„Той трябва да ги понижи“, заяви американския президент Доналд Тръмп в понеделник, визирайки президента на Управлението за федерален резерв ( УФР) Джером Пауъл, когото отдавна критикува. Тръмп добави: „Един умен човек би намалил [лихвите]“. Тръмп направи тези коментари след срещата си с британския министър-председател Киър Стармър в Шотландия. И също така заяви, че значително по-ниски лихвени проценти биха били от голяма полза за САЩ.

След встъпването на Тръмп в длъжност УФР многократно се сблъскваше с призиви от страна на Белия дом за рязко намаляване на лихвените проценти. Въпреки това централната банка на САЩ все още не е променяла основния лихвен процент през тази година. Институцията първо иска да изчака и да види какъв ефект ще има митническата политика върху инфлацията и пазара на труда. Много експерти предполагат, че първото намаление за тази година ще бъде отложено до септември, докато мъглата в търговския спор се разсее донякъде.

Въпреки че САЩ вече постигнаха търговски споразумения с Обединеното кралство, Япония и ЕС, споразумение с Китай все още не е сключено. Нещо повече, дори и след вече сключените споразумения много неща остават неясни. В същото време Тръмп продължи словесните си нападки срещу Пауъл и дори спомена възможността да го уволни – изказване, което впоследствие се опита да омаловажи.

Според американското законодателство президентът не може да уволни ръководителя на УФР заради спор относно лихвената политика. Затова за възможна причина се възприема евентуалното превишаване на разходите при ремонта на централата на УФР във Вашингтон. По време на посещението на Тръмп в централата на УФР на САЩ в четвъртък, което беше организирано в кратък срок, възникна открит спор между него и Пауъл, чийто мандат е до май 2026 година.

„Не съм чувал това от никого“, каза Пауъл на Тръмп, когато президентът му обясни за предполагаемото увеличение на разходите с 3,1 милиарда щатски долара. Поглеждайки към писмото, което Тръмп му връчи, Пауъл видимо поклати глава и заяви: „Това е сграда, която вече е построена. Тя е завършена преди пет години“.

В понеделник Тръмп беше по-сдържан в коментарите си за УФР по време на съвместна изява в Лондон с британския министър-председател Киър Стармър.

„Няма да кажа нищо лошо“, заяви Тръмп. „Справяме се толкова добре, дори и без намаляването на лихвения процент“.

На фона на тези напрежения между Управлението за федерален резерв и Белия дом заседанието, което приключва днес, е особено важно, още повече предвид че Тръмп предварително вече изрази очаквания Пауъл да постъпи „правилно“. Той заяви, че е провел „продуктивна дискусия с президента на УФР относно лихвените проценти“.

Въпреки това се очаква централната банка да остави днес краткосрочния си лихвен процент непроменен за пета поредна среща, което вероятно ще подчертае дълбокото разделение между мнението на Джером Пауъл и на неговия главен критик Тръмп за икономиката, предава АП.

Самото УФР, разбира се, е все по-разделено по отношение на следващите си стъпки и много икономисти очакват, че двама членове на Федералния комитет за отворения пазар (FOMC), органът на УФР, който е отговорен за взимане на решения за паричната политика на централната банка – и двамата назначени от Тръмп – могат да се разграничат в полза на намаляването на лихвите. Ако това стане, за първи път от 1993 г. насам двама гуверньори ще гласуват против ръководителя на централната банка.

Много анализатори смятат, че е възможно да се появят несъгласия от страна на Кристофър Уолър, член на Съвета на управителите на УФР, и заместник-председателя на Федералния резерв по надзора Мишел Бауман. И двамата са назначени от Тръмп и вече изразиха загриженост, че лихвите са твърде високи предвид нарастващите рискове за заетостта.

Уолър намекна за несъгласие по-рано този месец, като заяви, че УФР трябва да предприеме действия сега, за да подкрепи пазара на труда, който е „на ръба“. През юни Бауман също заяви, че може да подкрепи намаляване на лихвените проценти още този месец, ако ценовият натиск остане слаб.

„Въпреки че не очакваме промяна в основния лихвен процент, мисля, че виждаме намеци, че се намираме в повратна точка за курса на централните банкери“, казва пред Блумбърг Сара Хаус, старши икономист в „Уелс Фарго“ (Wells Fargo). „Но, разбира се, по-голямата част от комитета няма да гласува така – мисля, че те все още са предпазливи по отношение на това, което се случва с инфлацията във връзка с тези мита“.

Решението за лихвените проценти ще бъде взето в средата на седмица, наситена с ключови икономически данни, включително месечния отчет за заетостта, който ще бъде публикуван в петък. Икономистите очакват той да покаже забавяне на наемането на служители през юли, тъй като несигурността около търговската политика на Тръмп продължава да натежава върху икономическите перспективи.

Някои коментатори не се тревожат от възможното разделение във Федералния комитет за отворения пазар, което може да се появи при гласуването. В бележка до клиентите си от петък Майкъл Фероли, главен икономист за САЩ в „Джей Пи Морган“ (JPMorgan), заяви, че разглежда двете несъгласия като „по-скоро прослушване за назначаване на президент на Фед, отколкото като мнение за икономическите условия“.

Даян Суонк, главен икономист на компанията за одит и финансови консултации Кей Пи Ем Джи (KPMG), отбелязва, че несъгласието е често срещано явление, когато сме близо до повратни моменти за паричната политика.

„Трябва да се очакват разногласия, тъй като УФР се приближава до решението си кога да намали лихвите предвид широкия диапазон на несигурност по отношение на това как ще се развият митата“, пише тя в бележка до клиентите си от четвъртък.

Наблюдателят на УФР Брад Бърнстейн от Ю Би Ес „Прайвът Уелт Мениджмънт“ (UBS Private Wealth Management) също смята, че Федералният комитет по отворения пазар няма да промени лихвения процент въпреки настояванията на Тръмп. „Никой не очаква такова решение, въпреки че през последните седмици двама членове с право на глас изразиха мнението си за евентуално намаление на тази среща през юли“, каза Бърнстейн, имайки предвид именно Бауман и Уолър.

Експертът от „Комерцбанк“ (Commerzbank) Бернд Вайденщайнер  също очаква този път решението за лихвения процент да не бъде единодушно: „Като цяло обаче Пауъл няма да има проблеми да получи комфортно мнозинство в комитета, което да подкрепи неговата линия“, каза Вайденщайнер, цитиран от ДПА. След това, според него, УФР би могъл да намали лихвените проценти на заседанието през септември: „В крайна сметка много от международните „сделки“ на Доналд Тръмп вероятно ще бъдат сключени дотогава, така че би били по-лесно да се оцени дългосрочното ниво на митата“. Пауъл винаги е посочвал тази яснота като предпоставка за коригиране на паричната политика.  

И въпреки че Уолър и Бауман са все по-фокусирани върху мандата на централната банка по отношение на заетостта, повечето други членове на комитета все още са по-загрижени за инфлацията. Несигурността относно това как митата ще се отразят на цените и как централната банка трябва да реагира, бе очевидна в прогнозите на банкерите, публикувани през юни: От 19 централни банкери 10 са поискали поне две намаления на лихвените проценти с четвърт пункт през тази година, а седем не са предвиждали намаления.

Неотдавнашните данни за инфлацията показаха увеличение на цените на някои стоки, засегнати от митата, включително играчки и уреди. Но според индекса на потребителските цени основната инфлация се повиши с по-малко от очакваното през юни за пети пореден месец, което предполага, че ценовият натиск все още не е голям.

Инфлацията се е ускорила до 2,7 на сто през юни от 2,4 на сто през май, което е над целта на УФР за 2 на сто. Основната инфлация, която изключва нестабилните категории на хранителните стоки и енергоизточниците, се повиши от 2,8 на сто до 2,9 на сто, нараствайки за четвърти пореден месец. Месец по-рано тя бе 2,8 на сто. Този параметър се смята за надежден показател за основната тенденция при инфлацията.

Вайденщайнер обаче предупреждава, че независимостта на УФР в момента е застрашена повече откогато и да е било през последните десетилетия – поради постоянните намеси на Тръмп. Според него централната банка може отново да предизвика гнева на президента, ако отново остави основните лихвени проценти непроменени.

Тръмп настоява за значително по-ниски лихвени проценти, като споменава за намаления с 3 или повече процентни пункта. Според Щефан Бейлс, експерт по САЩ в германската държавна банка за развитие Ка еф Ве (KfW), обаче има основателни причини УФР да не предприема действия: „неотдавнашното нарастване на инфлацията и продължаващото стабилно развитие на пазара на труда говорят в полза на изчаквателен подход“.

Фокусът обаче е все по-малко върху самото решение за паричната политика, а все повече върху политическия натиск върху Пауъл. В крайна сметка Тръмп не крие, че иска ново назначение начело на централната банка: „Това политическо влияние хвърля сянка върху независимостта на паричната политика и вероятно ще увеличи несигурността относно курса на УФР през следващите месеци“, заключава Бейлс.

Източник: БТА

Две теми ще бъдат разгледани на информационна среща дискусия днес от 14:00 часа в столичния „Астория Гранд Хотел“, съобщиха от Министерството на земеделието и храните, което е организатор на събитието.

Първата от тях е въвеждането на единната европейска валута в България и отражението ѝ върху политиката в областта на земеделието, селските райони, горското и ловното стопанство, рибарството и аквакултурите.

БТА припомня, че на 8 юли Съветът на Европейския съюз гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. С това процедурата бе изчерпана, след като по-рано същия ден Европейският парламент също одобри с голямо мнозинство доклада за въвеждането на единната европейска валута от нашата страна.

Втората тема, която ще бъде разгледана по време на дискусията, са законодателните предложения на Европейската комисия (ЕК) за подкрепата от ЕС за Общата селскостопанска политика (ОСП) в периода 2028-2034 г.

Както БТА писа, представяйки бюджетния план за 2028-2034 г. на стойност 2 трилиона евро, председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен заяви, че той „ще бъде най-амбициозният, предлаган някога“. Двете основни пера на текущия бюджет от 1,2 трилиона – ОСП и политиката на сближаване, които заедно представляват две трети от средствата, ще бъдат обединени в национални и регионални планове за партньорство. 

Заедно те ще получат около 865 милиарда евро, комбинирайки различни бюджетни линии, които в момента са независими: ОСП, развитие на селските райони, кохезионна политика и фондове за регионално развитие. Този ход доведе до критики от много страни. Земеделските производители и техните представители се готвят за дълги и трудни преговори, за да защитят своите интереси.

Източник: БТА

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт съобщи, че е предупредил китайски официални лица, участвали в двустранните търговски преговори в Стокхолм, че продължаващите поръчки руски петрол, в нарушение на санкциите срещу Москва, ще доведат до налагането на високи американски мита за внос на стоки от Китай, предаде Ройтерс.

Американският министър добави, че в отговор му е било заявено, че Пекин ще защитава енергийния си суверенитет.

Бесънт отбеляза след на приключилите тази вечер двудневни американско-китайски търговски преговори в шведската столица, че САЩ са недоволни и от факта, че Китай продължава да купува и ирански петрол, върху който също са наложени санкции. Освен това ръководителят на американското финансово ведомство каза, че Китай продава на Русия  технологични стоки с двойна употреба на стойност над 15 млрд. долара, които са помогнали на Москва във войната ѝ срещу Украйна.

По думите на Бесънт, след като Конгресът приеме законопроекта за налагане на мита до 500% на страните, които купуват руски петрол, съюзниците на САЩ ще предприемат аналогични стъпки, за да прекъснат приходите на Русия от продажбата на енергоносители.

По-рано този месец Тръмп заяви, че ако Русия не се съгласи на прекратяване на огъня в рамките на 50 дни, САЩ ще наложат вторични мита в размер до 100% върху стоки, продавани от държави, които търгуват с Русия. Американският президент в понеделник обяви, че съкращава крайния срок Москва да постигне напредък в преговорите за мир в Украйна на между 10 и 12 дни.  

„Ето защо смятам, че всеки купувач на руски петрол, върху който са наложени санкции, трябва да е готов“, заяви Бесънт на пресконференцията в Стокхолм.  

Китайските представители заявиха, че Китай е суверенна държава със свои енергийни потребности и че поръчките на петрол ще бъдат основани на вътрешните потребности на страната, добави Бесънт. „Китайците се отнасят много сериозно към своя суверенитет. Ние не искаме да възпрепятстваме техния суверенитет „, отбеляза американският финансов министър.

Китай остава най-големият купувач на руски петрол с около 2 млн. барела на ден, следван от Индия и Турция, пише Ройтерс.

Източник: БТА