Политика
МС назначава нов областен управител на Велико Търново
Снимка БТА/Даниел Йорданов
Велико Търново
Миинистерският съвет ще назначи нов областен управител на Велико Търново. Досега поста заемаше Ивайло Здравков, но той бе избран от парламента за подуправител на Националният осигурителен институт.
По време на днешното заседание на МС се очаква и утвърждаването на план за действие към Стратегията за превенция на престъпността през тази година по предложение на вътрешния министъра.
Допълнителни разходи по бюджетите си ще получат Министерствата на правосъдието, на образованието, както и общините – за да организират дейности за работа с деца и ученици от уязвими групи.
Ще бъде дадено съгласие Министерството на труда и социалната политика да организира почивка и рехабилитация в България на деца от Украйна и техните придружители чрез настаняване в бази на дружеството „Профилактика, рехабилитация и отдих“.
Министърът на правосъдието е вносител на два отделни законопроекта за промени и допълнения в Наказателния и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
Запрянов: С 2% БВП за отбрана няма как да създадем 30% по-големи отбранителни способности

С 2% БВП за отбрана няма как да покрием и да създадем 30% по-големи отбранителни способности, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на конференция „НАТО след Хага’25: българското измерение 2025 – 2035“, организирана от Атлантическият клуб в България с подкрепата на Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА).
Тя е посветена на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юни в Хага. На нея беше прието, че до 2035 г. всички страни в Алианса трябва да отделят 5% от БВП за отбрана (3,5% за способности и 1,5% за други отбранителни разходи).
„Калкулирахме способностите и се оказа, че този процент е малко по-малко от отделяния от страните в НАТО по време на Студената война (4-4,5%). Тогава България е била най-милитаризирана от Варшавския договор, с не помалко от 5% бюджет. Така че, този процент, който сега приехме не е измислен просто така. Има военни анализи, които казват, че ако не бъде увеличен до толкова, тези способности няма да се случат“, каза още военният министър.
По думите му с военни бюджети по 2% от БВП не могат да бъдат генерирани подготвени и налични сили.
„Москва знае, че няма сдържане, ако няма сили, а въздържаността би била фалшива политическа декларация без съдържание. Бях оптимист за решението за увеличаване на бюджетите, защото знам, че няма лесна среща на високо равнище на НАТО. Това е уникална организация, която и в най-сложните проблеми може да намери работещите компромиси, да стигне до решения и да ги изпълнява на практика“, обясни Запрянов.
Той посочи, че на срещата не е било дискутирано само повишението на военните бюджети на страните в Алианса. Били са приети и над 20 секретни документи, свързани с отбранителната политика в геополитическата обстановка, променена от войната между Русия и Украйна.
Военният министър каза още, че 12 пъти пък се увеличила активността на руските дезинформационни структури в България от началото на войната. Той обясни, че целите ѝ са да създаде у населението чувство, че всичко, решено в Хага е безсмислено, защото способностите няма да свършат работа, както и да се подкопае доверието в НАТО.
Конференцията премина в два кръга с модератор Елена Поптодорова – вицепрезидент на Атлантически клуб в България.
В първия кръг „Министерски разговор – Хага’25 и стратегическата трансформация на НАТО“ участие взеха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на външните работи Георг Георгиев и Иван Костов – министър-председател на България (1997 – 2001 г.).
Външният министър Георг Георгиев посочи, че генералният въпрос, който е обсъждан на срещата на върха в Хага, е било увеличаването на процента от БВП за целите на сигурността. По думите му тези 5% вече не са мираж и са били посрещнати като нещо логично и като нормална закономерност.
„Готовността на България да участва в каузата за увеличаването на бюджета за отбрана е продиктувано от много обстоятелства – водещото е, че през Черно море сме граничен на войната регион. Ние имаме самочувствието да твърдим, че се грижим за регионалната сигурност и можем да бъдем част от архитектурата на глобалната сигурност. Тези 5% не бива да бъдат разглеждани само като потребителски въпрос, а като един общ процент, в който българската отбранителна промишленост има своето място. Ние имаме възможността да инвестираме в нашата собствена промишленост, за да сме производители и дистрибутори на военна техника“, добави Георгиев.
По думитте му НАТО е една от онези структури, които в момента не могат да бъдат предизвикани. Според външния министър Алиансът е в позиция, в която излезе по-силен, по-обединен след срещата на върха в Хага.
Външният министър обясни, че България се грижи за регионалната сигурност на Балканите и има право да изисква да бъде част от взимането на стратегически решения за запазване на сигурността.
Иван Костов пък отбеляза, че България трябва да стане производител, а не само потребител на военно оборудване. По думите му днешното отбранително планиране е много трудно, затова трябват дългосрочни стратегически решения за поне 20 г. напред, имайки предвид бързото развитие на оръжейните системи и тяхното използване.
Той представи 3 основни проблема, които според него има в действащата програма за инвестиции в отбраната.
„На първо място в програмата липсват конкретни срокове за изпълнение. Те не са определени от отговорните институции. В нея не са отразени реалностите на новата война. Виждаме във войната в Украйна, че решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, с които отбранителните технологии вече действат в реално време. Освен това, военните ни комплекси не могат да произвеждат в кратки срокове ново въоръжение. Така модернизацията не се води от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците, което за нас е критично слабо място. Затова трябва да се подготвят ресурсите и логистиката на отбранителната ни индустрия, за да може тя да се развива“, обясни Костов.
Според бившия премиер трябва да се помисли и за обща противовъздушна отбрана за Източна Европа, на фона на войната между Русия и Украйна.
Във втория кръг, озаглавен „Парламентарната перспектива – политически и граждански ангажименти към сигурността“, участваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев, председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, Атанас Славов член на комисията по отбрана.
Христо Гаджев отбеляза, че един от бъдещите смислени проекти е правителството да възложи на българските компании създаване на технология за производство на дронове за армията. Според него е абсолютно необходимо да се инвестира в иновациите.
„Трябва да инвестираме в българския бизнес, но той трябва да бъде конкурентоспособен, за да произвежда бързо и качествено“, каза председателят на комисията по отбрана.
Според него правителството и парламентът трябва да са наясно какъв ще бъде ефектът за българската икономика от увеличаване на разходите за отбрана и трябва да гарантират, че поне 5% от брутния вътрешен продукт ще се произвеждат от отбранителната индустрия, в противен случай рискуваме да загубим това, което имаме.
„Живеем в индустриална революция, която минава с темпове, които не можем да осъзнаем“, отбеляза още Христо Гаджев.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
Запрянов: С 2% БВП за отбрана няма как да създадем 30% по-големи отбранителни способности

С 2% БВП за отбрана няма как да покрием и да създадем 30% по-големи отбранителни способности, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на конференция „НАТО след Хага’25: българското измерение 2025 – 2035“, организирана от Атлантическият клуб в България с подкрепата на Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА).
Тя е посветена на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юни в Хага. На нея беше прието, че до 2035 г. всички страни в Алианса трябва да отделят 5% от БВП за отбрана (3,5% за способности и 1,5% за други отбранителни разходи).
„Калкулирахме способностите и се оказа, че този процент е малко по-малко от отделяния от страните в НАТО по време на Студената война (4-4,5%). Тогава България е била най-милитаризирана от Варшавския договор, с не помалко от 5% бюджет. Така че, този процент, който сега приехме не е измислен просто така. Има военни анализи, които казват, че ако не бъде увеличен до толкова, тези способности няма да се случат“, каза още военният министър.
По думите му с военни бюджети по 2% от БВП не могат да бъдат генерирани подготвени и налични сили.
„Москва знае, че няма сдържане, ако няма сили, а въздържаността би била фалшива политическа декларация без съдържание. Бях оптимист за решението за увеличаване на бюджетите, защото знам, че няма лесна среща на високо равнище на НАТО. Това е уникална организация, която и в най-сложните проблеми може да намери работещите компромиси, да стигне до решения и да ги изпълнява на практика“, обясни Запрянов.
Той посочи, че на срещата не е било дискутирано само повишението на военните бюджети на страните в Алианса. Били са приети и над 20 секретни документи, свързани с отбранителната политика в геополитическата обстановка, променена от войната между Русия и Украйна.
Военният министър каза още, че 12 пъти пък се увеличила активността на руските дезинформационни структури в България от началото на войната. Той обясни, че целите ѝ са да създаде у населението чувство, че всичко, решено в Хага е безсмислено, защото способностите няма да свършат работа, както и да се подкопае доверието в НАТО.
Конференцията премина в два кръга с модератор Елена Поптодорова – вицепрезидент на Атлантически клуб в България.
В първия кръг „Министерски разговор – Хага’25 и стратегическата трансформация на НАТО“ участие взеха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на външните работи Георг Георгиев и Иван Костов – министър-председател на България (1997 – 2001 г.).
Външният министър Георг Георгиев посочи, че генералният въпрос, който е обсъждан на срещата на върха в Хага, е било увеличаването на процента от БВП за целите на сигурността. По думите му тези 5% вече не са мираж и са били посрещнати като нещо логично и като нормална закономерност.
„Готовността на България да участва в каузата за увеличаването на бюджета за отбрана е продиктувано от много обстоятелства – водещото е, че през Черно море сме граничен на войната регион. Ние имаме самочувствието да твърдим, че се грижим за регионалната сигурност и можем да бъдем част от архитектурата на глобалната сигурност. Тези 5% не бива да бъдат разглеждани само като потребителски въпрос, а като един общ процент, в който българската отбранителна промишленост има своето място. Ние имаме възможността да инвестираме в нашата собствена промишленост, за да сме производители и дистрибутори на военна техника“, добави Георгиев.
По думитте му НАТО е една от онези структури, които в момента не могат да бъдат предизвикани. Според външния министър Алиансът е в позиция, в която излезе по-силен, по-обединен след срещата на върха в Хага.
Външният министър обясни, че България се грижи за регионалната сигурност на Балканите и има право да изисква да бъде част от взимането на стратегически решения за запазване на сигурността.
Иван Костов пък отбеляза, че България трябва да стане производител, а не само потребител на военно оборудване. По думите му днешното отбранително планиране е много трудно, затова трябват дългосрочни стратегически решения за поне 20 г. напред, имайки предвид бързото развитие на оръжейните системи и тяхното използване.
Той представи 3 основни проблема, които според него има в действащата програма за инвестиции в отбраната.
„На първо място в програмата липсват конкретни срокове за изпълнение. Те не са определени от отговорните институции. В нея не са отразени реалностите на новата война. Виждаме във войната в Украйна, че решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, с които отбранителните технологии вече действат в реално време. Освен това, военните ни комплекси не могат да произвеждат в кратки срокове ново въоръжение. Така модернизацията не се води от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците, което за нас е критично слабо място. Затова трябва да се подготвят ресурсите и логистиката на отбранителната ни индустрия, за да може тя да се развива“, обясни Костов.
Според бившия премиер трябва да се помисли и за обща противовъздушна отбрана за Източна Европа, на фона на войната между Русия и Украйна.
Във втория кръг, озаглавен „Парламентарната перспектива – политически и граждански ангажименти към сигурността“, участваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев, председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, Атанас Славов член на комисията по отбрана.
Христо Гаджев отбеляза, че един от бъдещите смислени проекти е правителството да възложи на българските компании създаване на технология за производство на дронове за армията. Според него е абсолютно необходимо да се инвестира в иновациите.
„Трябва да инвестираме в българския бизнес, но той трябва да бъде конкурентоспособен, за да произвежда бързо и качествено“, каза председателят на комисията по отбрана.
Според него правителството и парламентът трябва да са наясно какъв ще бъде ефектът за българската икономика от увеличаване на разходите за отбрана и трябва да гарантират, че поне 5% от брутния вътрешен продукт ще се произвеждат от отбранителната индустрия, в противен случай рискуваме да загубим това, което имаме.
„Живеем в индустриална революция, която минава с темпове, които не можем да осъзнаем“, отбеляза още Христо Гаджев.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
ПП-ДБ: Борисов пак тръгна по сокаците и “строи“ пътища

Финала на Народното събрание днес го даде Бойко Борисов, който пак е тръгнал по сокаците и не можем да разберем дали пак е влязъл в ролята на премиер, или просто се готви за избори, защото пак „строи“ пътища, коментира пред журналисти в кулоарите на парламента Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Думите му са по повод края на пленарната сесия на парламента и посещението на Борисов на ремонта на Дюлинския проход в Бургаска област. От утре, 1 август, депутатите да излизат в лятна ваканция.
Трябва да е ясно, че България има трима премиери – един формален; един, който иска да е премиер – Бойко Борисов; трети, който според Мирчев е истинският – Делян Пеевски, каза Ивайло Мирчев. По думите му заедно с Борисов днес на Дюлинския проход е бил и регионалният министър Иван Иванов, зад когото обаче е стоял „истинският министър“ – Николай Нанков, „който дава задачите“.
По-рано днес Бойко Борисов и министър Иванов коментираха пред журналисти там, че се очаква през тази година да бъдат пуснати в експлоатация две магистрали, да бъдат ремонтирани много пътища, а големи инфраструктурни проекти – стартирани скоро.
Завладяването на държавата продължава да се развива под това правителство и това е още един аргумент за вота на недоверие през септември, коментира другият съпредседател на „Да, България“ Божидар Божанов, споменавайки за Иван Петлешков и фабриката за контрабандни цигари.
Нашата цел е милиционерщината от Комисията за противодействие на корупцията да спре, каза Божанов в отговор на въпрос за бъдещето на антикорупционната комисия.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори