Редовно правителство, четири неуспешни вота на недоверие, нова парламентарна група, гласувани закони по План за възстановяване, бяха част от акцентите на изминалите политически месеци от началото на годината до лятната ваканция на депутатите.

Народното събрание избра редовно правителство

Годината започна с избор на редовно правителство. След поредицата от предсрочни парламентарни избори, на 16 януари кабинетът с премиер Росен Желязков беше одобрен от парламента със 125 гласа „за“, 114 „против“ и без въздържали се народни представители. Подкрепиха го ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация права и свободи“ – ДПС ( преди да бъде преименувана в „Алианс за права  свободи“) и „Има такъв народ“ (ИТН). Против гласуваха от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“ и „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Със същите гласове беше одобрена и структурата на Министерския съвет. 

Премиерът и министрите от кабинета „Желязков“ положиха клетва пред Народното събрание. 

През седемте си месеца работа кабинетът оцеля при четири вота на недоверие. А през септември се очаква да бъде внесен нов – пети. 

Първият вот на недоверие – за външната политика, беше по инициатива на „Възраждане“ и подкрепен с подписите на „Величие“ и МЕЧ. В залата го подкрепиха само вносителите от трите опозиционни сили.

Очаквано не мина и второто искане за оставка на Министерския съвет – за провал в борбата с корупцията. То беше по инициатива този път на МЕЧ и отново подкрепено от „Величие“ и „Възраждане“. 

Третият вот – отново неуспешен, беше за провал във финансовата политика по инициатива на „Възраждане“ с подписите на МЕЧ и „Величие“.

Още преди гласуването в пленарната зала, от „Величие“ дадоха заявка за четвърти, свързан с незаконните сметища. Той отново беше неуспешен, но в пленарната зала го подкрепиха, освен трите партии-вносители, и от „Продължаваме промяната“, един лидерски глас от „Да, България“, както и депутатите от АПС. 

Междувременно започнаха разговори в опозицията за пети вот. Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, след заседание на Националния съвет на партията, обяви, че три са възможните теми, които ще предложат на партньорите си от „Демократична България“ (ДБ) – здравеопазване, цени и доходи и регионалната политика и демографията. 

МЕЧ също предложиха вот – за несправяне в сектор „вътрешни работи“, и инициираха разговори с опозиционни сили в Народното събрание. Очаква се искането за оставка на правителството да бъде внесено през септември „Продължаваме промяната – Демократична България“ принципно одобряват темата на вота, но са предложили да се разшири със „завладяната държава“. 

Какви бяха по-важните моменти в пленарната зала

Парламентарният председател не допусна за разглеждане искането на президента за произвеждане на национален референдум. През май Наталия Киселова върна като недопустимо предложението на Румен Радев за национално допитване за въвеждане на еврото у нас от 1 януари догодина. На 9 май държавният глава в обръщение към народа и Народното събрание обяви, че внася предложение в парламента за провеждане на национален референдум за еврото. 

Предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. № 13/ 2023 г., се посочва в съобщение на пресцентъра на парламента.

В края на март депутатите приеха на второ четене държавния бюджет за 2025 г. след продължило близо 22 часа пленарно заседание. В план-сметката за тази година не се предвижда увеличение на данъците, а заложеният бюджетен дефицит е в размер на 3% от БВП. Със сигурност бюджет 2025 г. можеше да бъде и по-добър, но условията, в които той бе съставен, го направиха възможния бюджет, коментира министърът на финансите Теменужка Петкова.

Важни промени бяха направени в Закона за енергетиката. С тях домакинствата останаха на регулирания пазар на ток за неопределено време. Българските домакинства ще продължат да бъдат на регулиран пазар на ток и ще са на 100% защитени от държавата, разясни министърът на енергетиката Жечо Станков. И припомни, че преди да бъдат гласувани поправките в закона, от 1 юли т.г. пазарът на битовите потребители трябваше да бъде изцяло дерегулиран. Българското правителство няма да допусне домакинствата да бъдат изложени на високите цени на тока на свободния пазар, категоричен беше Станков. Той добави още, че с промените ще бъде даден и шанс на всички 756 сгради, които са в плана за саниране, да бъдат санирани, а на над 1500 домакинства, подали документи за соларни или фотоволтаични панели на покривите си, да ги изградят.  

Отново с промени в Закона за енергетиката, приети в последния ден преди лятната ваканция, парламентът реши при прекъсване на тока за повече от 48 часа в рамките на 72 часа, ЕРП-тата да плащат неустойки на клиентите. Поводът за измененията са авариите по Коледа миналата година, когато хиляди абонати за дълго време останаха без ток

След близо девет часа дебати и гласуване, Народното събрание прие напълно новия Закон за несъстоятелност на физическите лица. Според него физическо лице ще може да обявява личен фалит, ако повече от 12 месеца не може да плаща дълг от над 10 минимални работни заплати. 

Парламентът прие и промени в Закона за движение по пътищата. Целта на мерките е превенция чрез по-високи глоби и по-строг контрол. 

В последния ден преди лятната си отпуска депутатите преодоляха ветото на президента върху разпоредби от Закона за здравното осигуряване.

През седемте си месеца 51-ят парламент попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвориха дискусия дали да бъде закрита Комисията за борба с корупцията. Избран беше и национален омбудсман – Велислава Делчева.

Във външнополитически план 51-ото Народно събрание прие решение относно напредъка на Република Северна Македония (РСМ) за присъединяването й към ЕС.  С него българското Народно събрание призовава институциите на ЕС да продължат усилено с действията си за гарантиране правата на българите в РСМ, както и тези на останалите общности, включително на правото им да съхраняват и да развиват своето културно-историческо наследство, език, родова памет и идентичност.

Българският парламент прие предложената от ПП-ДБ декларация , с която се  осъжда продължаващата война на Руската федерация срещу Украйна. В нея Народното събрание се солидаризира с Европейския парламент при определянето на Руската федерация като държава, подкрепяща тероризма, и изразява солидарност с Украйна и подкрепя международните усилия за възстановяване на нейния суверенитет.

Трусове и промени в партиите и коалициите

След твърдения на районните кметове на „Младост“ и „Люлин“ за оказван върху тях натиск за обществени поръчки от представители на „Продължаваме промяната“ (ПП) и арести на зам.-кмета на София Никола Барбутов от ПП и общински съветници, партията  остана без един от своите съпредседатели –  Крили Петков. Той, освен като съпредседател на ПП, подаде оставка и като народен представител.  Петков се извини на избирателите, че е допуснал кадрова грешка. А  кметовете на столичните райони „Младост“ и „Люлин“ и двама общински съветници от ПП обявиха, че напускат политическата сила.

Само няколко месеца след като парламентарната група „Демокрация, права и свободи“–ДПС с председател Джевдет Чакъров стана част от управляващото мнозинство, излезе от коалицията, а официално – политическите сили, застанали зад правителството, останаха в малцинство. Мотивът на ДПС-ДПС беше, че не виждат разграждане на модела „Пеевски“, което първоначално е било причината да подкрепят кабинета „Желязков“.

Месец, след като напуснаха мнозинството, хората около Ахмед Доган изгубиха и партийната си централата. Представители на областната управа влязоха в сградата на Централния съвет на политическа партия „Движение за права и свободи“ (ДПС) на столичния бул. „Александър Стамболийски“ 45А в изпълнение на заповед на областния управител Стефан Арсов от 2 май т.г.

Малко след това Джевдет Чакъров подаде оставка като председател на ДПС, след среща в края на май между него и Делян Пеевски. Информацията за това бе разпространена от пресцентъра на „ДПС-Ново начало.“ Освен оставка като председател, Чакъров напусна и парламентарната група „Демокрация, права и свободи – ДПС“, но остана нечленуващ в група народен представител. За председател на групата беше избран Хайри Садъков. От ПГ „Демокрация, права и свободи“-ДПС категорично заявиха, че обединение с „ДПС-Ново начало“ няма и не може да има.  

Двете формации, ползващи една и съща абревиатура, оспорваха взаимно марката ДПС. Сагата между тях приключи след гласувани промени в правилника в Народното събрание, с които „Демокрация, права и свободи“-ДПС загуби правото да ползва същата абревиатура като групата на Делян Пеевски. Според приетите промени в парламентарния правилник наименованието или абревиатурата на парламентарна група не да може да повтаря наименованието или абревиатурата на друга парламентарна група, регистрирана в ЦИК за участие в последните избори за народни представители, включително чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци. След решението в края на юни „Демокрация, права и свободи“ – ДПС служебно бе преименувана на „Алианс за права и свободи“, така както е регистрирана в ЦИК. 

Освен Чакъров, месеци преди лятната ваканция, парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ напуснаха и депутатите Марио Рангелов, Мюмюн Мюмюн и Ваня Василева.

От „Алианс за права и свободи“ заявиха намерение за нов политически субект. В политическа декларация Ахмед Доган обяви, че започва тримесечен преходен период за създаване на нова политическа формация – приемник на историческата мисия на ДПС.

Стресове имаше и при „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). В края на пленарния маратон по приемането на бюджета, завършил в ранните часове на следващия ден, председателят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова обяви, че парламентарната група МЕЧ преустановява съществуването си, тъй като няма необходимия минимум депутати. А лидерът на партията Радостин Василев се освобождава предсрочно като заместник-председател на Народното събрание. 

Последва остра реакция на Василев и депутатите му и заплахи за гражданско неподчинение, блокиране работата на парламента и дори председателят Киселова да бъде дадена на прокуратурата. 

Дни след това НС възстанови групата, след като двама нови депутати от МЕЧ положиха клетва пред парламента. Решението за разрешаване на казуса предложиха както самата Наталия Киселова, така и „Има такъв народ“.

През март парламентарните група в 51-ото НС набъбнаха от 8 на 9, след решение на Конституционния съд за законността на изборите през октомври миналата година. Депутатите от най-малката ПГ – „Величие“, положиха клетва на 19 март. 

На национални форуми някои от политическите сили си избраха ново ръководство, други – затвърдиха старото.

Четвъртата Национална конференция на „Да, България“ избра двама съпредседатели – Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, след като Христо Иванов през юни миналата година подаде оставка заради незадоволителния резултат от предсрочните избори. Той обаче остана в Националния съвет. 

Делегатите на 51-вия Конгрес на БСП избраха Атанас Зафиров за председател на партията. Той смени на поста Корнелия Нинова, която подаде оставка от лидерското място през юни м.г.

„Има такъв народ“ на Национална конференция преизбра Слави Трифонов за председател на партията.

Депутатите се връщат в пленарната зала на 3 септември, когато започва есенната сесия на Народното събрание.

Източник: БТА