Комисарят по разширяването на Европейския съюз Марта Кос, която е на посещение в Босна и Херцеговина, призова днес за ускоряване на реформите, необходими на балканската страна, за да напредне тя по пътя си към интеграция в ЕС, предаде Ройтерс. 

Миналата година ЕС покани Босна и Херцеговина да започне преговори за членство в ЕС – решение, което се разглежда като историческа стъпка за страната, която е разкъсвана от етнически съперничества и сепаратистки заплахи три десетилетия след края на опустошителната война, припомня Ройтерс.

Започването на преговорите за пълноправно членство зависи от приемането от страна на Босна и Херцеговина на редица реформи, малко от които са приети, откакто ЕС отправи поканата си.

Работата на институциите на страната е блокирана предимно от сръбските политици, след като техният сепаратистки лидер Милорад Додик беше осъден за неспазване на решенията на международен пратеник в Босна, чиято роля е да предотврати връщането на мултиетническата страна към война. Додик иска да отдели своята част от страната от останалата част и да я присъедини към Сърбия.

Съгласно мирно споразумение, сложило край на войната през 90-те години на миналия век, Босна беше разделена на две автономни области – Федерация Босна и Херцеговина, споделяна от бошняците и хърватите, и Република Сръбска, доминирана от сърби – свързани чрез слабо централно правителство, припомня агенцията.

„Станахме свидетели на подновени предизвикателства с противоконституционното и сепаратистко законодателство и инициативи, приети в Република Сръбска (РС),“ каза Кос на пресконференция. „Призовавам участниците в политическия живот в страната да обединят сили и да постигнат резултат по пътя ви към ЕС, като предприемат всички необходими стъпки“, допълни още Кос на първия ден от тридневното си посещение в Босна. 

Додик, бившият президент на РС, на когото беше забранено да се занимава с политика в продължение на шест години, но отказа да се оттегли, призова сръбските длъжностни лица да бойкотират обръщението на Кос пред босненския парламент, което е насрочено за сряда, подчертава Ройтерс. 

ЕС е отпуснал 6 милиарда евро, за да помогне на страните от Западните Балкани да формират регионален общ пазар и постепенно да се присъединят към европейския пазар, но тези средства са достъпни само след прилагането на реформи.

Босна вече е пропуснала транш от 108 милиона евро поради неспособността си да приеме необходимите закони за реформи и вероятно ще загуби още един транш, освен ако не приеме програмата за реформи на ЕС до края на септември, отбелязва още Ройтерс. 

Източник: БТА

Ще продължим борбата за освобождението и обединението на Кипър, тъй като решаването на кипърския въпрос е наш основен приоритет, но няма да позволим страната ни и бъдещето ни да бъдат разглеждани само като проблем, заяви в неделя президентът на Република Кипър Никос Христодулидис, предаде за БТА агенция КНА.

Той говори на ежегодно възпоменателно събитие в памет на члена на диаспората Никос Муярис, организирано от катедрата по съвременни гръцки изследвания „Елитис“ в Университета Рутгерс в Ню Джърси.

Президентът подчерта силните и продължаващи усилия за обединението на острова чрез жизнеспособно и трайно решение, както и борбите на диаспората за постигането на тази цел.

Той добави, че Кипър често се разглежда единствено през призмата на кипърския проблем и този образ го е държал „заложник на историята“, както някога пише писателят Кристофър Хитчънс. Президентът обаче подчерта, че Кипър е много повече от това и всъщност представлява решение на много проблеми.

Той добави, че както в предишните си качества – като дипломатически съветник, правителствен говорител, министър на външните работи – така и сега като президент на Република Кипър, винаги е твърдял, както публично, така и на срещи с посредници и колеги, че Кипър е по-скоро решение, отколкото проблем.

Той добави, че географското положение на Кипър е предимство и се използва като такова, точно както членството му в ЕС и други международни организации, с ясния избор да служи като врата, свързваща региона с ЕС и САЩ. Той отбеляза, че Кипър е стабилен, надежден и предвидим партньор.

Президентът също така подчерта, че ролята на Кипър в приноса към мира и стабилността в региона се отразява в инициативи като „Амалтея“, която има за цел да предоставя хуманитарна помощ на цивилното население в Газа, както и в помощта, която Кипър предоставя по време на кризи, като улеснява евакуациите и приема граждани на трети страни.

Той също така спомена предстоящото поемане на председателството на Съвета на ЕС от страна на Кипър и една от основните му цели: сближаване на ЕС с Източното Средиземноморие и по-широкия Близък изток.

Той посочи, че откриването на природни ресурси в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър допълнително е засилило ролята на страната в региона, докато откритията в съседните държави са насърчили регионалното сътрудничество, както и сътрудничеството с големи енергийни компании като „Ексон“ (Exxon), „Тотал“ (TOTAL), „Шеврон“ (Chevron) и „Ени“ (Eni), които са активни в ИИЗ на Кипър.

Президентът Христодулидис говори и за сътрудничеството между Кипър и Индия, Близкия изток и Европа, като подчерта огромните, безпрецедентни перспективи, които предстоят.

По отношение на двустранните отношения със Съединените щати президентът заяви, че те никога не са били по-близки. Той отбеляза, че те са достигнали стратегическо ниво във всички области и че могат да достигнат още по-големи висоти.

Той подчерта жизненоважната роля, която играе диаспората в Съединените щати, като обърна специално внимание на приноса на Никос Муярис, както по отношение на усилията за намиране на решение, така и в отношенията между Кипър и САЩ.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА