Турските власти оставиха под арест седем души, сред които и митнически служители, за продажба на класифицирана информация за вноса и износа на отбранителната промишленост чрез групи в социалната мрежа Телеграм, съобщава „Тюркийе тудей“.

Мярката за задържане под стража беше издадена след операция през юни, довела до задържането на общо десет лица, заподозрени за продажба на поверителни данни от отбранителния сектор.

Разкритията бяха направени, след като отбранителни компании, включително турският гигант в отбранителната индустрия Аселсан (Aselsan), съобщиха, че са открили свои поверителни данни на чуждестранни сайтове, писаха местни медии.

Заподозрените, както се твърди, продавали търговските тайни на турски компании на трети страни между 2023 и 2025 г., компрометирайки по този начин чувствителна военна и търговска информация.

Разследващите са установили, че данни за продукти, разработени от Аселсан, са били продавани на компании с големи бази данни в Източна Азия.

Изтеклата информация е съдържала подробности, които е трябвало да останат класифицирани като търговски и военни тайни, включително количества, тегло, типове и спецификации на продукти, които изискват одобрение от Министерството на националната отбрана за износ или внос.

Според прокуратурата изтеклите данни съдържат сведения, които може да представляват заплаха за сигурността на Турция, като потенциално дават възможност на терористични организации и чуждестранни разузнавателни служби да получат стратегическа информация.

От задържаните през юни десет души седем, включително двама митнически служители, бяха поставени под арест по обвинения в „разкриване на информация, която трябва да остане поверителна с оглед на държавната сигурност и политическите интереси“, а останалите трима бяха освободени с наложена мярка за неотклонение, докато разследването продължава.

Източник: БТА

Унгарският премиер Виктор Орбан отново нарече Милорад Додик президент на Република Сръбска, въпреки присъдата и отстраняването му от поста, противопоставяйки се на позицията на Европейската комисия, предаде ХИНА.

След среща между двамата вчера в Будапеща Орбан написа в своя профил в Екс, че е било удоволствие да се срещне с „Милорад Додик, президент на Република Сръбска“.

Орбан вече заяви, че не признава решението на съда на Босна и Херцеговина срещу Додик, с което беше прекратен мандатът на лидера на босненските сърби. Додик бе осъден на една година затвор и забрана за заемане на политическа длъжност за шест години заради неспазване на решения на върховния представител на международната общост в Босна Кристиан Шмит, припомня ХИНА.

Додик от своя страна написа в Екс, че Унгария и нейният премиер Орбан показват, че Република Сръбска има надеждни приятели.

„Приятелството с Унгария и Виктор Орбан показва, че Европа на здравия разум съществува и че Република Сръбска има съюзник в нейно лице“, подчерта Додик в социалната мрежа.

Представителката на босненските сърби в председателството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович, която бойкотира среща с комисаря на ЕС по съседството и разширяването Марта Кос при посещението ѝ в Сараево в понеделник, критикува Шмит и Кос, като заяви, че „неизбрани чуждестранни бюрократи не могат да налагат волята си на суверенни държави и демократично избрани представители на народа, нито в Босна и Херцеговина, нито в Европейския съюз“. Цвиянович отхвърли критиките на Кос, която обвини властите на Република Сръбска в сепаратизъм. Еврокомисарката призова всички партии в страната да уважават решенията на институциите на Босна и Херцеговина, включително съдебната система, припомня ХИНА.

„Основният проблем е, че ЕС толерира чуждестранни бюрократи без правомощия съгласно Дейтънското споразумение да променят закони, да наказват политическите партии и да използват съдебната система, за да елиминират от политическия живот лидери, избрани по волята на народа“, каза Цвиянович, цитирана от хърватската агенция.

Съгласно Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната през 90-те години на миналия век, Босна бе разделена на две автономни части – Федерация Босна и Херцеговина, споделяна от бошняците и хърватите, и Република Сръбска, доминирана от босненските сърби – свързани чрез слабо централно правителство, припомня Ройтерс.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА