Повишаване на нивото на организирана престъпност преобрази политиката в Чили преди президентските избори през ноември, давайки на крайната десница в страната най-добрата възможност от години насам да спечели властта, пише в. „Файненшъл таймс“.

Чили, която е една от най-безопасните и богати страни в Латинска Америка, през последните пет години е обхваната от вълна от престъпления тъй като престъпни банди от Венецуела и други страни разшириха дейностите си, свързани с трафик на наркотици и на хора, както и с изнудване, отбелязва изданието. Местните медии напоследък редовно съобщават за отвличания, разчленявания и жестоко насилие, а броят на убийствата в Чили се е удвоил от 2015 година. Чилийците отдавна поставят сигурността сред най-важните си приоритети, но социологическите проучвания напоследък показват, че този въпрос вече засенчва всички останали.

Това е от полза за Хосе Антонио Каст, политик, който за трети път се кандидатира за президент и е направил кариера, критикувайки начина, по който правителствата се справят с престъпността и имиграцията, коментира вестникът.

Артуро Скела, председател на партията „Републикано“ на Каст, заяви в интервю: „Чилийците ясно виждат, че другите конкурентни кандидати нямат решимостта да се справят с наркотрафикантите и с организираната престъпност. Те виждат тази решимост в Хосе Антонио Каст“. Каст обещава да почерпи вдъхновение от президента на Салвадор Наиб Букеле и да построи ограда по границата, за да не допуска нелегални мигранти.

Според проучване на социологическата агенция „Кадем“ от този месец Каст вероятно ще спечели 27% от гласовете, малко по-малко от кандидата на левицата Янет Хара с 29%. Няколко други десни политици обаче общо събират около 25% от гласовете и анализаторите смятат, че Каст по-лесно би успял да привлече тези гласове на втория тур през декември, което означава, че той има много добри шансове да спечели изборите, посочва „Файненшъл таймс“.

Каст и Хара обаче имат политически багаж, който може да отблъсне умерените избиратели, посочва изданието. Каст е син на германски имигранти и баща на девет деца и е защитник на чилийския диктатор от 20-ти век Аугусто Пиночет. Хара е член на комунистическата партия, която подкрепя авторитарните режими в Куба и Северна Корея.

„Пиночетист никога не е печелил избори в Чили, но нито пък и комунист“, казва Патрисио Навиа, професор в Нюйоркския университет.

Хара, която миналия месец спечели първичните избори за кандидат на управляващата коалиция „Единство за Чили“, заяви пред Ройтерс, че планира да спечели скептичните избиратели, като се похвали с постиженията си през мандата на президента Габриел Борич, като например прокарването на популярни закони за пенсиите и съкращаването на работната седмица. Въпреки това на Хара ѝ предстои трудна битка, заради ниската популярност на Борич.

„Мисля, че много от историите за (Комунистическата партия) произтичат от Студената война и не са представителни за настоящата ситуация“, заяви Хара в интервю. „В Чили имаме дълбока ангажираност към демокрацията и зачитането на институционалните норми“, добави тя.

Престъпността, кражбите и обирите са основните проблеми, които вълнуват чилийската общественост, според проучване на Центъра за публични изследвания (CEP), цитирано от агенция „Пренса Латина“. Другите спешни проблеми, които според анкетираните изискват незабавен отговор, са трафикът на наркотици и увеличаването на ниските пенсии.

Здравеопазването, образованието, корупцията, миграцията и бедността са други проблеми, споменати в проучването на CEP, докато инфлацията, правата на човека, околната среда и общественият транспорт са в края на списъка с теми, които вълнуват чилийската общественост.

В статия, публикувана в чилийския вестник „Либеро“, Хорхе Харакемада, изпълнителен директор на Фондация „Хайме Гусман“, предупреждава, че последното Национално проучване за гражданската сигурност в градовете показва увеличение на съпроводените от насилие престъпления и, преди всичко, качествена промяна в тяхната същност – убийствата вече не се дължат на изолирани свади или нападения, а на разчистване на сметки, покушения и сблъсъци между банди. „Организираната престъпност е престанала да действа по периферията и се е установила в сърцето на страната“, казва Харакемада.

В съзвучие с този анализ адвокатът и координатор на Обсерваторията за организирана престъпност и тероризъм Пабло Уркисар публикува статия във в. „Терсера“, в която казва, че нарастването на броя на свързаните с отвличания и изнудвания престъпления през последното десетилетие отразява тревожна промяна в обстановката в страната. „Тези типове престъпления имат особено тежко въздействие върху жертвите и формират все по-структурирана и транснационална престъпна екосистема“, посочва той.

Уркисар добавя, че „предвид реалността, която ни заобикаля, настоящите публични политики за борба с организираната престъпност и всичко, което това предполага, са недостатъчни. Това поражда у населението чувство на безпомощност, което парализира живота на чилийците и стотиците хиляди честни мигранти и работници“.

Правителството на Борич посвети първата половина от мандата си на неуспешни опити да разшири обхвата на социалната държава в Чили и да преобразува радикално конституцията, посочва „Файненшъл таймс“. То увеличи разходите за сигурност, прие закони срещу организираната престъпност и вкара в затвора стотици членове на банди, включително от венецуелската банда „Трен де Арагуа“. Това закъсняло пренасочване на вниманието към сигурността, която Борич сега нарича своя „основен приоритет“, обаче не беше достатъчно, за да убеди избирателите, и рейтингът му рядко се е покачвал над 30%.

Официални представители твърдят, че пристигането на стотици хиляди мигранти от Венецуела, в комбинация с оттеглянето на държавата от обществения живот по време на карантината, въведена за справяне с пандемията от коронавируса, е довело до разцвет на неформални градски райони със слабо полицейско присъствие и е създало група уязвими хора, които могат да бъдат експлоатирани от организираната престъпност, особено в северната част на Чили.

Каст казва, че правителството не е направило достатъчно. Той обещава да засили правната защита за полицейски служители, които са употребили сила, както и да улесни депортирането на незаконно влезли в страната мигранти. Хара от своя страна се ангажира да възстанови контролираните от банди квартали „чрез инвестиции в инфраструктура, култура и постоянна държавна присъствие“, както и да промени банковите закони, за да улесни проследяването на прането на пари.

Каст остава фаворит, но анализатори казват, че Хара, която е харизматична ораторка, израснала в работнически квартал, се е оказала неочаквано силен кандидат и може да фокусира кампанията си върху здравеопазването, което според проучванията е тема, която все повече тревожи хората.

„Тя има силно послание срещу елитите, което напоследък работи в много страни“, казва Роберт Функ, доцент по политически науки в Чилийския университет. „Всички десни кандидати изглеждат доста елитарни. Всички те имат немски фамилии“, посочва той.

Предстоящите президентски избори обаче ще бъдат първите в Чили, които ще се произведат след въвеждането на задължително гласуване, така че милионите потенциални нови избиратели означават, че е трудно да се правят точни прогнози кой в крайна сметка ще успее да спечели доверието на хората, заключава „Файненшъл таймс“.

Източник: БТА