Балкани
Черна гора получава общо 350 милиона евро от ЕБВР и ЕС за пътна инфраструктура

Черна гора си осигури общо 350 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и ЕС за подобряване на транспортната свързаност в страната и с региона, съобщава днес черногорската национална телевизия РТЦГ.
ЕБВР ще предостави заем до 200 милиона евро за изграждането на пътния участък между Матешево и Андриевица, който е част от магистралата, свързваща черногорското адриатическо пристанище Бар с Боляре на сръбско-черногорската граница.
ЕС ще предостави допълнително два инвестиционни гранта на обща стойност 150 милиона евро.
Посланикът на ЕС в Черна гора Йохан Затлер каза, че отпуснатите средства показват ясно подкрепа на Брюксел за усилията на Черна гора по пътя ѝ към членство в Евросъюза.
Планираният участък от 22 километра преминава през сложен терен и ще свърже по-слабо развитата северна част на Черна гора с южната част на страната.
ЕС вече е отпуснал 4,7 милиона евро за изготвяне на предпроектното проучване за магистралата Бар-Боляре по инициативата Инвестиционна рамка за Западните Балкани. Проектът е част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
„Модерната и надеждна транспортна инфраструктура е от решаващо значение за икономическото развитие на Черна гора, особено когато става въпрос за развитието на туризма, търговията и регионалната интеграция“, каза Матео Коланджели, регионален директор на ЕБВР за Западните Балкани.
Затлер добави, че ЕС е предоставил над 350 милиона евро под формата на безвъзмездни средства за транспортни проекти в Черна гора през последните няколко години.
Черна гора започна преговори за присъединяване с ЕС през 2012 г. и досега е отворила 33 от общо 35 преговорни глави, три от които са временно затворени.
Източник: БТА
Балкани
Хърватия чества 30-ата годишнина от операция „Буря“ с грандиозен военен парад

Хърватската столица Загреб се превръща в сцена на зрелищен военен парад, а поводът е 30-ата годишнина от операция „Буря“, с която Хърватия постигна решаваща победа във войната за независимост от бивша Югославия (1991-1995 г.).
С операция „Буря“ Хърватия си върна териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласиха своя държава под името Република Сръбска Краина, противопоставяйки се на отделянето на Хърватия от някогашната Съюзна федеративна република Югославия. Офанзивата започва на 4 август 1995 г. и в рамките на 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена.
Според официални данни на хърватски неправителствени организации в тази военно-полицейска акция са убити над 600 цивилни, а над 200 000 сърби са прогонени.
Тържественият военен парад, подготовката за който тече от месеци, ще започне утре в 17:00 часа местно време (18 часа българско време). Маршрутът през центъра на Загреб е дълъг 2,4 километра.
В над 20 формирования ще участват около 3400 членове на хърватските въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Дирекцията за гражданска защита, Хърватската планинска спасителна служба, Съдебната полиция, хърватски пожарникари и ветерани, посочва Министерството на отбраната.
В тържествения военен парад ще дефилират освен пехотни части, моторизирани и механизирани части с над 500 бойни и небойни машини. Ще има и зрелищна авиопрограма, в която ще участват над 40 летателни апарати – от хеликоптери и самолети до най-модерните многоцелеви изтребители „Рафал“.
Ще бъде представено и новото въоръжение и съвременни военни средства, като безпилотния летателен апарат Байрактар (Bayraktar), танк Леопард (Leopard) и произведени в страната FPV дронове.
На парада ще участват и около 50 представители на въоръжените сили на девет държави, които ще носят националните си знамена, отбелязва Индекс.
В същото време присъстващите на парада ще имат възможност да проследят на голям екран тържествения парад на корабите на хърватските военноморски сили във водите край адриатическия пристанищен град Сплит.
Разходите за тържественото събитие ще възлизат на между два и три милиона евро, но с точност ще се знае, когато всичко приключи, каза министърът на отбраната Иван Анушич, цитиран от хърватските медии.
Той покани гражданите да присъстват на парада и използва случая да призове всички млади хора да отбият военната си служба. След като през 2008 г. Хърватия се отказа от задължителната военна служба, от януари догодина въвежда основно военно обучение, което ще трае два месеца, а наборниците ще получават по 1100 евро на месец. Тези, които не желаят да се включат във военното обучение по етични и религиозни причини, ще бъдат обучавани за три месеца във формирования на гражданската защита.
Анушич уточни също така, че хърватските танкове „Леопард“ ще пристигнат през 2028 г., докато на парада ще бъдат показани заети „Леопарди“, отбелязва хърватският новинарски сайт „Индекс“.
Хърватският президент Зоран Миланович отказа да се вози на парада в открит военен джип, както предшествениците си Франьо Туджман през 1995 и Колинда Грабар-Китарович преди десет години.
Докато Хърватия чества по традиция годишнината от „Буря“ с тържества, в Сърбия отбелязват операцията като ден на страданията и преследването на сръбския народ в Хърватия. Сръбският президент Александър Вучич каза, че 30-та годишнина от „Буря“ ще бъде отбелязана най-вероятно на 3 август.
„Преди това Хърватия ще проведе големия си парад на 31 юли, ще има какво да видим, това е една от най-мощните армии в региона, а след това ще се подготвим за нашия (парад – бел.ред.). Нашият ще бъде в средата на септември, но все още не сме определили точната дата“, каза Вучич, цитиран от сръбските медии.
Сръбското Министерство на външните работи препоръча на сръбските граждани да се въздържат от пътуване в Хърватия между 1 и 10 август, a тези, които решат да пътуват, да избягват публични събирания или събития, които биха могли да носят риск от „инциденти“. Въпреки че ведомството не посочи подробни причини за предупреждението, се смята, че то е свързано с възпоменателни събития в Хърватия, отбелязващи 30-годишнината от операция „Буря“.
По повод препоръката хърватското Министерство на външните работи и европейските въпроси заяви, че всяка държава има право да издава предупреждения за пътуване на своите граждани въз основа на собствените си оценки, но добави, че „в този случай изглежда, че подобни препоръки са водени предимно от вътрешнополитически мотиви, а не от обективни критерии или истински показатели за сигурност“.
Източник: БТА
Балкани
Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт: Хърватия предотврати нов геноцид в Босна през 1995 г.

Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт заяви в интервю пред босненското издание „Вечерни лист“, че през 1995 г. чрез военна намеса Хърватия е спасила северозападния босненски град Бихач от погром и е предотвратила нов геноцид.
Наскоро Гълбрайт участва във форум в Дубровник по случай 30-годишнината от Декларацията от Сплит и в интервю за изданието посочи, че споразумението между хърватския президент Франьо Туджман и босненския му колега Алия Изетбегович е било решаващо за хърватската военна офанзива през Ливанското поле, освобождаването на Бихач и създаването на условия за военната операция „Буря“.
„Без Споразумението от Сплит и операция „Буря“ нямаше да има Дейтънско споразумение“, каза Гълбрайт.
С операция „Буря“ Хърватия си връща териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава под името Република Сръбска Краина. Офанзивата започва в 5 часа сутринта на 4 август 1995 г. и в рамките на следващите 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена.
Споразумението от Сплит беше подписано 12 дни след геноцида в Сребреница и в този момент имаше сериозна заплаха Бихач да бъде следващата защитена зона на ООН, която ще бъде нападната, припомня хърватското издание „Индекс“.
„Ако Ратко Младич беше направил в Бихач това, което направи в Сребреница, можехме да станем свидетели на клането на 32 000 мъже и момчета“, предупреди Гълбрайт в интервюто.
През юли 1995 г. босненските сръбски сили убиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите са преследвани и екзекутирани, докато са се опитвали да избягат през горите.
Въпреки че многобройни международни служители и историци признават ключовата роля на Хърватия за спасяването на Бихач, част от босненските политици и обществеността в Босна и Херцеговина все още оспорват тази роля.
Гълбрайт заяви, че хърватските действия са били законни и по искане на легитимното правителство на Босна и Херцеговина.
„Държава, която помага на съседа си в защитата на собствената си територия, не е агресор“, подчерта бившият посланик.
На въпрос за спирането на хърватската военна офанзива към Баня Лука през октомври 1995 г., Гълбрайт потвърди, че той и Ричард Холбрук са предали инструкции на Туджман да спре настъплението, въпреки че и двамата са вярвали, че превземането на Баня Лука може да означава края на Република Сръбска и да доведе до обединена, функционална Босна и Херцеговина.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Коментирайки днешната структура на Босна и Херцеговина, Гълбрайт заяви, че Дейтънската конституция не е дългосрочно решение и че потенциален „Дейтън 2“ би трябвало да позволи членството на Босна и Херцеговина в Европейския съюз. Той също така подчерта значението на равните права за хърватите във Федерация Босна и Херцеговина.
„Като единствения американец, участвал във Вашингтонското и Дейтънското споразумение, мога да кажа, че намерението на тези споразумения винаги е било хърватите да бъдат пълноправни партньори във Федерацията и Босна и Херцеговина“, каза бившият американски посланик пред изданието.
Той призова политиците да спрат да се борят с миналото.
Източник: БТА
Балкани
В Турция са открити залежи на 57 млн. барела петрол, съобщи енергийният министър

Залежи от 57 милиона барела петрол са открити в Турция, като находищата се оценяват на 4 милиарда долара. Това показват данни, представени от турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар в специално интервю за „Анадолската агенция“. Турция ще подпомогне Сирия с 900 мегавата елетричество, което трябва да посрещне нуждите на 1,6 милиона домакинства.
През следващата година трябва да приключи втората фаза от прочуванията за газ в Черно море. Очакванията са залежите под водата да посрещнат нуждите на 8 милиона домакинства. Едно от най-големите нови находища се намира в Диарбекир, където добивът може да достигне между 4 и 6 милиона барела.
„Направихме първи много важни стъпки по отношение на сондажите и търсенето на природен газ и петрол други горива. 75 кубични милиарда природен газ бяха открити в три находища. Залежите биха покрили нуждите от газ на Турция за година и половина или за 4-5 години, а едни от най-важните сред тях са в Черно море“, заяви Алпарслан Байрактар.
Байрактар обяви че на 2 август природният газ, който ще идва от Азербейджан, ще достига до сирийския град Алепо през Килис, който се намира на границата на Турция със Сирия. В същото време Турция ще подпомогне Сирия с 900 мегавата елетричество, което трябва да посрещне нуждите на 1,6 милиона домакинства.
Енергийният министър обяви също така, че през декември 2027 г. втората плаваща платформа на Турция трябва да се завърне в страната от Далечния изток.
/С-АМ/
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори