Свържете се с нас

Балкани

Турция и Казахстан подписаха 20 споразумения за сътрудничество в различни сектори

Турция и Казахстан подписаха 20 споразумения за сътрудничество в различни сектори при днешното посещение на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев в Анкара. Най-важните сред тях са в областта на отбраната, енергетиката, транспорта и технологиите. Споразуменията предвиждат също така повече петрол от Казахстан да достигне до световните пазари чрез Турция. 

Двете страни са обсъдили и възможностите, които дава „Средният коридор“, или както е по-известен като Пътя на коприната, с инвестициите в транспортната инфраструктура. Пример за това е един от най-големите железопътни проекти, в които участва Турция. Той трябва значително да намали транспортните разходи за стоки от Централна Азия и Китай към Европа.  

По време на церемонията, излъчвана на живо в социалните медии, турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи Казахстан като най-големия партньор на Турция в региона на Централна Азия. 

„Казахстан е най-голямата икономика в региона и най-големият ни търговски партньор в региона. Поставили сме си за цел търговският обмен между двете страни да достигне 15 млрд. долара. Инвестициите на Турция в Казахстан достигнаха 5 млрд. долара, а на Казахстан в Турция – 1,5 млрд. долара. Фирми от двете държави са осъществили близо 500 проекта за 30 млрд. долара“, каза Ердоган.

Делегацията от Казахстан участва в петата поредна среща на Съвета за сътрудничество между Турция и Казахстан, който беше създаден през 2012 г. 

/СГ/

Източник: БТА

Балкани

Защо дори защитата на морската природа скара отново Гърция и Турция?

Гърция наскоро потвърди намерението си да обяви два морски парка – защитени зони в Йонийско и Егейско море, и публикува границите им. Това предизвика остра реакция от страна на Турция, която заяви, че едностранните действия на Гърция в Егейско море нямат юридическа стойност.

На пръв поглед реакцията на Анкара на една екологична инициатива буди недоумение. Този аргумент беше изтъкнат и от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в интервю за телевизия Скай, в което той каза, че „екологични инициативи като морските паркове би трябвало да бъдат подкрепени от всички страни, защото в крайна сметка морската среда е обща“. Турското министерство на външните работи обаче обвини Гърция в „експлоатация на универсални ценности като опазването на околната среда“, „за да прокара геополитически дневен ред“.

Анкара едва ли може да попречи на Гърция да обяви природните паркове в Егейско море, но реакцията ѝ е резултат от една константа в политиката ѝ от десетилетия, а именно да оспорва обхвата на териториалните води на Атина, но и дори да поставя под въпрос суверенитета ѝ върху някои от егейските острови.

Често казваме, че Гърция и Турция се намират от двете страни на Егейско море. Това е обаче само отчасти вярно и се отнася до континенталните им маси. Всеки, който е поглеждал карта, знае, че Егейско море е обсипано с десетки острови, които с много малки изключения са гръцка територия. Когато към територията се прибавят и териториалните води около нея, морето започва да изглежда донякъде като „гръцко езеро“.

В момента териториалните води на Гърция и на Турция в Егейско море се простират на 6 морски мили от бреговете им. Според повечето оценки заради многобройните острови и дългата им брегова линия в момента териториалните води на Гърция обхващат около 43 процента от акваторията на морето (въпреки че според някои публикации този дял е по-малък). На Турция се падат едва около 7,5 процента.

Атина, за разлика от Анкара, обаче е страна по Конвенцията на ООН по морско право, която позволява на страните да увеличат териториалните си води до 12 морски мили от брега. В случай че Гърция го направи в Егейско море, както вече направи в Йонийско, териториалните ѝ води ще включат около 70 процента от егейската акватория.

Подобна перспектива буди безпокойство в Турция до степен, че през 1995 г. турският парламент прие резолюция, в която заявява, че ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще смята това за причина за война (casus belli). Турската позиция е, че случаят на Егейско море е особен, защото то е полузатворено море със специфични географски характеристики, а и е важен международен морски маршрут. 

Гърция обявява заплахите на Турция за нарушение на Устава на ООН, която забранява на страните членки да използват сила и заплаха със сила, за да разрешават спорове помежду си.

Турция се безпокои, че корабите, които преминават през морето от Проливите към Средиземно море ще трябва да преминават през гръцки води, а освен това – и преди всичко – Турция ще загуби практически всякакъв директен достъп до международни води от своите егейски пристанища.

Докато този спор продължава от десетилетия, на пръв поглед морският парк, който Гърция планира в Егейско море, не предвижда разширяване на териториалните води, защото е планиран в рамките на настоящите 6 морски мили. Турция обаче има по-широк арсенал от аргументи, с които отваря врата за спор и за настоящия обхват на териториалните води на Гърция, като поставя под съмнение и суверенитета ѝ върху някои острови.

Гърция придобива островите в Егейско море на няколко етапа – от независимостта през 1830 г., през Балканските войни, Първата световна война, Лозанския договор от 1923 г. и чак до Парижкия мирен договор от 1947 г., когато получава Додеканезите от Италия. Анкара обаче системно поставя въпроса за т.нар. „сиви зони“, а именно предимно малки острови, които не са изрично споменати в договорите и които според тази интерпретация фактически са останали под суверенитета на Османската империя и нейния правоприемник – днешна Турция. Пример за това е островната група Имия (Кардак), съставена практически от две скали, заради която обаче двете страни се изправиха на ръба на войната през 1996 г. Списъкът със „сивите зони“ в турската аргументация е доста по-дълъг и включва малки острови не само в близост до турските брегове, но и такива далеч навътре в морето, дори от групата на Цикладите.

Друг елемент е оспорването на гръцкия суверенитет върху по-големи острови. Тук става въпрос за демилитаризацията на Додеканезите (според Парижкия договор от 1947 г.) и островите в североизточната част на Егейско море (според Лозанския договор от 1923 г.). 

Турският аргумент е, че Гърция е милитаризирала островите в противоречие с договорите, по силата на които ги е получила, и нарушаването на договорите от страна на Атина поставя под въпрос дали тя продължава да има право да упражнява суверенитет върху тях.

От своя страна Гърция отговаря, че прехвърлянето на суверенитета е еднократен и окончателен акт и не зависи от изпълнението на други условия. Атина освен това отговаря, че с право е милитаризирала островите заради правото си на превантивна самозащита, а именно заради турската заплаха след инвазията в Кипър през 1974 г., както и заради заплахата с война с решението на турския парламент от 1995 г.

Затова реакцията на Анкара срещу гръцките морски паркове не е насочена толкова срещу конкретното решение, а е в контекста на трайната ѝ политика да оспорва почти всеки опит на Атина да упражнява едностранно суверенни права в морските пространства, докато Турция търси перспектива за бъдещо решение чрез двустранна договореност.

От друга страна трайната позиция на гръцкото правителство е, че единственият легитимен спор между Гърция и Турция е за разпределението на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и че няма да преговаря по теми от сферата на суверенитета, включително и за териториалните води.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Сръбски студенти ще отбележат 9 месеца от трагедията в Нови Сад с протестна разходка

Студенти, блокиращи факултета по драматични изкуства към университета в Белград, обявиха, че ще организират възпоменателна разходка в сръбската столица в петък, 1 август, за да отбележат девет месеца от срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което 16 души загубиха живота си, а един бе тежко ранен, стана ясно от публикация в „Инстаграм“.

„Девет месеца, помним“, написаха в „Инстаграм“ студентите от факултета по драматични изкуства в сръбската столица.

Сборният пункt на 1 август е старата жп гара в Белград в 19:00 ч. местно време (20:00 ч. българско време – бел. ред.)

След трагедията в Нови Сад масови антиправителствени протести, водени главно от студенти, издигнаха искания за политическа и наказателна отговорност за виновните за смъртоносния инцидент, обвинявайки управляващите и президентът в корупция и непотизъм.

През май студентите поискаха произвеждането на предсрочни парламентарни избори, но президентът Александър Вучич – единственият, който според сръбската  конституция, има правомощията да ги свика, категорично отказва да го направи.

/ВА/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Синът на популярния в България сръбски актьор от филма „Крадецът на праскови“ е уволнен заради подкрепа на протестиращите студенти

Известният режисьор Горан Маркович, син на популярния в България сръбски актьор от филма „Крадецът на праскови“ Раде Маркович, е уволнен заради подкрепата си за протестиращите студенти, стана ясно от публикации в социалните мрежи.

Горан Маркович научил от съобщение във „Вайбър“ група на студентите си, че други преподаватели вместо него водят лекционния му курс във факултета по изкуства в северния сръбски град Нови Сад.

Режисьорът се обърнал с писмо до декана на факултета и го уведомил, че дори и да получи покана да продължи да преподава, няма да  приеме.

„Мое гражданско, академично и човешко задължение е да не участвам в симулацията на нормален живот в страна, която е всичко друго, но не и нормална. Накрая искам само да ви кажа, че в моя случай не се държахте цивилизовано, както подобава на академията по изкуства в Нови Сад, и съжалявам, че се разделихме по такъв груб начин“, пише Маркович в писмото си.

Бащата на Горан Маркович – Раде Маркович, си партнира с известната българска актриса Невена Коканова във филма „Крадецът на праскови“ под режисурата на Въло Радев.

Сюжетът на филма е трагична любовна история по време на Първата световна война между сръбски военнопленник и съпругата на български полковник, командващ лагера.

По време на снимките Раде Маркович и Невена Коканова се влюбват, но не успяват да свържат живота си заедно.

/СХТ/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 23 минути

РБ Лайпциг иска да получи 75 милиона евро за правата на Шешко

Българияпреди 27 минути

Общинският съвет в Елин Пелин ще реши дали да даде съгласие местната болница да закупи рентгенов апарат

Спортпреди 33 минути

Виктор Дьокереш: „Усещането да съм в Арсенал е невероятно“

Българияпреди 37 минути

Актуализация на капиталовата програма и кандидатстване с проекти ще бъдат основни теми за Общинския съвет в Твърдица

Святпреди 39 минути

Най-малко един човек бе убит и 20 бяха ранени при руска атака срещу Киев тази нощ, заявиха украинските власти

Бизнеспреди 40 минути

Истинската заплаха от Тръмп: мита, насочени към конкретни индустрии

Българияпреди 44 минути

Актуализация на бюджета и дарение от 20 000 лева за пожарната са сред водещите теми на заседание на Общински съвет – Сливен днес

Спортпреди 49 минути

Пламен Андреев игра за Сантандер при успех над Атлетик Билбао

Спортпреди един час

Локомотив Пловдив отпусна 1300 билета за феновете на ЦСКА

Българияпреди един час

Създаване на Съвет по въпросите на социалните услуги в община Казанлък ще бъде разгледано на днешното редовно заседание на Общинския съвет

Обществопреди един час

Пожарът в Пирин бушува, завзема нови територии

Святпреди един час

ФБР откри офис в Нова Зеландия

Обществопреди 5 дни

Хората, които работят от вкъщи, са шест пъти по-склонни да работят в свободното си време

Политикапреди 4 дни

Денков: Ако просто закрием КПК, по тази логика следва да закрием и прокуратурата

Икономикапреди 3 дни

Засегнати от водния режим са 162 000 души, каза регионалният министър Иван Иванов

Икономикапреди 3 дни

Обезопасени са 28 от най-опасните участъци по пътищата, съобщи министърът на регионалното развитие Иван Иванов

Бизнеспреди 5 дни

Китай започна строежа на най-големия язовир и ВЕЦ в света

Икономикапреди 3 дни

Държавата ще обезщети потърпевшите от пожарите в страната, заяви министърът на регионалното развитие Иван Иванов

Бизнеспреди 4 дни

Търговската „базука“, която ЕС може в краен случай да използва срещу САЩ

Спортпреди 3 дни

Винаги е важно да побеждаваш, категоричен е наставникът на Левски Хулио Веласкес

Спортпреди 3 дни

Българският национален отбор за юноши до 18 години допусна втора загуба на Европейското първенство по баскетбол в Белград

Спортпреди 3 дни

Треньорът Хулио Веласко изведе Италия до триумф във волейболната Лига на нациите за жени

Бизнеспреди 3 дни

Renault ускорява разработването на EV, за да се конкурира с китайските компании

Святпреди 5 дни

Германската полиция спаси ранено тюленче в Хамбург

Новини