„Партията на свободата – номер 1“ – с този туит преди няколко дни в „Екс“  Герт Вилдерс, лидерът на крайнодясната партия, обяви това, което показа последното социологическо проучване на „Пайл“ – в парламента, за който, нидерландците ще гласуват на предсрочните избори точно след три месеца (29 октомври), Партията на свободата отново ще е първа сила  и ще получи 29 места в общо 150. 

Това, което Вилдерс обаче не споменава, е, че подкрепата за партията му спада. Ако изборите са сега, Партията на свободата ще има с осем по-малко депутати отколкото на предишните избори на 22 ноември 2023 г. (37).

Проучването  на „Пайл“, обявено в края на миналата седмица, показва, че няколко партии биха имали повече депутати: Зелените леви – Партията на труда (+2),  Християндемократическия призив (+16), Д66 (+1), ДА21 (+7), Социалистическата партия (+3), Партията за защита на животните (+2) и по един повече за няколко малки партии. Най-големият губещ според проучването е Народната партия за свобода и демокрация – тя би имала 5 депутати по-малко.

Каквото и да се случи на 29 октомври, нидерландският парламент ще остане силно фрагментиран, а съставянето на правителство ще бъде, както обичайно, дълъг процес заради множеството партии, които влизат в парламента.

Този път обаче парламентът ще е със сигурност с поне една партия по-малко, тъй като в средата на юни двете левоцентристки партии Партията на труда и Зелените леви се споразумяха за официално сливане и ще се явят заедно на изборите есента, макар нова партия с ново име да има догодина. Те ще се опитат, както отбеляза АП, да обърнат политическата вълна на десния популизъм. 

Вероятно от значение ще бъде и поведението на Партията на свободата, която е най-многобройната фракция в парламента, но това не се забелязва в ежедневната парламентарна работа. В дебатите с правителството партията на Вилдерс често отсъстваше, както показва информация от парламента, поискана от телевизия Ен О Ес. От 786 дебата в комисии и пленарни заседания, Партията на свободата е пропуснала 268, въпреки че фракцията не страда от липса на ресурси с 37-те си депутати. Другите големи фракции са отсъствали значително по-рядко. 

Съвременният класов вот: защо работниците гласуват за десницата, а елитът – за левицата

Класовото разделение изглежда се завръща в нидерландската политика, писаха наскоро Маарчье ван де Копел и Ашер ван дер Схелде, анализатори на агенция Ипсос И&О, която редовно прави проучвания за изборните нагласи. Според тях традиционният класов вот – нисшата класа гласува за левицата, а висшата класа гласува за десницата – вече не съществува в Нидерландия. Защо? Важно обяснение за това е нарасналото значение на културните теми.

Политическото проучване, на което се позовават двамата анализатори, показва теми, определящи за гласуването според класовата принадлежност. Избирателите от висшата класа се влияят над средното от климата (30%, средно 19%) и икономиката/публичните финанси (20%, средно 13%). Имиграцията играе важна роля за средната и нишата класа. Когато културните теми доминират в политическия дебат, нишата класа гласува за десните консервативни партии, чиято строга миграционна политика по-добре съответства на техните предпочитания и които се считат за партиите с най-добрите решения. По този начин традиционната връзка между нишата класа и левицата е прекъсната, сочи анализът на двамата експерти от Ипсос И&О.

Избирателите от по-ниските социални слоеве предпочитат десните консервативни партии (46%) и само в една четвърт (24%) от случаите имат ляво-прогресивно предпочитание. От друга страна, половината от по-висшите социални слоеве (54%) предпочитат ляво-прогресивните партии. Десните консервативни партии са много непопулярни в тази група (11%). Средната класа е разпределена много по-пропорционално. Освен това се забелязва, че център-дясното се представя приблизително еднакво добре във всяка класа (27-32%), се казва още в анализа.

Вярват ли нидерландците на своите политици?

Само 6% от нидерландските граждани казват, че все още вярват в политиката, според национално проучване, проведено от изследователската компания „Вериан“ по поръчка на в. „Де Телеграф“.  Проучването, проведено в седмицата след падането на кабинета на Дик Схоф в началото на юни, представя това, което изследователите наричат „много тревожна картина“ на общественото мнение в Нидерландия.

„Това ниво на доверие е изключително ниско“, казва Барт Кунен от „Вериан“. „Точно когато си мислиш, че доверието в политиката не може да падне повече, все пак оставаш изненадан“.

Според проучването само 9% от гласоподавателите казват, че все още имат доверие в парламента. Почти половината от анкетираните заявяват, че доверието им в политиката е спаднало след излизането на Партията на свободата от правителството, с което бе предизвикана правителствената криза и се стигна до предсрочните избори. Около 60% от анкетираните казват, че се чувстват изоставени от политиците. „Нидерландците все повече смятат, че политиката не прави нищо за тях или за проблемите на страната“, казва още Кунен.

Доминиращите теми за нидерландското общество

Проучването по поръчка на „Де Телеграф“ показва, че 42% от анкетираните намират, че справянето с жилищната криза е най-неотложната задача на следващото правителство. Политиката за миграцията и убежището, здравеопазването, инфлацията и покупателната способност, както и заплахите от война също са сред основните притеснения на избирателите. В предишни проучвания покупателната способност беше на първо място, следвана от здравеопазването и климата. Покачващите се цени, разходите за енергия и здравеопазването засягат вече широка част от населението, а не само домакинствата с ниски доходи. „Загрижеността за покупателната способност вече е достигнала хората със средни и дори двойно средни доходи“,  обяснява Кунен.

На  въпрос в последното проучване на Ипсос И&О  „На кои теми политиците трябва да обърнат приоритетно внимание?“ на преден план излизат предимно пазарът на жилища (47%), миграцията/убежището (35%) и здравеопазването (26%). Когато обаче за предпочитанията за гласуване се постави въпросът „Кои теми играят важна роля във вашия избор за дадена партия?“, се оказва, че имиграцията/убежището (35%), пазарът на жилища (25%) и „нормите и ценностите“ (24%) са най-важни за нидерландците.

Отбраната става все по-важна тема за избирателите в Нидерландия. Проучване, огласено преди срещата на върха на НАТО през юни в Хага, показа, че 19% я посочват като тема, на която политиците трябва да обърнат приоритетно внимание. Така отбраната зае четвърто място след жилищното настаняване, имиграцията и здравеопазването. Допреди две години само 5% са я смятали за важна тема.

Източник: БТА