Съдии от Федералния апелативен съд на САЩ във Вашингтон изразиха сериозен скептицизъм относно правната основа, на която администрацията на Доналд Тръмп наложи мащабни мита без предварително одобрение от Конгреса, предаде Асошиейтед прес. По време на изслушване днес съдиите поставиха под въпрос тълкуването на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) от 1977 г., използван от Тръмп като аргумент за едностранното му решение.

„Този закон дори не споменава думата „мита“, заяви съдия Джими Рейна, изразявайки съмнение в правителствената позиция. Адвокатът на администрацията Брет Шумейт призна, че досега никой президент не е тълкувал закона по този начин, но настоя, че действията на Тръмп са законосъобразни. Законът позволява замразяване на активи и блокиране на транзакции при извънредни обстоятелства, но не е използван досега за налагане на търговски мита.

Главният съдия Кимбърли Мур даде пример с хипотетично мито от 20 на сто върху кафето, наложено под претекст за военна заплаха, като подчерта, че това не би било пропорционално. Адвокатът на ищците Нийл Катял определи действията на Тръмп като „спиращи дъха“ и сравни аргументацията с правото на президента да действа неограничено под прикритието на извънредно положение.

Делото, което оспорва т.нар. „мита от Деня на освобождението“ (2 април), не засяга налозите върху стомана, алуминий, автомобили или тези, наложени срещу Китай. То е едно от поне седем дела, в които се твърди, че Тръмп е надвишил правомощията си, като е наложил мита в разрез с Конституцията, която дава на Конгреса изключителната власт да облага с данъци и да води търговска политика.

Според данни по време на мандата на Тръмп средната ставка на американските мита е надхвърлила 18 на сто – най-високото ниво от 1934 г. насам. 

Делото ще бъде разгледано от пълен състав на съда, включващ всички действащи съдии – осем, назначени от президенти демократи, и трима, назначени от президенти републиканци. Няма определен срок за произнасяне по казуса, но се очаква загубилата страна да подаде бързо жалба пред Върховния съд на САЩ. 

Източник: БТА

Докато на Уолстрийт отново доминират „биковете“, европейските фондови пазари затвориха с понижения в четвъртък, предаде ДПА. След обещаващ старт почти всички основни индекси в Европа преминаха в червената зона, подложени на натиск от смесени корпоративни резултати и сигнали за паричната политика от САЩ.

В Германия водещият индекс DAX първоначално отбеляза ръст, но по-късно загуби скорост и приключи деня със спад от 0,81 на сто до 24 065,47 пункта. На месечна база обаче индексът все пак е на положителна територия с ръст от 0,7 на сто. MDAX – индексът на средните компании – се покачи леко с 0,21 на сто до 31 004,40 пункта.

Еуфорията около изкуствения интелект, подхранена от силните тримесечни отчети на „Майкрософт“ (Microsoft) и „Мета“ (Meta), не успя да даде устойчив тласък на пазарите в Европа. Инвеститорите останаха фокусирани върху локални фактори и предпазливи спрямо бъдещата политика на Управлението за федерален резерв на САЩ.

Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 се понижи с 1,36 на сто до 5 319,92 пункта. Спадове отчетоха и швейцарският SMI (–0,8 на сто до 11 836 пункта) и френският CAC 40 (–1,14 на сто). Британският FTSE 100 се задържа относително стабилен, като отчете символично понижение от 0,05 на сто.

В САЩ борсовите индекси се движеха разнопосочно към края на европейската търговия – Dow Jones леко се понижи, докато Nasdaq 100 отбеляза умерен ръст.

Анализаторът Йенс Клет от търговската компания Екс Ти Би (XTB)  коментира, че неспособността на DAX да достигне нови върхове след силната първа половина на годината е сигнал за слабост. Според него е напълно възможно отстъпление под нивото от 23 000 пункта, особено ако Уолстрийт навлезе в корекционна фаза.

От своя страна Андреас Липков обръща внимание на стабилния пазар на труда в САЩ. Новите молби за обезщетения за безработица са били под очакванията, личните доходи растат, а инфлационният дефлатор също надмина прогнозите. „Тези данни подсказват устойчиво икономическо възстановяване, което Управлението за федералния резерв следи внимателно“, коментира той.

Централната банка на САЩ остави в сряда основния лихвен процент без промяна, както се очакваше. Въпреки това очакванията за намаляване на лихвите през септември отслабнаха, след като УФР не даде ясни сигнали в тази посока. Според главния икономист на „Фау Пе Банк“ (VP Bank) Томас Гитцел рискът от засилване на инфлацията вследствие на новите американски мита остава висок. Днес стана ясно, че ключов инфлационен показател в САЩ, внимателно следен от Управлението за федерален резерв (УФР), леко се е повишил миналия месец, давайки сигнал, че митата, обявени от президента Доналд Тръмп, започват да повишават цените на много стоки. Цените са се повишили с 2,6 на сто през юни в сравнение с предходната година, което е по-силен годишен темп спрямо отчетените от 2,4 на сто през май.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА