Бизнес
Икономиката на еврозоната нарасна с 0.1% въпреки напрежението в световната търговия

През първото тримесечие БВП на еврозоната се покачи с 0.6%, като това до голяма степен се дължеше на усилията на американските купувачи да изпреварят вносните мита на президента на САЩ Доналд Тръмп. В крайна сметка ЕС и САЩ договориха от август европейският внос в Америка да се облага с мито от 15%.
Миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че досега през тази година икономиката на еврозоната се е представила малко по-добре от очакванията на централната банка.
На последното си заседание преди лятната ваканция този месец ЕЦБ запази лихвените проценти на ниво от 2%, като отбеляза, че инфлацията е близо до средносрочната й цел от 2%.
Забавяне в Германия, ръст във Франция
Германската икономика се е свила с 0.1% през второто тримесечие, като страната се бори с несигурността, предизвикана от напрежението в световната търговия. Оценката, публикувана от германската статистическа служба, съвпада с очакванията на икономисти, анкетирани от Reuters, но е забавяне спрямо ръста от 0.3% през първото тримесечие. Макар и очаквано, свиването е неуспех за канцлера Фридрих Мерц, който обеща да съживи икономиката. През юни правителството прогнозира, че 2025 ще бъде четвъртата година на икономическа стагнация. Очаква се през 2026 г. икономиката да отбележи ръст, след като започне да действа инвестиционната програма на Мерц, финансирана с дълг от 1 трлн. евро.
Източник: Капитал
Бизнес
Отношенията ЕС – Китай тестват ново дъно

През април Китай обяви мащабни нови ограничения върху тях и продуктите, които ги съдържат, като част от търговската война. От това страдат европейското автомобилостроене, космическата и отбранителната промишленост и производителите на полупроводници наред с други. Някои производители на автомобилни части дори трябваше да преустановят производството си. На срещата на лидерите на Г-7 в Канада през юни Фон дер Лайен обвини Китай, че създава модел на „господство, зависимост и изнудване“, като контролира доставките на редкоземни елементи.
Друга голяма линия на разрив е подкрепата на Пекин за Москва, която поддържа руската военна машина в Украйна. Но Китай определя партньорството си с Русия за жизненоважно. И смята, че войната в Украйна е полезно източване на ресурсите на Запада. Според медийни публикации миналия месец китайският външен министър Ван И е заявил пред европейски дипломати, че Пекин не може да приеме поражение на Русия в Украйна, защото се опасява, че това ще позволи на САЩ да концентрират цялото си внимание върху Китай.
Китай не полага усилия за подобрение
Въпреки всички тези проблеми Китай не полага особени усилия да успокои Брюксел. Вместо това изглежда, че основният план на Пекин е да разделя ЕС, когато е възможно. Китай възлага надеждите си на отделни членове на блока, не на последно място на Германия и Франция. На Германия се падат около 40% от износа на ЕС за Китай. Канцлерът Фридрих Мерц планира посещение в Китай по-късно тази година, вероятно с голяма бизнес делегация. Френският президент Еманюел Макрон от своя страна каза на Си по телефона през май, че китайските инвестиции са добре дошли във Франция, като добави, че конкуренцията между съответните компании трябва да бъде „честна“.
Все пак голяма част от ЕС все още има сериозни резерви спрямо Китай заради заставането на страната на Русия в Украйна, дъмпинга срещу европейската индустрия и превръщането на редкоземните минерали в оръжие. САЩ пък открито изразяват недоволството си от флиртуването на Европа с Пекин. Финансовият министър Скот Бесент предупреди Брюксел да не се обръща към Китай, като заяви, че подобен ход би означавал „да си прережеш гърлото“.
Източник: Капитал
Бизнес
Колко и какви са българите в Германия

Има доста различни оценки за българите в Германия и най-често се цитира тази на миграционните служби, които посочват 432 хиляди българи през 2024 г. Има обаче още най-малко две числа с различен смисъл и произход. Според общините, съдейки по адресните регистрации, в страната има 362 хиляди българи. Дотук двете числа включват всички, които имат българско гражданство, без германско, независимо къде са родени. Значи включват всички натурализирани българи от Македония, Молдова, Албания и прочие, както и децата, родени в Германия с поне един родител българин, които са получили български паспорт.
От микропреброяванията научаваме друго число – на българите, които имат т.нар. Migrationshintergrund in weitere Sinne, т.е. всички, които живеят в Германия независимо от гражданството и или те, или родителите им са родени в България. Тези изключват всички натурализирани българи, но включват децата на емигриралите в Германия и родени в България. Това число е 367 хиляди. Отново са много хора, но има драстична разлика в оценките спрямо какво искаме да знаем.
Попитах DeStatis откъде идва разликата в първите две числа. Отговориха ми, че миграционните не са ревизирали данните си от десетилетие, и особено след приемането ни в ЕС и отварянето на границите е било изключително трудно да се проследява точно потокът на хора. Така при липса на нормално преброяване грешките се трупали през времето (впрочем абсолютно същия проблем има в НСИ при преброяванията на българите и при последния опит излезе разлика от почти половин милион души – бел. ред.). При адресните регистрации, въпреки строгата система в Германия, има също доста несъответствия, защото има немалко българи, които са се прибрали в България, но още имат адресна регистрация в Германия. Има го и обратното – деца се регистрират в Германия изкуствено, за да се прибират социални.
Източник: Капитал
Бизнес
ЕС се огъна под натиска на Тръмп

Най-голямата отстъпка на Брюксел е приемането на митото от 15% – повече от девет пъти над нивото отпреди завръщането на Тръмп в Белия дом. Но сценариите, които Европа искаше да избегне, бяха толкова лоши, че преговарящите изоставиха всякакви илюзии за връщане към „златните дни“ на безпроблемна търговия. През последните месеци Тръмп, убеден, че ЕС ощетява американската икономика, заплашваше с мита между 20% и 50%. И, както при скорошната сделка с Япония, европейските преговарящи поне успяха да намалят митата върху произведени извън САЩ автомобили от 25% на 15%.
Според предварителни изчисления на Института за световна икономика в Кил германското промишлено производство ще претърпи спад от 0.15% в краткосрочен план. Франция и Италия почти няма да усетят ефект.
Списъкът на продукти с нулеви мита е малка, но важна победа за ЕС. Експерти припомнят, че ЕС се опита да наложи безмитна търговия още през първия мандат на Тръмп, но без успех. Засега списъкът съдържа стоки, от които Америка спешно се нуждае, като например оборудване за производство на микрочипове. Той предстои да бъде оформен, докато се подготви правното споразумение между двете страни. Но списъкът може да се превърне и в удобен изход за Тръмп, който впоследствие може да включи и други стоки, за които американските компании твърдят, че трудно намират алтернативи. Въпреки спекулациите, че Европа може да се ангажира с изключване на Китай от своите вериги за доставки в замяна на по-добра сделка, от наличната до момента информация става ясно, че Пекин изобщо не фигурира в споразумението.
Какви ангажименти поема ЕС към САЩ
Обещанието на ЕС да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 млрд. долара през следващите три години едва ли е сериозна отстъпка. Според фон дер Лайен, това е постижима цел според изчисленията на самия ЕС – въпреки че на практика остава неясно как точно ще се постигне. По-важното е, че сделката може да даде допълнителни аргументи в ръцете на „ястребите“ по отношение на Русия в Европа, които искат да убедят колебаещите се държави от съюза най-накрая да се откажат от руските петрол и газ. Ако натискът на Тръмп спомогне за прекратяване на вноса на руски изкопаеми горива, това би било от полза за Европа.
Източник: Капитал
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори