Икономика
Скот Бесънт предупреди Пекин, че покупките на руски петрол могат да доведат до 100-процентни мита за внос на стоки от Китай

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт съобщи, че е предупредил китайски официални лица, участвали в двустранните търговски преговори в Стокхолм, че продължаващите поръчки руски петрол, в нарушение на санкциите срещу Москва, ще доведат до налагането на високи американски мита за внос на стоки от Китай, предаде Ройтерс.
Американският министър добави, че в отговор му е било заявено, че Пекин ще защитава енергийния си суверенитет.
Бесънт отбеляза след на приключилите тази вечер двудневни американско-китайски търговски преговори в шведската столица, че САЩ са недоволни и от факта, че Китай продължава да купува и ирански петрол, върху който също са наложени санкции. Освен това ръководителят на американското финансово ведомство каза, че Китай продава на Русия технологични стоки с двойна употреба на стойност над 15 млрд. долара, които са помогнали на Москва във войната ѝ срещу Украйна.
По думите на Бесънт, след като Конгресът приеме законопроекта за налагане на мита до 500% на страните, които купуват руски петрол, съюзниците на САЩ ще предприемат аналогични стъпки, за да прекъснат приходите на Русия от продажбата на енергоносители.
По-рано този месец Тръмп заяви, че ако Русия не се съгласи на прекратяване на огъня в рамките на 50 дни, САЩ ще наложат вторични мита в размер до 100% върху стоки, продавани от държави, които търгуват с Русия. Американският президент в понеделник обяви, че съкращава крайния срок Москва да постигне напредък в преговорите за мир в Украйна на между 10 и 12 дни.
„Ето защо смятам, че всеки купувач на руски петрол, върху който са наложени санкции, трябва да е готов“, заяви Бесънт на пресконференцията в Стокхолм.
Китайските представители заявиха, че Китай е суверенна държава със свои енергийни потребности и че поръчките на петрол ще бъдат основани на вътрешните потребности на страната, добави Бесънт. „Китайците се отнасят много сериозно към своя суверенитет. Ние не искаме да възпрепятстваме техния суверенитет „, отбеляза американският финансов министър.
Китай остава най-големият купувач на руски петрол с около 2 млн. барела на ден, следван от Индия и Турция, пише Ройтерс.
Източник: БТА
Икономика
Търговската сделка със САЩ ще намали БВП на ЕС с приблизително 0,5 на сто, според анализ на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков

Макроикономическият ефект в резултат на търговската сделка между САЩ и Европейския съюз (ЕС) се очаква да доведе до спад на годишния брутен вътрешен продукт на ЕС с приблизително 0,5 на сто, а комбинираното въздействие върху фискалните баланси на Евросъюза може да достигне 75-80 млрд. евро. Това прогнозира Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет на България, в свой анализ.
Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро, пише в анализа. Спадът от 0,5 на сто в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от приблизително 0,4 на сто, в 0,2 на сто по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро, посочва Дянков.
Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ.
По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3 процента-0,5 процента от БВП или още 45 млрд. евро годишно.
Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (приблизително равно на 0,4 процента-0,5 процента от БВП на ЕС), пише в анализа.
За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8 процента от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5 процента от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2 процента от БВП.
Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3 процента от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни, посочва Симеон Дянков.
Анализът припомня, че по време на преките преговори с американския президент Доналд Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се съгласи на следните мерки:
– 15 на сто „всеобхватно” мито върху приблизително 70 на сто от износа на ЕС (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50 на сто върху стоманата и алуминия в ЕС остава.
– ЕС намалява митата си за автомобили от 10 на сто на 2,5 на сто и обещава допълнителни намаления на митата за избрани стоки от САЩ.
– Ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025–2028 г.
– Около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.
Източник: БТА
Икономика
„Рено“ обяви нетна загуба от над 11 милиарда евро през първите шест месеца на 2025 г. след обезценка на дела си в „Нисан“

Френският автомобилостроител „Рено“ (Renault) отчете днес нетна загуба в размер на 11,185 милиарда евро (12,81 милиарда долара) за първата половина на годината спрямо нетна печалба от 1,293 милиарда евро за същия период на миналата година, предаде ДПА.
Компанията обяви, че резултатът за първите шест месеца е повлиян от непарична загуба (еднократна счетоводна загуба) в размер на 9,315 милиарда евро от обезценка на притежаваните акции в своя японски партньор „Нисан“ (Nissan).
„Рено“ обяви също, че отрицателните ефекти от разходите за обезценка и преструктуриране на „Нисан“ възлизат на 2,331 милиарда евро за първата половина на годината.
Без да се отчита влиянието на японския автомобилостроител, „Рено“ отчете нетна печалба в размер на 461 милиона евро за полугодието, което е спад спрямо 1,469 милиарда евро на годишна база.
Оперативната загуба възлиза на 8,404 милиарда евро спрямо оперативна печалба от 1,898 милиарда евро през първите шест месеца на 2024 г.
Приходите за отчетния период са нараснали с 2,5 на сто до 26,64 милиарда евро спрямо 26,958 милиарда евро на годишна основа, съобщи автомобилният производител.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Инвестициите тласкат към нови върхове търсенето на злато, но рекордните цени намаляват интереса към бижутата

Инвестиционният интерес тласна глобалното търсене на злато до рекордни стойности през второто тримесечие на годината. Общото търсене достигна 1249 тона, което представлява ръст от 3 процента спрямо същия период на 2024 г., показват данни на базираният в Лондон Световния съвет по златото (World Gold Council). В стойностно изражение обаче увеличението е далеч по-значително – с 45 процента на годишна база до исторически рекорд от 132 млрд. щатски долара (общият размер на сделките – бел. ред.), движено от поскъпването на златото и нарасналите инвестиции.
На този фон средната цена на златото за тримесечието достига рекордните 3280,35 щатски долара за тройунция, което е увеличение от 40 процента спрямо година по-рано.
Основен двигател на повишеното търсене са инвестициите – както в борсово търгувани фондове (ETF), така и във физическо злато под формата на кюлчета и монети. Несигурната глобална икономическа обстановка, геополитическите напрежения и инфлационният натиск увеличиха търсенето на златото като актив-убежище. Общото инвестиционно търсене възлиза на 477,2 тона, което е ръст от 78 процента на годишна база, въпреки че има лек спад спрямо рекордното първо тримесечие. Особено силен е ръстът при физическите кюлчета – 21 процента спрямо година по-рано. Инвестициите в ETF-и възлизат на 170,5 тона.
Централните банки остават важен фактор в търсенето, като добавят 166,5 тона към глобалните си резерви през тримесечието. Въпреки че това представлява спад от 33 процента спрямо предходния период, търсенето от страна на официални институции остава стабилно, на фона на усилията за диверсификация на валутните резерви.
За разлика от инвестиционното търсене, потреблението на злато в бижутерийния сектор отбелязва значителен спад. Обемите намаляват с 14 процента на годишна база до 341 тона, като спадът се наблюдава в повечето региони. Потреблението се доближава до нивата от разрастването на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г., макар че в стойностно изражение секторът бележи ръст заради поскъпването на ценния метало.
Средната цена на златото за тримесечието достига рекордните 3280,35 щатски долара за тройунция, което е увеличение от 40 процента спрямо година по-рано.
Технологичното потребление на злато се свива леко – с 2 процента на годишна база – до 78,6 тона. Най-голям спад се отчита в сектора на електрониката, докато потреблението за приложения, свързани с изкуствения интелект, остава стабилно. Несигурността около евентуални нови мита от САЩ продължава да оказва влияние върху търсенето в индустриалния сегмент.
Общото предлагане на злато също бележи ръст от 3 процента на годишна база и достига 1248,8 тона. Основната причина е увеличеното минно производство, което достига рекордните 908.6 тона за второто тримесечие – най-високото ниво, регистрирано за този период. Рециклираното злато остава на стабилно ниво от 347.2 тона, като не отчита значително повишение въпреки рекордните цени, което е необичайно поведение за пазара.
Според анализатори, златото затвърждава позицията си като стратегически актив при висока несигурност и продължава да привлича интерес както от институционални инвеститори, така и от централни банки. Въпреки спада в ювелирния сектор и лекото охлаждане на потоците свързани с борсово търгуваните фондове спрямо началото на годината, перспективите за търсенето на злато остават положителни в средносрочен план.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори