Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

В България акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията. За да се промени това, е нужна ангажираността на здравните институции, професионалните общности и обществото.

Това стана ясно по време на пресконференцията на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която се проведе днес в БТА. Повод за събитието е Световната седмица на кърменето, която започва от днес.

В него участваха Райна Бояджиева, зам. председател на БАПЗГ, квота акушерки, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ и IBCLC консултант по кърмене, Снежана Радева, директор дирекция ,,Ранно детско развитие “ УНИЦЕФ за България и Ася Демирева, лекарски асистент, консултант по кърмене IBCLC.

Според СЗО кърменето е изключително важно не само до 6-месечна възраст, но и продължаващото кърмене до 2 години. То помага за изграждането на микробиом в детето, на локален имунитет, понижава риска от диария, алергии, диабет, сърдечносъдови заболявания, затлъстяване, рак. При изключително кърмене не се препоръчва и прием на вода до началото на захранването, подчертаха участниците в пресконференцията.

Подкрепяща среда

Налагането на кърменето в съвременните общества обаче зависи от отношението в тях към него. Затова е важно да има изградена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което означава майките да получават последователна, научно обоснована, професионална и емоционална подкрепа от различни нива на здравната система – от бременността, през раждането и следродилния период.

За бъде постигната, е необходимо акушерките да бъдат достатъчно обучени и овластени да действат автономно, да има изградени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в здравеопазването да признават стойността на кърменето и ролята на акушерката в него, да се инвестира в продължаващо обучение и междусекторно сътрудничество.

Асоциацията е предприела нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени, които включват създаване на правила за осъществяване на самостоятелни дейности по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или МЗ. Засега обаче здравните власти не са извършили нужните промени. Очакванията са това да се случи в рамките на 2025 и 2026 г. Стъпка в тази посока е отварянето на проекта за изграждане на амбулаторни практики по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Прилагане на добрите практики

Други проблеми в налагането на добрите практики по кърменето у нас, са свързани с култура на специалистите по тази тема. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да спазват Кодекса за заместител на майчината кърма, а 32% смятат, че обучения за родители в разрез с него всъщност са позитив. Показателно е и че 69% от жените не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека.

У нас липсват и болници, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна практика на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в рамките на първите 6 ч или след това. В страната ни липсва прозрачност за резултатите по отношение на кърменето в отделенията – не се публикуват рутинно данни за успеваемостта при изписване или след това.

Не се използва пълноценно потенциалът на доброволческите организации – Ла Лече Лига и Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Нито един IBCLC консултант не е назначен като такъв в българска болница. Има само 13 IBCLC специалисти, 10 в София, като 5 са акушерки.

Кърменето в учебния план

Съществен проблем е, че в повечето учебни заведения, които подготвят сестри и акушерки няма дисциплина, посветена изцяло на кърменето в учебния план, избираемите дисциплини са вариант, но не и устойчив. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите заявяват, че имат нужда от повече обучение по кърмене, уточниха организаторите на събитието.

За да се промени това, е нужно да се реализират на национални политики за подкрепа на кърменето. Те са свързани с наличието на законодателство за защита на майчинството в Кодекса за социалното осигуряване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен платен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15-дневен отпуск по бащинство.

Нормативни промени

Нужна е нормативна промяна в Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК с възможност за въвеждане на услуги за домашни посещения от медицински сестри и акушерки. Необходимо е да се въведе европейския регламент на изискванията към етикетиране на храните за кърмачета, да се привлече гражданския сектор в лицето на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, Ла Лече Лига България.

За реализирането на цялостна политическа рамка в подкрепа на кърменето е добре да се създаде национален експертен орган, координиращ изпълнението на политиките. Както и да се възстанови модела „Болница – приятел на бебето“, да се наблегне на академичното и продължаващо обучение на медицинските кадри с въвеждане на минимален стандарт за до- и следдипломна учебна програма; въвеждащо и продължаващо обучение на работното място и т.н. Сред останалите мерки са развитие и подкрепа на общностните услуги – „Майки подкрепят майки“, по-пълно прилагане на Международния кодекс за разпространение на заместителите на майчина кърма, категорични са от БАПЗГ.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg