/ТТ/

Източник: БТА

Наложително е държавата да обърне поглед и да инвестира в оборудване и поддръжка на техниката на доброволните формирования. Времето и себеотдайността остава за наша сметка, каза за БТА Жанета Вълчева, която е част от екипа на местното формирование „Спасителен клуб за бъдеще- Хасково“.

Заедно с останалите доброволци, тя е сред хората, помогнали на пожарните екипи в борбата с огъня, който вилня четири дни в Сакар планина между Лесово и тополовградските села Радовец, Срем и Устрем през седмицата.

Учителката по математика е част от доброволното формирование от самото му създаване преди година и половина. В момента структурата събира 24 съмишленици от Хасково от Стара Загора, Димитровград, Симеоновград и село Горски извор. Тя попада във организацията съвсем целенасочено. Търси в социалните мрежи възможност да стане част от подобна структура, а решила да бъде доброволец заради предишния си опит, който има докато живее в Англия.

Във Великобритания учителката изучава Метода на Монтесори и години работи с деца със специални потребности, преподава и на българчета в неделното училище в Нюкасъл. По време на COVID пандемията участва като доброволец в кухня за бедни. „Разбрах, че мога да съм полезна на хората в трудното време на пандемията от моя колежка и се включих като доброволец в неделна кухня за бедни“, разказа за БТА Жанета Вълчева. Българката взима решението да е на първа линия при подпомагането на бедните хора. Тя казва, че да си доброволец е усещане за съпричастност. „Не мислех толкова за себе си, а за онези, които нямат дом, нямат и насъщен. Така усетих тогава нещата и решението беше лесно“, добавя Жанета Вълчева.

Връщайки се отново в родината си, учителката открива във фейсбук страницата на групата Гората.бг и се включва като доброволец в акция за раздаване на дръвчета в центъра на Хасково, където се запознава с останалите, с които сформират по-късно „Спасителен клуб за бъдеще- Хасково“. Заедно със съмишлениците си за година време е преминала през много обучения за реакция при бедствия, включително и в Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Казва, че с всяка мисия, в която участват, връзката им става все по-силна, а приятелството все повече ги сплотява да помагат.

Жанета подчертава, че рискът винаги е на дневен ред на терен, а за пораждащият се често страх, счита, че всъщност е най-важното предпазно средство. „Когато чуеш бученето на огъня и свистенето на клоните, а в същото време трябва да си съсредоточен и прецизен, защото и малка грешка може да коства живота на някои от застрашените хора или на доброволец, няма как да не изпиташ и страх. Тогава концентрацията идва от предварителната подготовка, през която сме преминали“, казва Жанета Вълчева. Тя казва, че разликата да си доброволец в социална кухня и на терен на бедствие е огромна и дава пример: „Второто спрямо първото е като да повдигнеш нещо на n-та степен“. Затова призовава на опасен терен да не се ходи неподготвен, а който иска да помага да се обърне за членство към доброволните формирования.

За отделеното време в помощ и полза на хората посочва, че е за сметка не само на личното време, но и на заделени от семейния бюджет средства. „Времето, средствата, които влагаме, за да се придвижим до дадено място, където имат нужда от нас, идват в някаква част от дарители, но в по-голямата си от самите доброволци. Само през първия ден на на гасенето на огъня в Сакар сме изминали 300 километра. Имахме няколко дарители за гориво и то свърши за три дни, каза Жанета, която  е категорична в мнението си, че държавата трябва да предприеме действия за осигуряване на финансиращ бюджет към доброволните формирования. Тя дава пример с Великобритания, където във всеки квартал има пожарна служба с по един или два автомобила и екипи, а реагиращите около 80 процента при нужда екипи са сформирани от доброволци, които се подпомагат.  

Не е невъзможно да се заделя в държавния бюджет сума, която да компенсира или да поеме част от разходите по автомобилите ни, с които се участва при акция, за гориво, за винетки. Може да се направи отчетна система за разходите, понеже има и регистър на формированията към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, отбелязва Жанета Вълчева. Според нея би било удачно и при необходимост от спешна реакция, като при пожара в Сакар, регистрираните формирования да имат възможност да се придвижват с автомобилите си, ползвайки специален светлинен режим.

Източник: БТА

Стотици се стекоха в тунджанското село Дряново за традиционния двудневен Илинденски събор, който отбелязва 160 години от началото си. Празникът започна привечер с шествие от центъра на Дряново до параклиса „Св. пророк Илия“ в гористата местност над селото. След това в двора на Етнографската къща беше открит кулинарен фестивал „Магията на българската храна“. Празникът продължи на площада с участието на певицата Рая Петева, Оркестър „Бургас“ и Танцов състав „Радост“ – Ямбол. 

Традиционният събор в Дряново се провежда винаги на Илинден по стар стил. Посветен е на закрилника на селото свети Илия и се отбелязва от 1865 г. насам. Местна легенда разказва, че светецът бил толкова запленен от красотата на природата около с. Дряново, че дръпнал рязко юздите на коня си, чието копито се отпечатало върху скала, под която бликнал лековит извор. 

Край параклиса се събраха миряни, за да запалят свещ и се помолят на светеца. Празнично богослужение отслужиха архиерейският наместник на Ямболска духовна околия отец Йоан, заедно със свещениците отец Стоян, отец Жельо и отец Иван. „В тези разделни времена, ние сме тук, заедно и то на едно необикновено място, посочено не от човек, а от Бога. Място, което призовава множество хора, да се поклонят пред Божията слава. Св. пророк Илия е старозаветен велик праведник, който е олицетворение на вярата и ревността по Бога“, обърна се към миряните архиерейският наместник отец Йоан. Той предаде архипастирски благослов от името на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.

Традиции, автентичната местна кухня, местното производство и българския дух събра кулинарният фестивал „Магията на българската храна“. Посетителите имаха възможност да опитат приготвени на място традиционни за региона гозби. Фестивалът се организира от Местната инициативна група „Тунджа – Сливен – Долината на Тунджа“, като част от съвместен проект по Програмата за развитие на селските райони с още шест местни инициативни групи от страната. Целта му е да популяризира традиционните храни и богатото кулинарно наследство на България.

„Илинден отново ни събира тук, в това прекрасно село, за да почетем Св. пророк Илия, да си спомним за християнските ценности, за вярата, която трябва да ни води в дни на изпитания. Тази вечер идва като празник на духа и единението, след дните на изпитания на големите пожари, които сполетяха България и нашата община. Успяхме да се справим благодарение на доброволчеството и общностния дух. В деня на Св. пророк Илия всички имаме повод да празнуваме и да си дадем сметка, че именно единението е това, което ни дава сили, крепи ни като народ“, обърна се към хората на площада кметът на община Тунджа Станчо Ставрев.

Съборът продължава утре вечер (2 август) с народни борби, а след това Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ ще представят спектакъла си „Пътят на огъня“. Организатори на празника са Община Тунджа, кметството и Народно читалище „Светлина-2004“ в с. Дряново.

Източник: БТА