Международният валутен фонд (МВФ) е малко по-оптимистично настроен за развитието на глобалната икономика през настоящата и следващата година, става ясно от актуализираното днес издание на доклада „Преглед на световната икономика“ (World Economic Outlook) на институцията, с което БТА разполага. 

По-силното от очакваното предварително зареждане със стоки в очакване на по-високите мита, по-ниските от обявените през април средни ефективни митнически ставки в САЩ, подобрението на финансовите условия, включително поради по-слабия щатски долар, както и фискална експанзия в някои основни държави са накарали фонда да ревизира в посока нагоре прогнозите си за глобалната икономика както за тази, така и за следващата година. Сега МВФ очаква глобален растеж от 3,0 на сто през 2025 г. и от 3,1 на сто през 2026 г. Прогнозата за 2025 г. е с 0,2 процентни пункта по-висока от тази в прогнозата от април и с 0,1 процентни пункта по-висока за 2026 г. 

Базираната във Вашингтон институция очаква глобалната обща инфлация да спадне до 4,2 на сто през 2025 г. и до 3,6 на сто през 2026 г., т.е. да бъде подобна на прогнозираната през април. Разбира се, налице са значителни различия между отделните държави, като прогнозите предвиждат инфлацията да остане над целевата в САЩ и да бъде по-слаба в други големи икономики. 

Сред рисковете институцията вижда например евентуално възстановяване на ефективните високи митнически ставки. Повишената несигурност може да започне да оказва по-силно влияние върху активността, също както и изтичането без напредък на крайните срокове за договаряне на сделка, преди допълнителните мита да влязат в сила. Според МВФ геополитическо напрежение може да наруши глобалните вериги за доставки и да предизвика повишаване на цените на суровините. По-големи фискални дефицити или повишено нежелание за поемане на риск могат пък да повишат дългосрочните лихвени проценти и да влошат глобалните финансови условия. В съчетание с опасенията за фрагментация, това би могло отново да предизвика нестабилност на финансовите пазари. 

От друга страна, глобалният растеж би могъл да се ускори, ако търговските преговори доведат до предвидима рамка и до намаляване на митата. От гледна точка на БТА политическите лидери следва да внесат доверие, предвидимост и устойчивост чрез успокояване на напрежението, запазване на ценовата и финансовата стабилност, възстановяване на фискалните буфери и осъществяване на така необходимите структурни реформи.

САЩ

Сега МВФ очаква растежът в развитите икономики да бъде 1,5 на сто през 2025 г. и 1,6 на сто през 2026 г. В Съединените щати, на фона на установяването на по-ниски митнически ставки от обявените на 2 април и по-либералните финансови условия, се предвижда икономиката да нарасне с 1,9 на сто през 2025 г., което е повишение с 0,1 процентни пункта от прогнозата от април, като известна компенсация се дължи на по-бързото от очакваното охлаждане на частното търсене и намалената имиграция. Предвижда се растежът да се ускори до 2,0 на сто през 2026 г., като краткосрочният тласък на големия красив закон на американския президент Доналд Тръмп ще се прояви най-вече чрез данъчни стимули за корпоративни инвестиции. Сегашната прогноза е с 0,3 процентни пункта над тази от април. По оценка на анализаторите на МВФ новият закон може да повиши производството в САЩ със средно около 0,5 на сто в периода до 2030 г. в сравнение с базовия сценарий, без този фискален пакет. 

Очаква се до 2026 г. инфлацията в САЩ да остане над целевата стойност от 2 на сто, докато в еврозоната инфлационната динамика ще бъде по-слаба, отчасти поради поскъпването на валутата и еднократните фискални мерки. 

Еврозона 

В еврозоната се очаква растежът да се ускори до 1,0 на сто през 2025 г. и до 1,2 на сто през 2026 г., което представлява  възходяща ревизия с 0,2 процентни пункта за 2025 г., но тя се дължи главно на силния растеж на БВП на Ирландия през първото тримесечие на годината, въпреки че страната представлява по-малко под 5 на сто от БВП на еврозоната. Възходящата ревизия за 2025 г. отразява исторически големия ръст на ирландския износ на фармацевтични продукти за САЩ, което е резултат от предварителното зареждане заради възможните ставки и откриването на нови производствени мощности. Без Ирландия ревизията би била само с 0,1 процентен пункт. Прогнозата за 2026 г. е непроменена спрямо тази от април, като ефектът от предварително зареждане със стоки избледнява. Ревизираните разходи за отбрана се очаква да окажат влияние през следващите години, като се има предвид прогнозираното постепенно увеличение до целевите нива към 2035 г. 

За най-голямата икономика в еврозоната – тази на Германия, МВФ сега предвижда ръст за 2025 г. от 0,1 на сто (повишение с 0,1 пункта), както и от 0,9 на сто за 2026 г. (без промяна спрямо пролетната прогноза). За Франция прогнозите не са ревизирани и остават на нивата от април – 0,6 на сто ръст за 2025 г. и 1,0 на сто за 2026 г. Без промяна остава и предвиждането за Испания – ръст на икономиката от 2,5 на сто за тази година и от 1,8 за следващата. 

Останалите развити икономики 

В другите развити икономики се очаква растежът да се забави до 1,6 процента през 2025 г. (0,2 процентни пункта понижение) и да се увеличи с 0,1 пункт до 2,1 процента през 2026 г. В някои случаи поскъпването на местната валута компенсира благоприятните ефекти от по-добрите финансови условия, докато ефективните митнически ставки са същите или леко завишени спрямо референтната прогноза на МВФ от април. Причината са новите мита, наложени върху вноса на части за автомобили през май и удвояването на митата върху стоманата и алуминия през юни. 

МВФ очаква британската икономика да нарасне с 1,2 на сто през настоящата година (+0,1 пункта спрямо пролетната прогноза) и с 1,4 на сто през 2026 г. (без промяна). За Япония предвиждането е за ръст с 0,7 на сто и 0,5 на сто, което представлява лека ревизия нагоре и съответно надолу. 

Нововъзникващи пазари и развиващи се икономики 

Фондът очаква растежът на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики да бъде 4,1 на сто през 2025 г. и 4,0 на сто през 2026 г. В сравнение с прогнозата от април растежът през 2025 г. за Китай е ревизиран нагоре с цели 0,8 процентни пункта (най-високата промяна на прогнозата в положителна насока) до 4,8 на сто. Тази силна промяна в посока нагоре отразява по-силната от очакваното активност в първата половина на 2025 г. и значителното намаляване на митата между САЩ и Китай. Отчетеният за първото тримесечие на 2025 г. БВП предполага механично повишаване на темпа на растеж за годината с 0,6 процентни пункта. Растежът за 2026 г. също е ревизиран нагоре с 0,2 процентни пункта до 4,2 на сто, което отново отразява по-ниските ефективни митнически ставки. 

Макар че инфлацията в Китай се предвижда да остане като цяло непроменена спрямо прогнозата от април, тъй като цените на енергията на вътрешния пазар са по-ниски от прогнозираните тогава, основната инфлация е ревизирана леко нагоре до 0,5 на сто през 2025 г. и до 0,8 на сто през 2026 г. 

За Индия растежът се очаква да е с по 6,4 процента през 2025 г. и 2026 г., като и двете стойности са леко завишени, отразяващи по-благоприятна външна среда от заложената в референтната прогноза от април. 

Институцията значително понижава прогнозата си за развитието на руската икономика през настоящата година, свивайки я с 0,6 процентни пункта до 0,9 на сто. Това е и най-голямата промяна на прогнозата на МВФ в негативна посока. За следващата година има лека ревизия нагоре – с 0,1 процентни пункта до 1 процент. 

Очакванията за инфлацията 

Институцията очаква глобалната инфлация да продължи да намалява, като тя ще се забави до 4,2 на сто през 2025 г. и до 3,6 на сто през 2026 г. – почти без промяна спрямо априлската прогноза, като тенденциите на охлаждане на търсенето и намаляване на цените на енергоизточниците се запазват. Общата картина обаче крие различия в прогнозите между отделните държави. Очаква се митата, действащи като шок за предлагането, да се прехвърлят постепенно върху потребителските цени в САЩ и да засегнат инфлацията през втората половина на 2025 г.  Извън САЩ митата представляват отрицателен шок за търсенето, като понижават инфлационния натиск.

Обемът на световната търговия 

МВФ ревизира в посока нагоре очакванията си за обема на световната търговия с 0,9 процентни пункта за 2025 г. и в посока надолу с 0,6 процентни пункта за 2026 г. Очаква се краткосрочната компенсация, осигурена от изпреварващото натоварване на някои търговски потоци с оглед на повишената несигурност по отношение на търговската политика на САЩ и в очакване на по-строгите търговски ограничения, да намалее през втората половина на 2025 г. По-слабият долар засилва митническия шок, вместо да го абсорбира, което води до положително въздействие на митата върху баланса по текущата сметка на САЩ. В средносрочен план се очаква експанзионистичните фискални пакети в икономики с излишък по текущата сметка да допринесат за намаляване на глобалните дисбаланси.

Възможните рискове 

Евентуална ескалация на геополитическото напрежение, особено в Близкия изток или Украйна, може да предизвика нови негативни шокове в предлагането в световната икономика. Възможно е като пряка последица от това да бъдат нарушени веригите за доставки, докато цените на суровините нарастват, особено ако инфраструктурата за доставки бъде повредена. Подобно развитие би понижило растежа и би разпалило отново инфлационен натиск. Централните банки биха могли да бъдат изправени пред по-трудни компромиси, ако трябва да се борят и с предизвикателствата на търговската среда. 

Възстановяването на митническите ставки до нивата от 2 април или по-високи (както се споменава в писмата на американската администрация до търговските партньори) на 1 август и въвеждането на мита до 50 на сто за медта, би потиснало глобалния растеж, поясняват експертите на фонда. 

Глобалният растеж през 2025 г. ще бъде с около 0,2 процентни пункта по-нисък, ако се приложи максималния размер на митническите ставки от 2 април и ставките в писмата, изпратени до 14 юли. 

Дори ако митническите ставки не се променят спрямо заложените в базисния сценарий и не се въведат нови протекционистични мерки, повишената несигурност по отношение на търговската политика може да започне да оказва по-силно влияние върху активността, тъй като е възможно крайните срокове на САЩ за влизане в сила на допълнителни мерки да изтекат без сключването на трайни и всеобхватни споразумения. Инвестициите на фирмите в съществуващи и нови търговски връзки могат да бъдат засегнати, като по този начин се забави растежът на търговията и производството, особено в експортно ориентираните икономики, предупреждават още от фонда. 

Източник: БТА