Свържете се с нас

Балкани

Защо дори защитата на морската природа скара отново Гърция и Турция?

Гърция наскоро потвърди намерението си да обяви два морски парка – защитени зони в Йонийско и Егейско море, и публикува границите им. Това предизвика остра реакция от страна на Турция, която заяви, че едностранните действия на Гърция в Егейско море нямат юридическа стойност.

На пръв поглед реакцията на Анкара на една екологична инициатива буди недоумение. Този аргумент беше изтъкнат и от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в интервю за телевизия Скай, в което той каза, че „екологични инициативи като морските паркове би трябвало да бъдат подкрепени от всички страни, защото в крайна сметка морската среда е обща“. Турското министерство на външните работи обаче обвини Гърция в „експлоатация на универсални ценности като опазването на околната среда“, „за да прокара геополитически дневен ред“.

Анкара едва ли може да попречи на Гърция да обяви природните паркове в Егейско море, но реакцията ѝ е резултат от една константа в политиката ѝ от десетилетия, а именно да оспорва обхвата на териториалните води на Атина, но и дори да поставя под въпрос суверенитета ѝ върху някои от егейските острови.

Често казваме, че Гърция и Турция се намират от двете страни на Егейско море. Това е обаче само отчасти вярно и се отнася до континенталните им маси. Всеки, който е поглеждал карта, знае, че Егейско море е обсипано с десетки острови, които с много малки изключения са гръцка територия. Когато към територията се прибавят и териториалните води около нея, морето започва да изглежда донякъде като „гръцко езеро“.

В момента териториалните води на Гърция и на Турция в Егейско море се простират на 6 морски мили от бреговете им. Според повечето оценки заради многобройните острови и дългата им брегова линия в момента териториалните води на Гърция обхващат около 43 процента от акваторията на морето (въпреки че според някои публикации този дял е по-малък). На Турция се падат едва около 7,5 процента.

Атина, за разлика от Анкара, обаче е страна по Конвенцията на ООН по морско право, която позволява на страните да увеличат териториалните си води до 12 морски мили от брега. В случай че Гърция го направи в Егейско море, както вече направи в Йонийско, териториалните ѝ води ще включат около 70 процента от егейската акватория.

Подобна перспектива буди безпокойство в Турция до степен, че през 1995 г. турският парламент прие резолюция, в която заявява, че ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще смята това за причина за война (casus belli). Турската позиция е, че случаят на Егейско море е особен, защото то е полузатворено море със специфични географски характеристики, а и е важен международен морски маршрут. 

Гърция обявява заплахите на Турция за нарушение на Устава на ООН, която забранява на страните членки да използват сила и заплаха със сила, за да разрешават спорове помежду си.

Турция се безпокои, че корабите, които преминават през морето от Проливите към Средиземно море ще трябва да преминават през гръцки води, а освен това – и преди всичко – Турция ще загуби практически всякакъв директен достъп до международни води от своите егейски пристанища.

Докато този спор продължава от десетилетия, на пръв поглед морският парк, който Гърция планира в Егейско море, не предвижда разширяване на териториалните води, защото е планиран в рамките на настоящите 6 морски мили. Турция обаче има по-широк арсенал от аргументи, с които отваря врата за спор и за настоящия обхват на териториалните води на Гърция, като поставя под съмнение и суверенитета ѝ върху някои острови.

Гърция придобива островите в Егейско море на няколко етапа – от независимостта през 1830 г., през Балканските войни, Първата световна война, Лозанския договор от 1923 г. и чак до Парижкия мирен договор от 1947 г., когато получава Додеканезите от Италия. Анкара обаче системно поставя въпроса за т.нар. „сиви зони“, а именно предимно малки острови, които не са изрично споменати в договорите и които според тази интерпретация фактически са останали под суверенитета на Османската империя и нейния правоприемник – днешна Турция. Пример за това е островната група Имия (Кардак), съставена практически от две скали, заради която обаче двете страни се изправиха на ръба на войната през 1996 г. Списъкът със „сивите зони“ в турската аргументация е доста по-дълъг и включва малки острови не само в близост до турските брегове, но и такива далеч навътре в морето, дори от групата на Цикладите.

Друг елемент е оспорването на гръцкия суверенитет върху по-големи острови. Тук става въпрос за демилитаризацията на Додеканезите (според Парижкия договор от 1947 г.) и островите в североизточната част на Егейско море (според Лозанския договор от 1923 г.). 

Турският аргумент е, че Гърция е милитаризирала островите в противоречие с договорите, по силата на които ги е получила, и нарушаването на договорите от страна на Атина поставя под въпрос дали тя продължава да има право да упражнява суверенитет върху тях.

От своя страна Гърция отговаря, че прехвърлянето на суверенитета е еднократен и окончателен акт и не зависи от изпълнението на други условия. Атина освен това отговаря, че с право е милитаризирала островите заради правото си на превантивна самозащита, а именно заради турската заплаха след инвазията в Кипър през 1974 г., както и заради заплахата с война с решението на турския парламент от 1995 г.

Затова реакцията на Анкара срещу гръцките морски паркове не е насочена толкова срещу конкретното решение, а е в контекста на трайната ѝ политика да оспорва почти всеки опит на Атина да упражнява едностранно суверенни права в морските пространства, докато Турция търси перспектива за бъдещо решение чрез двустранна договореност.

От друга страна трайната позиция на гръцкото правителство е, че единственият легитимен спор между Гърция и Турция е за разпределението на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и че няма да преговаря по теми от сферата на суверенитета, включително и за териториалните води.

Източник: БТА

Балкани

В Северна Македония днес отбелязват Деня на Републиката – Илинден

На 2 август Република Северна Македония отбелязва държавния си празник: Ден на Републиката – Илинден. От правителствената пресслужба съобщават, че премиерът на страната Християн Мицкоски ще положи свежи цветя на паметниците на председателя на Крушевската република Никола Карев, на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) и на първия председател на Президиума на АСНОМ Методи Андонов – Ченто.

На традиционното отбелязване на празника в Крушево, под патронажа на президента на страната Гордана Силяновска ще отидат представители на опозиционния СДСМ, водени от председателя на партията Венко Филипче.

Президентът Гордана Силяновска също ще бъде в Крушево, като в нейната програма са включени полагане на свежи цветя на гроба на Никола Карев, на паметника на героите от местността „Слива“, както и на паметника на Мечкин камен, където ще произнесе и слово.

/ВН/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Хиляди студенти и граждани отдадоха почит на 16-те загинали в сръбския град Нови Сад при падането на бетонната козирка на жп гарата

Тази вечер в различни сръбски градове се проведоха протести в памет на 16-те загинали в Нови Сад, където на 1 ноември падна бетонната козирка на ремонтираната в продължение на три години жп гара.

Няколко хиляди студенти и граждани в Белград организираха протестна разходка, която започна от старата жп гара в сръбската столица и премина по централните улици. В продължение на 16 минути протестиращите запазиха мълчание в памет на жертвите, видя кореспондентът на БТА.

Студентите в Нови Сад също планираха протестна разходка в късните вечерни часове до жп гарата, където гражданите отдадоха почит на загиналите преди 9 месеца, оставиха цветя и запалиха свещи, предават местните медии.

В Ниш протестиращите засадиха 16 дървета на площад „Крал Милан“ в памет на жертвите, а след това продължиха към местната жп гара.

Тази вечер на централния площад в Крагуевац запалиха свещи пред 16 огледала с надпис: „Това можеше да сте вие или някой ваш близък“ .

В Чачак и Зренянин също почетоха загиналите на 1 ноември миналата година в Нови Сад с нощни протестни шествия. На много места в Сърбия студенти и граждани прочетоха имената на 16-те жертви или носеха в ръце табели, на които бяха изписани имената им.

/СГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Два предполагаеми случая на субсидии за общо 1,7 милиона евро бяха установени в Гърция в рамките на широкомащабно разследване

Гръцката служба за борба с прането на пари установи в рамките на широкомащабно разследване на предполагаеми злоупотреби със селскостопански субсидии от ЕС два случая на подозрителни плащания на обща стойност 1,7 милиона евро на фермери в Тесалия, Централна Гърция, съобщава гръцкото издание „Катимерини“.

Средствата са били отпускани от гръцката агенцията, управляваща земеделските субсидии от ЕС (ОПЕКЕПЕ).

Службата за борба с прането на пари започна по-задълбочено разследване на финансовите дейности, свързани с двете лица, след като е имало сигнали при на по-ранни проверки. Според информации единият фермер е получил 1,4 милиона евро между 2019 и 2024 г., докато  вторият случай е свързан с изплащането на 300 000 евро между 2020 и 2024 г.

Смята се, че средствата са били отпуснати въз основа на несъществуващи или подвеждащи декларации за селскостопанска дейност. В поне един случай заявлението за субсидия е подадено не в Тесалия, където е базиран фермерът, а в Ретимно, Крит, където се твърди, че е той е имал по-лесен достъп до местни административни мрежи.

Управляващата партия „Нова демокрация“ е изправена пред нарастващ политически натиск след избухването на скандала с агенцията, управляваща европейските земеделски субсидии. По-рано тази седмица парламентът одобри предложението на правителството за сформиране на анкетна комисия, която да проучи дейността на ОПЕКЕПЕ. Комисията ще разгледа начина, по който агенцията е използвала селскостопанските средства от ЕС през последните 25 години.

Скандалът със земеделските субсидии в Гърция се разгоря, след като Европейската прокуратура започна наказателно преследване срещу 100 лица в Гърция. За разследването на Европейската прокуратура съобщи през февруари „Политико“. Изданието писа, че гръцките граждани, обект на разследването, са получили чрез декларации с невярно съдържание плащания за пасища, които нито притежават, нито са наели, както и за селскостопански дейности, които не са извършили.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Балканипреди 20 минути

В Северна Македония днес отбелязват Деня на Републиката – Илинден

Святпреди 28 минути

Полското разузнаване задържа чуждестранен гражданин по подозрение в шпионаж

Святпреди 42 минути

Камион разпиля хот-дог по междущатска магистрала в Пенсилвания

Икономикапреди един час

Съд във Флорида осъди „Тесла“ да плати обезщетение от 243 млн. долара заради смъртоносна катастрофа с автомобил с автопилот

Святпреди 3 часа

Украйна и Русия се атакуват взаимно с дронове: 11 ранени при руска атака в Харков, 2 убити при украинска атака в Белгородска област

Святпреди 3 часа

Тръмп изглежда смята, че Медведев не блъфира, и нареди разполагане на ядрени подводници

Святпреди 3 часа

Законът за онлайн безопасност във Великобритания поставя свободата на словото в риск, смята социалната мрежа „Екс“

Святпреди 4 часа

АРМЕНПРЕС: Броят на иранските туристи, посещаващи Армения, нараства с всяка изминала година

Святпреди 4 часа

Шест страни са хвърлили 126 палета с храна над Газа днес, съобщиха израелските въоръжени сили

Спортпреди 4 часа

Кале Рованперя води в класирането на Рали Финландия след първите десет етапа

Спортпреди 4 часа

Иван Стоянов: Една наша грешка позволи на Септември да се върне в играта

Спортпреди 4 часа

Стамен Белчев: Първият гол повлия на увереността ни

Бизнеспреди 5 дни

Renault ускорява разработването на EV, за да се конкурира с китайските компании

Спортпреди 4 дни

Монтана спечели първа точка във футболния елит с равенство срещу Локомотив (Пловдив)

Икономикапреди 2 дни

До утре следобед всички жители на Раковски и региона, които бяха засегнати от бурята, ще имат електрозахранване, каза министър Жечо Станков

Българияпреди 4 дни

Пожар гори край Малко Търново

Бизнеспреди 5 дни

САЩ и ЕС договориха търговска сделка – митото за европейския внос ще е 15%

Бизнеспреди 5 дни

Политическата и икономическата нестабилност изтриха 320 млрд. долара от световните печалби

Политикапреди 5 дни

Йотова: Възможно е да помилваме Иванчева скоро

Обществопреди 4 дни

Гневни, младите лекари обявиха, че проблемите се замитат отново (допълва се)

Обществопреди 4 дни

Гневни, младите лекари обявиха, че проблемите се замитат отново. Блокираха Орлов мост (допълва се)

Икономикапреди 4 дни

Промените в поведението на младото поколение поставят на изпитание нощните заведения във Виена

Спортпреди 4 дни

Даниел Моралес се завърна в Ботев Враца като методист в школата

Българияпреди 4 дни

Млада жена е загинала след катастрофа на пътя между Миролюбово и Изворище

Новини