батерийни системи в голям мащаб ще има балансиране на енергийния микс, което ще е от пряка полза под формата на добри и предвидими цени на електроенергията за потребителите, посочи Рангелов.

По груби разчети България се нуждае от системи за съхранение на енергия за между 10 и 15 гигаватчаса. Това може да се постигне за три-четири години при желание на мрежовите оператори и Електроенергийния системен оператор да се възползват от европейските грантови програми, като възвращаемостта на инвестицията е до три години, а в този период потребителите ще могат реално да усетят ползите от такива батерии по месечните си сметки за ток в условията на реална либерализация на пазара.

Ползите за България

Вписването на проекта за производство на батерии за съхранение на енергия в публичния регистър на стратегическите проекти на Европейската комисия е ключово признание, тъй като в Европа доста компании наричат дейността си производство, но те всъщност асемблират, като повечето части най-вече се купуват от Китай и практически, в пълния смисъл на думата, те нямат пълен цикъл на производство „от клетка до система“, коментира Рангелов. По думите му вписването на проекта в регистъра на ЕК официализира факта, че при българската компания този цикъл на производство е пълен. Единствено клетките за батерийните системи за мрежово приложение се внасят от Китай, тъй като в Европа такова производство има само за електромобили.

Отделно, това показва важността на едно такова производство – както в България, така и в Европа – за усилията на Европейската комисия да бъде създадена верига на доставки за чисти технологии и възраждането на тази индустрия в Европа.

Рангелов изтъкна също значението на факта за вписването в регистъра на ЕК на производството на български батерии за съхранение на енергия и в контекста на усилията на Общността за ограничаване на вноса от Китай на оборудване в сектора на чистите технологии заради геополитически причини и такива, свързани с киберсигурността. Стъпката за поставянето ни в този стратегически списък показва ясното намерение да се реализира в Европейския съюз отново създаването на такава индустрия, заяви Рагелов.

Този акт доближава България и до възможността да се превърне в регионален хъб за производството на такива батерии за съхранение на енергия. Компанията ни от 36 години работи по технологии за микрогрид за електрифициране и системи за съхранение на енергията, които работят в множество държави в Близкия Изток и Африка. В последните години същите се свързват със зеления преход в Европа, така страната ни е поставена във водеща позиция на производител по тази технология и си гарантира пазарно предимство през следващите години, коментира Рангелов.

Страната ни има шанс да се превърне и в хъб за държавите от Югоизточна Европа, които да ползват капацитет за съхранение в България, инсталирайки такива батерии, за което обаче са нужни инвестиции в далекопроводи и други.

Практическите ползи от включването на проекта в регистъра на стратегическите проекти на ЕК

Сред практическите ползи от включването на проекта на България, заедно с други пет от държави от ЕС, в регистъра на стратегическите проекти на ЕК, който имплементира евродирективите по Акта за създаване на индустрия в чистите технологии, е стимулирането за компаниите от списъка на бързата експанзия на производствени мощности в други държави от ЕС, за което е предвиден достъп до централизирано еврофинансиране при облекчени административни процедури, предвидена е и правна защита, както и различни други видове стимули за технологично подпомагане, целящи повишаване на производствения капацитет.

В момента ние разполагаме с 3 ГВтч годишен капацитет, проектираме фабрика за още 10 ГВтч, като до 2 години тоталният ни годишен капацитет ще стане 13 ГВтч, обясни нагледно изпълнителният директор на „Интернешънъл Пауър Съплай“ АД. Той обаче изтъкна, че годишното потребление на електроенергия в Европейския съюз до 5 години ще бъде 120 ГВтч минимум. Тоест, с всичките ни усилия можем в най-добрия случай да постигнем 10 процента пазарен дял, а целта на тази стратегическа класификация е това да се ускори чрез увеличаване на производствения капацитет, да се репликира в други държави и да може с европейска технология да се задоволи потреблението в Европа, посочи Рангелов.

Източник: БТА