Балкани
Тържественият военен парад по случай 30-годишнината от операция „Буря“ започна на загребския булевард „Вуковар“

След кратка музикална програма и тържествен рапорт на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Хърватия генерал-полковник Тихомир Кундид, президентът на Република Хърватия и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович даде разрешение за започване на тържествения военен парад по случай 30-годишнината от операция „Буря“.
Първи на парада минават войниците от Почетния защитен батальон, които носят знамената на бойните части на Хърватската армия и Министерството на вътрешните работи, защитавали и осигурявали суверенитета на Република Хърватия по време на Отечествената война. Следва поделение, което се състои от 98 кадети и кадетки от Хърватската военна академия „Д-р Франьо Туджман“ и Кадетския батальон „Полковник Предраг Матанович“. Хърватската военна академия „Д-р Франьо Туджман“ е висше военно учебно заведение на Хърватските въоръжени сили, основано в началото на Отечествената война. То обучава и подготвя офицери, подофицери и цивилни служители за изпълнение на задачи в съответствие с функционалните отговорности на родовете войски, службите и професиите на Хърватските въоръжени сили.
За първи път в парада участват членове на въоръжените сили на Албания, Литва, Унгария, Люксембург, Полша, Португалия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Националната гвардия на щата Минесота от САЩ.
В летателната програма на парада са включени 40 самолета от хърватските военновъздушни сили и шест хеликоптера от Министерство на вътрешните работи на Република Хърватия
По улица „Вуковарска“ в Загреб граждани се събраха от ранния следобед, за да гледат най-големия военен парад в историята на Република Хърватия, като голям брой зрители бяха дошли с децата си.
Очаква се парадът да продължи до късно вечерта.
С операция „Буря“ Хърватия постига решаваща победа във войната за независимост от бивша Югославия (1991-1995 г.). Тя си връща териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава под името Република Сръбска Краина, противопоставяйки се на отделянето на Хърватия от някогашната Съюзна федеративна република Югославия. Офанзивата започва на 4 август 1995 г. и в рамките на 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена.
Източник: БТА
Балкани
Вежди Рашидов представя морските си акварели в Бодрум

Скулпторът и художник Вежди Рашидов ще открие днес изложба със сини акварели и скулптури на брега на Егейско море, съобщи на БТА пиарът на твореца. Творбите ще бъдат представени в галерия „Каменната къща“ в един от най-известните турски курорти – Бодрум.
„Синьо“ е името на експозицията с малки акварели, които художникът сякаш е нарисувал с четка, потопена в морето, за да пренесе върху листа морските нюанси и състояния.
За ценителите на изкуството в Турция името на Вежди Рашидов е добре познато. Няколко от тематичните морски акварели вече са в колекцията на галериста Факук Пехливанлъ. Той и съпругата му – художничката Айнур Пехливанлъ – стоят зад първата изложба на Вежди Рашидов в Анкара през 1991 г. Днес грижата за изкуството и тяхната галерия е поверена на дъщеря им Елиф, по чиято покана е и изложбата в Бодрум.
„Каменната къща“, в която ще бъде подредена, е сред най-авторитетните галерии в региона и включва в програмата си ярки имена на съвременното турско изкуство. Със завръщането си към акварела преди няколко години Вежди Рашидов зарадва своите почитатели с нови цветове и теми. Една от последните беше посветена на японската вишна, която художникът търпеливо е наблюдавал, докато цъфти в градината на дома му. Той често определя водната боя като стихия, която не знае накъде ще го отведе. Такава е и стихията, която ще открием, докато се взираме в безкрая на специално нарисуваните за Бодрум произведения.
„Синьо“, която включва 40 акварела и 5 скулптури, ще остане до 10 август 2025 г.
/МД/
Източник: БТА
Балкани
Задържан в Гърция молдовски олигарх иска да се върне в родината, за да изчисти името си

Молдовският бизнес магнат Владимир Плахотнюк, който се укрива от правосъдието заради обвинения в банкова измама за 1 милиард долара, заяви в петък от Гърция, че иска да се върне в родината си, за да изчисти името си, предаде агенция Ройтерс.
„Искам да се върна в страната, за да докажа своята невинност пред правоприлагащите власти или най-малко пред това, което е останало от тях след така наречените реформи“, написа Плахотнюк в социална мрежа, след като бе задържан в Гърция по заповед за арест във връзка с „кражбата на века“ – изчезването на 1 млрд. долара от банковата система на Молдова през 2014 г. По това време тази сума се е равнявала на 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомня Ройтерс.
Плахотнюк твърди, че обвиненията срещу него са основани на „клевета и политическа омраза“.
Той е бивш депутат и е смятан за един от най-богатите молдовци.
Миналата седмица Плахотнюк се съгласи да бъде екстрадиран в Молдова и обеща да сътрудничи на международните съдебни органи. Молдовското правителство, което иска да присъедини Молдова към ЕС до 2030 г., отдавна се опитва да постигне връщането на олигарха в страната.
Плахотнюк смята, че молдовските власти ще опитат да забавят екстрадицията му за след парламентарните избори на 28 септември, на които е възможно проевропейската партия на президента Мая Санду Партия на действието и солидарността (PAS) да загуби мнозинството си в парламента.
Според Плахотнюк неговото връщане в Молдова може „да изкара истината наяве“.
Говорителката на Партията на действието и справедливостта Адриана Влас отхвърли коментарите на Плахотнюк и заяви, че страната иска съдебната система да действа.
Петдесет и деветгодишният Плахотнюк избяга от Молдова през 2019 г. Той бе арестуван на летището в Атина миналия месец на път за Дубай. На негово име е издадена заповед за арест от Интерпол по обвинения в участие в престъпна организация, пране на пари и измами.
Плахотнюк бе лидер на Демократическата партия в Молдова от 2016 г. до 2019 г., която тогава бе част от управляващата коалиция. Заемал е и поста заместник-председател на парламента.
През юни 2019 г. Плахотнюк избяга от Молдова в САЩ, но през 2020 г. бе обявен там за „персона нон грата“ и местонахождението му беше неизвестно в продължение на години.
Влиятелният бизнесмен и политик беше добавен към списъка със санкции на Държавния департамент на САЩ през 2022 г. за предполагаема корупция, припомня АП.
Източник: БТА
Балкани
Украинската армия защитава не само Украйна, а и Европа, заяви руски опозиционер в Белград

„Украинската армия защитава не само Украйна, но защитава и Европа от руската агресия“, заяви снощи руският опозиционер Иля Яшин в Белград пред стотици руснаци, които живеят сега в Сърбия, предаде агенция Ройтерс.
Яшин бе хвърлен в затвора през 2022 г. заради критики срещу пълномащабната инвазия в Украйна и бе освободен миналата година, заедно с други 15 затворници от руски и беларуски затвори, припомня Ройтерс.
Речта му в концертна зала в Белград бе първата подобна публична проява на руски дисидент от такъв мащаб в Сърбия от 2022 г., отбелязва агенцията.
Между февруари 2022 г. и 2024 г. над 74 000 руснаци са се регистрирали за временно местожителство в Сърбия, по последни данни на сръбското Министерство на вътрешните работи. Голяма част от тях са избягали от военна повинност или от преследване заради несъгласие с политиката на президента Владимир Путин.
„Това е среща с истински герой“, каза Пьотър Никитин, живеещ в Белград руснак и противник на войната, който дойде да чуе Яшин.
Отношенията на Сърбия с Русия се обтегнаха тази година, след като руското разузнаване се оплака от продажбата на боеприпаси за Украйна, а посещението на Яшин вероятно ще ги усложни още повече, отбелязва Ройтерс.
Руското посолство в Сърбия не бе открито непосредствено за коментар, посочва агенцията.
Сърбия, която се стреми към членство в ЕС, балансира в политиката си между историческите връзки с Русия и тези със Запада. Белград многократно осъди руската инвазия в Украйна, но отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва, припомня Ройтерс.
През месец май президентът на Сърбия Александър Вучич пътува до Москва, за да се срещне с Путин и за да присъства на парада по повод 80-ата годишнина от победата във Втората световна война.
Но Белград също така признава териториалната цялост на Украйна, включително териториите, завладени сега от Русия.
През юни Вучич посети Украйна за първи път.
Русия остава най-големият доставчик на природен газ за Сърбия, а единствената петролна рафинерия на страната е мажоритарна собственост на „Газпром“ и „Газпром Нефт“, припомня Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори