Аржентинският президент Хавиер Милей привлича чуждестранни инвестиции за разработването на петролното находище „Вака муерта“ (Vacca muerta) в Патагония. Проектът обаче е застрашен от ниските цени на петрола и съмненията сред населението относно подкрепата на мерките за икономии на неговото правителство, пише в. „Паис“.

В Патагония, където пустинните степи се срещат с тучните брегове на реките, аржентинските сондажни платформи добиват петрол, който е толкова лек, колкото този от Пермския басейн – най-големият енергиен резерв в САЩ между Тексас и Ню Мексико – и то на много по-ниска цена. След десетилетие на неуспехи находището „Вака муерта“ най-накрая започва да се развива благодарение на президента Хавиер Милей. Той иска да превърне Аржентина в основен производител на петрол и да трансформира икономиката, която сега се основава предимно на селското стопанство, посочва испанското издание.

Това е важен проект за всички участници: ако Милей успее да генерира нови петролни богатства, той може да извади страната от икономическото „блато“ и да убеди избирателите да продължат да подкрепят политическия му проект. Най-голямото препятствие пред него обаче е времето, отбелязва испанското издание.

Импулсът около разработването на „Вака муерта“ идва в момент, когато петролът е далеч под най-високите си ценови нива и това повдига въпроси за това какъв трябва да бъде подходящият темп на производство. Ако проектът не даде достатъчно плодове преди Милей да се яви на изборите през 2027 г., уморените от мерките за икономии избиратели могат да се обърнат срещу него и да застрашат чуждестранните инвестиции, необходими за пълноценното използване на аржентинското изобилие от суровини.

„Вака муерта“ – обект, който беше отчужден от „Репсол“ (Repsol) през 2012 г., когато държавата ренационализира петролната компания И Пе Ефе (YPF) – „процъфтява в ключов момент за Милей, който спешно се нуждае от икономически победи, за да увери избирателите си, че всички жертви през последната година и половина са си заслужавали“, признава Бенджамин Гедан, член на инициативата за латиноамерикански проучвания към университета „Джон Хопкинс“. „Това може да бъде и централната тема на следващата глава от програмата му“, добавя той.

„Вака муерта“ се ползваше с подкрепата на три предишни администрации преди Милей да стане президент. Скалата на дълбочина три километра, в която се намира това находище, според експертите по геология е също толкова добра, ако не и по-добра, от тази в Перм, най-голямото шистово находище в света. Според норвежката консултантска компания „Рюстад енерджи“ (Rystad Energy) това помага на сондажните компании да намалят разходите и да ускорят постигането на оперативна рентабилност – когато започват да печелят пари – в сравнение с конкурентите си от САЩ.

За да ускори процеса, Милей трябваше само да се справи с пречките, като на практика премахна ограниченията върху цените на петрола, облекчи контрола върху капитала, който беше особено голям проблем за големи петролни компании като „Шеврон“ (Chevron), и предостави на инвеститорите в енергийни проекти гарантирани данъчни облекчения за 30 години. Година след встъпването му в длъжност дневният добив на суров петрол във „Вака муерта“ нарасна с 28 на сто, а през април миналата година достигна 442 000 барела. Очаква се през идните пет години добивът да надхвърли един милион барела дневно – ниво, подобно на това на някои страни членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) – като по-голямата част от него ще бъде предназначена за износ.

Увеличаването на производството обаче съвпада с нестабилността на енергийния пазар. Преди Израел да нанесе въздушни удари срещу Иран на 13 юни, цената на суровия петрол сорт  Брент се колебаеше около 60 долара за барел, което е най-ниското ѝ ниво от четири години. Цените през последните месеци бяха достатъчно лоши, за да могат американските компании, извършващи сондажи за шистов газ, да започнат да съкращават инвестициите си, което доведе до необичаен спад в изпомпването от страна на най-големите световни производители на петрол.

За сметка на това аржентинските компании за добив на шистов петрол запазиха инвестициите си. Най-голямата от тях, държавната И Пе Ефе, настоява, че дейността ѝ може да издържи на спад на цената на сорта Брент до 45 долара. „Виста енерджи“ (Vista Energy), втората по големина местна компания, също призова за спокойствие, като обясни, че ще преразгледа годишните си цели, само ако цената падне под 55 долара. Третата по големина петролна компания в Аржентина „Пампа енер“ (Pampa Ener) изчислява, че нейното подразделение за шистов петрол може да достигне праг на рентабилност при цена под 40 долара за барел.

Това може да изглежда прекалено самоуверено, като се има предвид, че „Вака муерта“ не може да се мери с Пермския регион, където конкуренцията между многобройните компании за услуги и доставчиците намалява общите разходи. Но тъй като най-добрите площи в Перм вече са експлоатирани, шистовите кладенци в САЩ стават все по-скъпи. В същото време аржентинските фирми за сондажи все още могат да избират най-добрите участъци, на които да работят. Освен това те разполагат с широк достъп до прясна вода и пясък, необходими за извършване на разбиването на скалите – процес, известен като фракинг, при който се добива шистов петрол.

„Все още има какво да се подобри“, казва Алексис Мартинес, ръководител на сондажите в един от операторите на находището. 48-годишният Мартинес е назначен във „Вака муерта“ след години работа на конвенционални петролни полета, където няма особено пространство за иновации. „Всичко беше толкова стандартизирано и не беше лесно да се откажеш“, добавяйки, че във „Вака муерта“ не стоят със скръстени ръце.

В Неукен, община в аржентинска Патагония, чието име произлиза от местна дума, която се превежда като „смел“, поетият риск с шистовите находища изглежда се отплаща. Населението расте бързо заедно с добива на петрол. Между 2010 г. и 2022 г. (последното преброяване в Аржентина), населението се е увеличило с 32 на сто до 727 000 души. Това е над два пъти повече от националния темп, тъй като хиляди хора пристигат в региона, за да се опитат да се възползват от потенциалното богатство, което се крие под земята.

Не всичко обаче е в розови краски, пише „Паис“. В Аньело, прашен град, в който  се намира шистовото находище, на дневен ред излизат някои от опасностите на петролния бум, които подчертават предизвикателствата, с които Милей ще трябва да се справи в дългосрочен план, дори ако шистовото находище процъфтява. Откакто през 2011 г. първата сонда пробива почвата населението на Аньело се е увеличило петкратно до 11 000 души. Нови работнически жилища заемат почти всеки сантиметър свободна земя. Марсело Венегас, член на общинския съвет, казва, че до осем семейства седмично пристигат в Аньело в търсене на работа. Около половината от тях се настаняват в бараки в новия градски район на град Неукен, а други чакат в Аньело, нощувайки на площада, на гробището или на бензиностанцията на И Пе Ефе.

„Хората имат погрешната представа, че като слязат от автобуса и някой ще ги вземе и ще ги закара на работа“, подчертава Венегас, който е дошъл в Аньело като дете преди около 45 години по време на поредната треска за сондиране за природен газ. Той знае по-добре от всеки друг, че мечтата за петрола може да се сбъдне: баща му, сервитьор, отворил собствено кафене и в крайна сметка спечелил достатъчно като петролен работник, за да натрупа спестявания, които инвестирал в имот. Той обаче си спомня и как петролни общности като Кутрал и Катриел, само на няколко километра от границата на щата, се превръщат в призрачни градове, когато И Пе Ефе е приватизирана в началото на 90-те години и бизнесът е в застой. „Не искаме това да се случи тук. Особено ако вземем предвид, че феноменът „Вака муерта“ е много по-взривоопасен“, признава той.

Рискове

Индустрията се спъна при президента Маурисио Макри, чиито усилия за либерализиране на аржентинската икономика се провалиха през 2018 и 2019 г., припомня „Паис“. Еуфорично настроените инвеститори станаха предпазливи от огромните бюджетни дефицити на правителството му и му обърнаха гръб. Това доведе до изпаряване на финансирането за ключов тръбопровод за шистов газ, а инфлационните последици от обезценяването на песото наложиха връщане към контрола върху цените на петрола.

Тези „повърхностни“ рискове, както обичат да ги наричат хората в сектора, продължават да съществуват. Докато международните инвеститори възвръщат доверието си в страната и аплодират фокуса на Милей върху създаването на бюджетни излишъци, мнозина очакват резултатите от междинните избори през идния октомври, за да получат по-ясен знак, че избирателите все още имат доверие в ултралибералния проект на своя президент. Засега голяма част от барелите петрол, добивани от „Вака муерта“, ще бъдат транспортирани от пустинята до морето чрез нов 560-километров тръбопровод и специално изградено пристанище – проект, наречен „Вака муерта сур“ (Vaca Muerta Sur) финансиран със заем от група международни банки. „Това не е обикновен петролен проект“, подчертава Мануел Кастийо, венецуелски бежанец, отговарящ за надзора на строителството. „Това е проектът, който ще превърне Аржентина в експортна сила“, казва той.

Източник: БТА