Икономика
Промените в поведението на младото поколение поставят на изпитание нощните заведения във Виена

По време на пандемията от коронавирус нощните заведения в Австрия затвориха за близо две години, след което не успяха да възстановят напълно бизнеса си не само заради повишените разходи, но и поради промененото поведение на младите хора през свободното им време вечер и потреблението, съобщава електронният сайт на общественото радио и телевизия.
През 2019 година нощните заведения във Виена бяха около 670, с оборот от около 1 милиард евро. През последвалите години на пандемията от КОВИД-19 този брой спадна до около 600 заведения. Въпреки че ситуацията междувременно леко се подобри, разликата остава значителна.
През лятото във Виена се наблюдава ясна тенденция: младите хора все повече предпочитат партита на открито – край Дунава и в градските паркове. Според Щефан Раценбергер от Асоциацията на нощните заведения това развитие се дължи на годините на пандемията.
„Всички, които в началото на пандемията не бяха навършили 16 години, не можаха да се запознаят с нощния живот – и вече бяха на 18, когато клубовете отвориха отново“. Затова, според Раценбергер, младите хора са се преориентирали и са намерили други места за излизане. Не само местата са се променили, но и поведението: днес младите пият по-малко алкохол и по-често избират безалкохолни алтернативи. Това е принципно положителна тенденция, но като цяло се консумира по-малко, констатира Раценбергер.
Нощните заведения реагират с разширена оферта от безалкохолни напитки, но промененото потребителско поведение оказа трайно влияние и върху начина на празнуване, според Раценбергер. Към това се добавя и фактът, че поради липса на квалифициран персонал някои дискотеки и клубове работят по-малко дни.
Освен това заведенията страдат не само от липса на квалифицирани, но и на помощни кадри. Преди студентите бяха основна част от персонала в нощните заведения, около 60 000 души работеха в този сектор в цяла Австрия, 20 000 от тях във Виена. Много от тях се преориентираха по време на пандемията.
Различен подход към темата предлага проектът Free Spaces. Заедно с колективи за организиране на събития и град Виена, организацията Vienna Club Commission създаде рамка, в която са възможни легални рейв партита в публичното пространство. Тези събития се отличават с нестопанска цел и свободно ползване на публичното пространство.
Мартина Брунер, управителка на Vienna Club Commission, не вижда проекта като конкуренция на нощната гастрономия, а го описва като съжителство. „Това е по-скоро удачно допълнение към клубната култура“, казва Брунер. Според нея проектът може дори да помогне на ресторантьорството в дългосрочен план.
Раценбергер призовава за обща стратегия, която да интегрира нощните заведения като неразделна част от цялостната концепция за туризъм в Австрия.
Източник: БТА
Икономика
Форум за енергийната ефективност на сградите ще се състои през октомври в София, съобщи БТПП

Българската търговско-промишлена палата и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) организират бизнес дискусия на тема „Отчитане на пасивните слънчеви печалби през сградните ограждения като възобновяема енергия при енергийното сертифициране на сградите“, съобщиха от Палатата на интернет страницата си.
Бизнес дискусията ще се състои на 7 октомври (вторник) от 10:00 ч. в сградата на БТПП.
Лектор на събитието ще бъде проф. д-р инж. Нина Пенкова от ХТМУ.
Среща е насочена към фирми и организации, осъществяващи дейности в областите: енергетика и възобновяеми енергийни източници; обследване и енергийно сертифициране на сгради; обследване на промишлени системи; инвестиционно проектиране и архитектура; обучение на консултанти по енергийна ефективност на сгради.
На форума ще бъде представен алгоритъм за определяне на пасивните слънчеви печалби през сградните ограждения и за отчитането им при енергийното сертифициране. Ще бъдат дискутирани положителните ефекти от приложението на алгоритъма за образованието, инвестиционното проектиране, развитието на технологиите за строителството и определянето на ополозотворената възобновяема енергия в национален и европейски мащаб.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
„Водафон Румъния“ и „Диджи Румъния“ ще придобият части от местно дружество на ОТЕ в сделка на стойност 30 милиона евро

Телекомуникационните компании „Водафон Румъния“ (Vodafone Romania) и „Диджи Румъния“ (Digi Romania) подписаха обвързващи споразумения с „Хеленик телекомюникейшънс“ (Hellenic Telecommunications Organization – OTE) за придобиване на отделни части от нейното дъщерно дружество „Телеком Румъния“ (Telekom Romania), съобщават ДПА и Аджерпрес.
Според информацията „Водафон Румъния“ ще поеме контрола над „Телеком Румъния“, включително служителите, клиентите с абонаментни планове, бизнес клиентите, търговската мрежа и техническата мрежова инфраструктура. „Диджи Румъния“ ще придобие сегмента на предплатените услуги, допълва Аджерпрес.
„Водафон“ предоставя мобилни и фиксирани услуги на над 355 милиона клиенти, управлява мрежи в 15 държави, инвестира в още пет и си сътрудничи с мобилни оператори в над 40 други държави. Компанията разполага с една от най-големите платформи за интернет на нещата (IoT) в света с над 215 милиона връзки, а в Африка предлага финансови услуги на приблизително 92 милиона клиенти в седем държави, като обработва повече транзакции от всеки друг доставчик, посочва Аджерпрес.
Базираният в Букурещ телекомуникационен оператор „Диджи“ работи в Румъния, Испания, Италия, Белгия и Португалия.
Двете компании ще получат достъп до допълнителни честоти и кули съгласно сделката, чието финализиране се очаква през следващия месец, отбелязва ДПА.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения, съобщи НСИ

През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения, съобщи Националният статистически институт на интернет страницата си. Справка в НСИ сочи, че през 2022 г. отделените средства са били 30,392 млрд. лв.
За финансиране на социалната защита в страната през 2023 г. са изразходвани 17,973 млрд. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 28 474,3 млн. лева.
През 2023 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са: Болест/Здравна грижа – 9,230 млрд. лева; Инвалидност – 3,659 млрд. лева; Навършена възраст/Старост – 15,572 млрд. лева; Наследници – 2,054 млрд. лева; Семейство/Деца – 3,251 млрд. лева; Безработица – 642,3 млн. лева; Жилищни нужди – 0,62 млн. лева; Социално изключване, некласифицирано другаде – 457,3 млн. лева.
Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2023 г. заемат разходите по функция Навършена възраст/Старост (44,7 на сто) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция Болест/Здравна грижа (26,5 на сто) и Инвалидност (10,5 на сто).
Справка в НСИ показва, че през 2022 г. разпределението е било аналогично, но с различен процентен дял – съответно: 44,9 на сто, 27,3 на сто и 9,3 на сто.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 месец
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието